1000 порции рибена чорба раздадоха баш майсторите Николай Айдаров и Георги Арангелов в Самоков, Дафинка Попова: Курбанът не стигна за всички

1000 порции рибена чорба раздадоха на празника в църквата “Успение на св. Богородица” в Самоков.

Чорбата сготвиха баш майсторите Николай Айдаров и Георги Арангелов, като от рибарник в с. Горни Окол дариха 30 кг сьомга. В чорбата имаше още скумрия и бяла риба. Другата част от средствата за курбана бяха от община Самоков. Стотици миряни запалиха свещица за здраве и за своите близки.

В храма беше раздадена и светена вода. Шефът на РЗИ-Самоков Георги Николчов също дойде да се черкува на празника. „Бяха осигурени около 1000 порции рибена чорба, които се оказаха недостатъчни за всички, дошли да си вземат от вкусната гозба“, сподели Дафинка Попова пред в. “Вяра”. Рибеният курбан бе осветен от архиерейския наместник на Самоков отец Михаил Колев.

 Църквата “Успение на св. Богородица”, наричана още Митрополитска, е осветена през 1793 г. Митрополитската църква в Самоков е съградена със средствата на самоковци, като на мястото преди това е имало по-малка църква от 17-и век.   Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането й от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.
За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на зографа Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник на Самоковската художествена школа.
Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладуро. През 1833 година майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса, като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Резбованата преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка.
В църквата се пазят икони на основоположника на Самоковската школа Христо Димитров, Захари Зограф, Иван Николов Иконописец, Никола Образописов, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Михаил Белстойнев. Денят е посветен на смъртта на Божията майка, или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й общава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни”.