Николай Николов и Лилия вдигнаха чудна сватба в Лещен, младоженецът призна: Родени сме на един и същи ден, иаме една кръвна група, Бог ни събра

Постоянно си говорихме по скайп, заминах за Финландия и след 2 седмици паднах на коляно с предложение за брак, разказва  щастливецът

Златан Давидов от Ихтиман поздрави младоженците с изпълнение на китара

Николай Николов и Лили вдигнаха нестандартна сватба в гърменсоко село Лещен след невероятна любовна история. Двамата влюбени са категорични, че Бог ги е събирал и са невероятно щастливи. На тържеството се веселиха най-добрите приятели на младоженеца от Ихтиман, София и Варна. Те се радваха от все сърце на младоженците, а известният майстор зидар Златан Давидов от Ихтиман поздрави младото семейство с изпълнение на китара.

Гостите останаха възхитени от историята на Николай и Лили. Ето какво разказа младоженецът, който разкри как се е запознал с любовта на живота си: „Ще ви разкажа на кратко за прослава на Бога как Бог ни събра с жена ми. Аз съм на 33 години и съм роден в София. Последните 3 години пребивавам предимно в България, а преди това живеех в Канада. Преди 5 години повярвах в Христос като реших да дам шанс на Библията след като осъзнах, че от години я критикувам без никога да съм я изследвал. От както повярвах единствено успявах да намирам мир в Христос.

 Все повече и повече се интересувах от живота на Христос и свещенното писание. Размишленията ми бяха предимно свързани с Бога и с времето Бог почна да ми открива Неговата воля за живота. Винаги съм искал да имам семейство, но понеже не бях получил добър пример от родителите ми не знаех как да го създам. Но добре, че Исус дойде на земята да ни разкрие Истината, че образа на Божието царство е семейството. Но това не го разбрах истински до миналото лято, околу 40 дни преди да се запозная с Лилия. Винаги съм усещал че преди Бог да ми дари едно негово дете, то той ще подсигури, че аз ще мога да се грижа за него. И точно миналото лято усетих че получих Божията мъдрост как да бъда добър съпруг. Тогава край реката в Панчерево се носеше Светият Дух, един пастор беше дошъл от Австралия да разкаже за Божията съвършенна любов и там аз получих мъдрост по този въпрос. На кратко разбрах че силата и атворитета на мъжът е до толко колкото жена му му придава. И че в Божието царство по горният служи на долният затова мъжът е да служи на жената както Христос служи на църквата. Той умря за нес независиму как ние се държим към Него. Когато усетих това усетих един мир. За пръв път видях надежда че мога да се справя с отговорноста да имам семейство. Не дълго след този ден покрай реката получих вдъхновението да потърся апликация на телефона за запознанства с христяни и така попаднах на CDFF (Christians Dating For Free) Оказа се че е пълно със христяни които търсят тяхната полувинка от цял свят. Тъй като моята вяра е най-близо до адвенитстите от седмият ден реших че най-добре е да си търся момиче сред тях. Въпреки че в апликацията има много христяни, спецално момичета адвентисти нямаше много и малко бях разочарован. След около 2 седмици когато почти бях загубил надежда за тази апликация проверявам дали няма някой нов потребител и така видях профила на Лилия. Да бъда честен на снимката не ми хареса кой знае колко, но пак беше най-хубавата от всички момичета, които бяха там и така реших да й пиша, но нямах големи очаквания. Оказа се че разговора протече доста добре и лесно и след кратко време си разменихме скайп. Обаче по някаква причина спряхме да си пишем и не се видяхме на скайп следващите 6 дни. Мозъкът ми напълно изключи за нея. И на 6-тия ден, тъй като имах Богослужение на скайп и я видях там като контакт се сетих че преди да реша че няма шанс по добре да се видим на скайп, така и така вече сме в контакт. Решихме на следващата вечер да се чуем.. На следващият ден като я видях беше нещо спецално. Беше много по-красива от снимката и веднага я почувствах близка. След разговора бях много заинтересуван и исках да знам повече за нея. Като отворих прифила й на скайп не намерих много информация, единственно рожденната дата, и се оказа че имаме един и същ рожден ден. От почти никаква надежда усещах пълна надежда.. Както и аз така и тя. Всяка вечер си говорихме и времето така летеше че почти винаги стигахме до 3-4 часа разговори. В следващите 2 месеца говорихме всеки ден на скайп. Един ден тя ме попита каква кръвна група съм и аз понеже имах работа до поликлинаката реших да отида и да се проверя същият ден. Оказа се че съм негативна, а тя ме попита понеже и тя е негативна, и знае че е опасно да има деца с мъж, който е позитивна, а повечето хора са позитивна. Така тя помоли Бог и отговора на този въпрос да бъде знак. И така това беше един от знаците, които Бог ни даде. Освен че се разбираме, имаме една вяра, една рожденна дата, и сме негативна кръвна група, имаме общи интереси към спорта и природата. На този етап единственото, което оставаше е да видим дали сме реални хора. Когато се запознахме по интернета тя живееше и учеше във Финландия, иначе е от Молдова. А пък аз се готвих да ходя в Канада да работя като дърводелец. Оказа се че тя има приятелка, която има мъж с компания за кухненски шкафове и се оказа че те търсиха да наемат работник и бяха склонни да ме вземат. Реших че вероятно това е Божията воля и се запътих от България за Финландия. Нямах търпение да видя Лилия на живо. След 3 дена път аз пристигнах и когато я видях беше по красива и от видео. Във всяко отношение тя беше моята мечта, вече бях сигурен. 2 седмици след това паднах на коляно. Тя каза „да” за мое щастие, но аз нямах съмнение. Решихме да се оженим в България. Искахме малка скромна сватба в планината със семействата ни и най-близките ни познати. И така Бог нареди всичко според нашите желания. Бог ни обеща че ще сме заедно завинаги с неговите богословения”.