Общественикът Васил Христов от Дупница: Мястото, на което е посрещнат руският ескадрон, предвождан от м-р Орлински, е на 20 метра от нашата къща

Общественикът Васил Христов от Дупница донесе в редакцията на в. „Вяра” писмо, в което споделя размишления и впечатления  от възстановката по повод 141 г. от Освобождението на Дупница. Ето какво пише Васил Христов:

 

„Една идея вече е превърната в традиция, която ще остане да живее през вековете и ще пусне корени в сърцата и душите на дупничани. Не знам чия е идеята за възстановката на „посрещането на м-р Орлински като освободител на Дупница от турско владичество”, но и самата възстановка заслужава висока оценка. Както чух, това е заслуга на Воин Войнов. Не знам по какви причини, но миналата година не съм присъствал, но тази година съм щастлив от това, което видях и чух. Присъстващите не възприемаха това, което става като възстановка, а като нещо, което е реално и става пред очите им тук и сега?!

Свещеникът също не даваше да се разбере, че това е възстановка, а посреща и разговаря със самия м-р Орлински. Думите на свещеника вдъхновиха ученика Влади Христов да произнесе отговора си към свещеника и струпалото се множество хора не тихо и монотонно, а сякаш си повярва, че той е м-р Орлински и това те кара да се чувстваш горд и като дупничанин, и като българин!

Красотата на момента беше в близостта на възстановката с реалността. Както се казва, за да се знае, че нещо е станало, то трява да намери място и в медиите. В това отношение вашият и нашият вестник „Вяра” се оказа на ниво. Без вашите репортери и фотографи събитието нямаше да остави толкова голямо впечатление в бъдещето. В личен план събитието и тържеството имат своето значение. Действителното място, на което е станало посрещането на руския ескадрон, предвождан от м-р Орлински, е на 20 метра от нашата къща. Тя е на ул. „Орлинска” 83 и е най-близо до колчето, което трябва да се забие, за да обозначи мястото на срещата. То е посочено и от Н. Лазарков. Казвам тези неща, защото ние и днес не знаем къде точно е било бесилото на В. Левски, къде е гробът му, къде са костите му. Не знаем точното място, на което е убит Ботев,  не знаем кой убива Ботев, а това, което ни пишат, е четиво за наивници – или в челото, или в гърдите, но кой?!

Нямаше да спорим със Скопие кой и какъв е Гоце Делчев. Като е българин, защо гробът му е в Скопие?! И т.н., и т.н….”, пише в писмото.