-
Неформалният лидер в „Гиздова махала” Калин Георгиев: 90% от ромите искат да си узаконят имотите, напрежение в града няма
-
Дупничани: Не поставяйте ромите под общ знаменател, но към постройките им трябва да се погледне много по-строго, да си плащат и сметките
Етническо напрежение покрай конфликта „Ромите и Каракачанов” в Дупница няма. Това заяви неформалният лидер в най-големия ромски квартал в града – „Гиздова махала”, Калин Георгиев.
„Вяра” потърси неговото мнение по повод напрежението след изказванията на министър Красимир Каракачанов заради пребития командос във Войводиново. По неговите думи обаче хората от ромските квартали в Дупница се чувстват обидени от думите на министъра на отбраната.
„В Дупница нямаме такива проблеми. Няма напрежение в града между българи и роми и не мисля, че ще има. Иначе по никакъв начин не оправдавам действията на тези момчета, които са набили командоса. Против съм обаче думите на г-н Красимир Каракачанов.
Не може той да ни обижда така на национално ниво
и да каже, че не си плащаме данъци, ток и т.н. Ако иска, може да дойде в Дупница и да му покажем, че тук няма никакви проблеми и напрежение нито с българи, нито с който и да било друг етнос. Хората по ромските квартали в града масово не одобряват казаното от Каракачанов и се чувстват много обидени. По този начин той разделя хората. Един министър на отбраната би трябвало да обедини народа, а не обратното”, каза Калин Георгиев. Той взе отношение и по темата с незаконните постройки в ромските квартали.
„Проблемът не е в ромите. Проблемът е, че
не се дава възможност на ромите да си закупят местата и да ги узаконят.
Имаме доста често срещи с кмета на Дупница Методи Чимев и търсим да намерим вариант как всичко това да бъде узаконено. Близо 80% от ромите, да не кажа дори 90%, са готови за си платят и купят земята, която ползват от години. Има роми, които от 20 години са си пуснали необходимите документи и скици и само чакат да си платят и всичко да им бъде законно. И
изобщо не ревем за нищо,
както Красимир Каракачанов претендира. Говори се едва ли не, че ние живеем на гърба на държава…
Подробности в печатното издание