-
Участие в шествието ще вземат “Актавис” на Воин Войнов, „Абракс” на Димитър Шопов, „Рила” на Кирил Амбарков, „Зора” на Дилиана Диканска, съставът на Радослав Новаков и музикантите от „103 градуса” с Иван Начов от Сапарева баня
Дупничани за втора поредна година ще честват освобождението на града от турско робство с възстановка. “Честването на 141-годишнината от освобождението на Дупница от турско робство ще бъде отбелязано на 13 януари. Отново ще бъде пресъздадено посрещането на майор Орлински и войниците му, по спомените на Никола Лазарков, който е описал подробно този ден. Официалната дата е 14 януари по нов стил”, съобщиха от общинския пресцентър.
По информация на организаторите и тази година във възстановката ще участват представители на организацията „Патриоти Дупница”, местни свещеници, танцьори от фолклорните ансамбли “Актавис” на Воин Войнов, „Абракс” на Димитър Шопов, „Рила” на Кирил Амбарков, „Зора” на Дилиана Диканска, съставът на Радослав Новаков и музикантите от детския състав „103 градуса”, ръководен от Иван Начов от Сапарева баня. И тази година в ролята на майор Орлински ще бъде Влади Христов – възпитаник на „Актавис” и ученик в ПГ „Акад. С. П. Корольов” (Механото) в града.
„Както и през 1878 година, посрещането ще стане на кръстовището при Рибарника, където майор Орлински ще пристигне заедно с войниците си на коне и в автентични униформи от онова време точно в 11 часа. Цялата среща, диалогът между свещеника и майор Орлински, които са подробно описани от историка, ще бъдат пресъздадени напълно, а “шествието на свободата”, такова, каквото е било, ще поеме по стъпките, по които са вървели тогава освободителите и хилядите дупничани по ул. “Орлинска”, после по “Николаевска”. Пред паметната плоча на майор Орлински ще бъдат поднесени венци и цветя, а директорът на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска ще разкаже за онзи мразовит ден на 1878 година. Шествието ще продължи до паметната плоча на дупнишките опълченци пред Дома на техниката и ще завърши с народно веселие с участието на всички танцови формации и ансамбли на пл. „Свобода”.
За времето от 10,45 часа на 13 януари до 12 часа ще бъде затворено движението по главния път в района от “Рибарника” до “Развесена върба”, уточниха от общинския пресцентър.
Припомняме, че уникалната възстановка на освобождението на града ни от османско владичество бе направена миналата година по повод 140-годишнината от събитията през януари 1878 г. Във възстановката тогава се включиха над 100 участници, наблюдавани с огромен интерес от около 1000 души.
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДУПНИЦА ПО НИКОЛА ЛАЗАРКОВ
Ето какво пише свидетелят на посрещането на руските войски и краевед от Дупница Никола Лазарков:
Часът е вече два по пладне. И ето – процесията с църковни кръстове и знамена потегли за посрещане, в нея са: свещениците, архиерейският наместник Сакеларий Христо Костов, учителите, временният граждански комитет… Всички български и еврейски първенци и маса друг народ. Навалицата е голяма, като поток е заляла чаршийската улица към горния край на града. И всички бързат, едно от студ и друго, за да се пристигне навреме, за да не би русите да изпреварят. И тъй с бързане се стигна Отовишкия мост и се измина. Измина се и Джерманският мост. И тъкмо на мястото, дето е сега зданието –
кафенето на рибарника, който тогава не съществуваше,
бе празна полянка, на която пролетно време, особено на Гергьовден ставаха хора, процесията спря и всичката подир нея навалица застана. Снеговитата местност около мостовете Джермански и Тополнишки току от веднъж почерня от свят. А в това именно време отсреща по софийското шосе се показаха на пики и червени флагчета на тях. И след това се подадоха и хора с войнишко облекло – ескадрона с командира и офицерите му напред. Оживлението в посрещачите се повиши. Те един друг се посбутаха,
свалиха фесовете си и всички като с един глас извикаха „Ура!”,
с което разтърсиха въздуха. Цялото Горно поле – надлъж и шир отгласи тая спасителна и до тогава неказана дума. „Урааа! Урааа!”… „Свърши се, свърши се…” вече робското тегло на българина и от тоя край. И докато множеството продължаваше да своя радостен вик, ето че войниците от първите редове на ескадрона пристигнаха и стъпиха на моста. Командира – майор Орлински /този ескадрон войска бе от Мариуполския хусарски полк/ като видя голямото множество посрещачи със свещеници в църковно облекло, кръстове и знамена, отслаби хода, спря и слезе от коня си на земята. Един войник с тръба, превързана с жълт шнур и преметната отзад на гърба му, скочи от коня си и с другата ръка хвана юздите на коня на командира. А той, след като се обърна и командва на войниците си да слязат от конете, свали шапката от главата си, приближи до излезлия малко напред свещеник и като се понаведе,
целуна кръста и ръката,
в която го държеше, па застана пред него прав. Свещеникът, дълбоко развълнуван, вдигна поглед към офицера и като го благослови, каза:
Благословен гряди помежду нас, в името Господне и ни носи свобода! Като поздравяваме Ваше Високо Благородие с благополучно пристигане, от мое име и от името на всички граждани, приветствам Вас и целият Ви ескадрон с добре дошли!
Командирът се поклони и като си вдигна главата, изгледа наоколо множеството и отговори:
Свети Отче и вие граждани на Дупница,
Государ император послал руское войнство для освобождение еднокровним нам болгарского народа от турецким владичества! По приказание убо моего началника, я приехал с моим ескадронам заити город! Да здравствует гражданине – ура!
Множеството, което при гробна тишина изслуша това, което се изговори, наново като че из едно гърло подзе току що спрялата преди малко „ура” и полето пак загърмя и се оглуши.
Да, там се извика първото българско „Ура!” за свободата на града ни, там на това свещено място между реките Джерман и Тополница, когато руският офицер майор Орлински каза думите: „Я приехал с моим ескадроном , заето город”…
Архиерейският наместник отец Сакеларий, облечен в църковното си облекло и с кръст в ръка, застана пред командира майор Орлински, за да го приветства с добре дошли,
от дълбокото си душевно вълнение се просълзи…
Па не само архиерейският наместник в тоя благословен и славен час плака, преизпълнен с радост и душевно възхищение, а мнозина други от посрещачите не можаха да сдържат сълзите си, защото радостта и екзалтацията бяха неописуеми и рядко бе човек да не говори по нещо, за да му олекне…
И когато това ставаше помежду посрещачите почнаха на войниците да поднасят в специални прибори по рано приготвени хляб, сирене, вино, ракия, тютюн и разни плодове, които бяха стъкмени и изнесени из града.
А след всичко това, което се направи за офицерите и войниците, даде се знак за тръгване. Църковната процесия мина напред и с пеене църковни песни потегли надолу за града. Командирът, офицерите и войниците възседнаха конете си и в ред завървяха след процесията. А пък другият свят като мраволяк се проточи отстрани подир войниците. И така се стигна до Вароша, където пред вратите на Манастирския хан процесията спря…
Из “Спомените…” на Никола Лазарков
Информацията ни е предоставена от директора на историческия музей в Дупница Анелия Геренска
