Основният въпрос, на който няма отговор е: Кой ще ни даде пари“ или социалистите на власт първо харчат, после мислят (вземат заеми)
Може и пържен въздух – определения всякакви. Но този безсмислен и напълно неизпълним документ още от първия ден срещна подигравателните коментари на икономисти и анализатори, пише Евгени Петров във вевести.бг.
Петър Кънев, един от малкото смислени хора в БСП (без да е партиен член) посъветва документът да се прочете преди да се коментира. Е, доста направиха точно това, но документът не стана повече мислен. Обратното. Този документ беше представен по най-грандоманския начин – като смяна на системата. Не зная дали и колко души си дават сметка какво значи това.
Свиленски: „Нов модел на развитие, алтернатива на прехода и СИСТЕМАТА”. Александър Симов: „Това е цялостна реорганизация на държавата”. Корнелия Нинова: „Това не е алтернатива на ГЕРБ, а на системата”.
Смяната на системата не е като смяна на носните кърпички, или на спалното бельо. Тя беше сменена от тоталитарна и държавно-планова на демократична и пазарна след 1989 година и да се иска обратното е меко казано самонадеяно. Връщане на развития социализъм ли искаме? Още повече, че в документа се говори единствено за пазарни отношения.
Да ама с „Държава, повече държава“, кавър на „Светлина, повече светлина”, както поиска предсмъртно Гьоте, неловко цитиран от президента Радев.
Доста противоречиво, защото в самия документ се говори, че държавата ще продължи да разпределя 40% от публичните разходи, както и досега. Как ще стане това с повече държава? Основният проблем в целия документ е затворен в станалия за посмешище клип на възрастна социалистка, която пита: „Кой ще ни даде пари“?
Е, точно тук е заровено кучето. Откъде пари за плеядата социални програми.
„Държавата да се намеси“ е призив, насочен предимно към твърдия и носталгичен електорат на БСП. Към тези, които веднага биха си възстановили членството в БКП. А за тях няма значение нищо, ако държавата плаща. За тях няма никакво значение, че парите на държавата са техните собствени пари, но и на милиони други.
Невъзможно е държавата да се намеси пряко и да продължи да преразпределя само 40 на сто от публичните разходи.
Само като погледнете, че за БДЖ се обещават нови локомотиви, вагони и мотриси, при положение, че е затънала в дългове – откъде пари?
Само като видите, че се иска преизчисление на пенсиите – откъде пари?
Само като разберете, че болниците стават лечебни заведения на държавна издръжка – откъде пари?
Безлихвени и нисколихвени кредити, програми като „Странджа-Сакар“, преписани сякаш от документите през 80-те години на миналия век… И още, и още…
Ами откъде ще дойдат парите ли?
БСП замисля премахване на плоския данък, въвеждане на скала на прогресивното облагане на доходите на физически лица и т.н. Аргументът – увеличаващото се неравенство.
Дори да дойде на власт, БСП ще трябва да си има коалиционен партньор. Само шепа отчаяни носталгици вярват, че на избори ще вземе толкова, че да управлява сама /повече от 121 депутата или към 1.6 милиона гласа/
Ето тук е проблемът. БСП знаят, че не могат да го направят, но вдигат лозунги. Половината им програма в своята конкретика е необезпечена и няма отговор на въпроса: „Кой ще ни даде пари“. И няма кой, защото бившият им коалиционен партньор в кабинета „Орешарски“ – ДПС – не дава и дума да се издума за смяна на плоския данък и въвеждане на прогресивна скала.
В същото време – да намалим ДДС за лекарствата, стоките от първа необходимост и забележете – нулева ставка на биохраните.
Прекрасно, но ДДС дава между 14 и 16% от БВП в хазната. Е, кой ще ни даде пари?
Каква всъщност е целта? Целта е да се покаже, че няма криза в политическия жанр на „Позитано”.
Целта е да се покаже активност и наистина да се внуши, че има алтернативни решения. Това е безкрайно необходимо при критикарското поведение на Корнелия Нинова, която се влачи след всяко действие на ГЕРБ с критикарски тон, но не предлага решения. То не само че не носи позитиви спрямо управлението, но си спечели критиките на вътрешно партийната опозиция. И Михаил Миков, и Атанас Мерджанов сочат пълната безперспективност на поведението на БСП за България в парламента и липсата на алтернативни политики. Тази реалност се доказва и от факта, че всички електорални изследвания сочат, че разликата между социалистите и ГЕРБ не е мръднала от последните парламентарни избори.
Тази „визия“ наистина е парадоксална, защото не беше представена като предизборна управленска програма само преди година и половина. Тогава остава единственият логичен извод, че това е програмата, с която социалистите се готвят да се явят на предсрочни избори. Сега тя ще се обсъжда по местните структури (друга цел на Нинова – да ангажира вниманието на актива) и ще мобилизира електората за предсрочен вот. Дори да не стане, тя ще бъде част от предизборната кампания на БСП за евроизборите.
Всъщност – предизборната кампания вече започна. Не се учудвайте на нищо.
