Петър и Ани Емануилови от Петрич превърнаха в звезда грохнала соцджипка, качиха я на сцената на „Арена Армеец” за спектакъла „Оркестър без име”

Влюбих се в Пепи от пръв поглед. Падах си по мотори от малка, бях на 16, когато го видях на мотор, призна Ани

 Петър и Ани Емануилови от Петрич превърнаха в звезда и качиха на сцената в зала „Арена Армеец” грохнал джип.

Двойката ремонтира колата, открита бездиханна в Кюстендил, специално за мюзикъла „Оркестър без име”, направен по легендарния български филм.

Текезесарката с номер КН 2432 от времето на Тато  и предизвика истински фурор сред публиката. И как иначе, грохналата кола УАЗ 69 блесна като чисто нова, току-що излязла от производство, след пълна промяна в двора на семейство Емануилови от Петрич.

Тъмнозеленият олюскан джип, със смачкани ламарини е единственото копие на колата от филма.

Той е открит в двора на кюстендилец от сценаристите на спектакъла, изигран с огромен успех два пъти в столицата и цяла България. Колата обаче вдъхновява и преобръща живата на Петър и Ани.

„Ръката ми беше в бинт, отрязах пръста си на машина в предприятието на бившия депутат Димитър Танев. Бачках здраво, условията на труд не бяха добри, възнаграждението още по- малко. Съпругата ми работеше в цех за опаковане на памперси. Отново с голямо натоварване срещу малко пари. Обади ми се мой братовчед и ме попита мога ли да грундирам джип, който бил гвоздеят на някакъв театър. Помислих, че се шегува. Разбира се, че мога, правя го от дете, това ми е хоби. С братовчеда си правим услуги и отношенията ни не се мерят с пари. Съгласих се, докара колата, а тя беше цялата смазана”, разказа Петър. Оказва се, че въпросният братовчед е близък със сценаристите на постановката.

„През цялото време си мислех, че си прави майтап, но започнах работа. Винаги, когато времето ме притиска, викам жена ми да ми помогне. Винаги има какво – или да задържи броня, или капака… А джипът искаше много работа. Колата буквално ни грабна сърцата. След работа обувах Ани в работни панталони и започнахме да се трудим над джипа. Тя така се вдъхнови, че сама остърга цялата стара боя. Лъска го, търка го, ми го, подрежда го. Това й казах: жена, защо не направим сервиз? Джипът стана бижу, братовчед ми не го позна, реши, че сме сменили колата. Така с Ани едновременно напуснахме работа и сега обикаляме банките в търсене на кредит и искаме да си направим сервиз. Разбрахме, че го можем, проблемът е, че не ни дават заем. Трябват ни 10 000 лв. за оборудване, много е трудно, но съм сигурен, че помощ ще дойде”, оптимист е Петър. Той е на 43 години, Ани е на 36 години. Двамата се запознават в Долна баня, където е родена майката на Ани. Петър по професия е шлосер, първата му работа е във винзавода в Долна баня, после във винзавода в Пловдив и накрая в завода на Танев в Старчево.

„Влюбих се в Пепи от пръв поглед. Падах си по мотори от малка, бях на 16, когато го видях на мотор. Той ме покани „искаш ли да отидем на дискотека”, бяха първите му думи. Метнах се на мотора, после започна да ме вози всеки ден и така се влюбихме. 4 години бяхме заедно, като станах на 20, се оженихме. Имаме две деца – момче и момиченце. Те са много талантливи, малкият пее, каката рисува. Но тази джипка се оказа съдбовна за мен. Винаги съм помагала на съпруга ми, но не с особено желание. Сега направо се преобразих, сама изтъргах цялата боя. Аз също не вярвах, че джипът ще стане известен. По-късно разбрах, че мюзикълът се прави под ръководството на Борис Радев. Бях изненадана от впечатляващата сценография. Спомнях си, че на 1 ноември колата трябваше да е на сцена в „Арена Армеец”. Не мога да ви опиша с каква радост тръгнахме, за да видим как хората се радват на творението ни. По средата на пътя дойде новината, че баща ми е починал, покоси го инфаркт. И той беше в затруднено положение, работеше по програма за временна заетост по озеленяването към общината. Майка ми работи в шивашки цех, още не мога да се възстановя от загубата, но поне зная какво можем и сме решени да отворим сервиз за ремонт на автомобили”, категорична е Ани.