На паркинга до черквата „Св. Георги” няма място за коли на инвалиди, картите за безплатно паркиране са безполезни
Липсата на паркомясто за автомобили на хора с увреждания в „синята зона” до черквата „Св. Георги Победоносец” скара жител на Дупница със служители на ОП „Паркинги и гаражи” в града.
Дупничанинът Иван Кьосев се оплака, че преди няколко дни не успял да ползва правото си на безплатно паркиране именно заради недоглеждането. Подчерта, че то може да коства много неудобства и нерви на трудноподвижни хора. Кьосев донесе картата си за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена му от община Дупница. Обясни, че е с решение от ТЕЛК от м. юли миналата година, след като претърпял операция на сърцето, с 60% намалена трудоспособност, с право на работа.
„На 5 февруари (вторник) към 17,10 часа имах работа в ГУМ и отидох да паркирам на черковника (улицата пред черквата „Св. Георги”). За първи път исках да използвам картата за паркиране на хора с трайни увреждания, за която при издаването от общината ми казаха, че важи за целия Европейски съюз. То даже си пише на нея, че дава право на притежателя да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места. Имаше само една паркирана кола. Паркирах и поставих картата на видно място на колата – на арматурното табло, както е според изискванията, да се вижда. Дойде към мен служителят и тръгна да къса билетче, при което му казах, че нямам нужда от билетче, защото имам документ. Той погледна и говорейки ми на „ти”, сърдито ми каза: „Тука трябва да си платиш”. Викам: „Чакай бе, човек, защо да плащам? Аз имам карта, която важи в целия ЕС, а в града, в който живея, щом не важи, за какво ми е?”. Отговорът бе: „Ти тука требе да си платиш, защото не е отбелезано със синьо. На другите паркинги има синьо, но тука – не”. Викам добре, аз не се оплаквам, че няма „със синьо отбелезано”, просто паркирам. Ядосах се – не стига, че не са си свършили работата, а се държат арогантно. Казах добре тогава, ще отида да питам, където трябва. Ще отида в общината, защото той ми казва: „Шефката ни е казала, че тук не може да се паркира безплатно”. Прецених, че тоя човек може да не е запознат точно, и отидох в общината. Направих справка при служителките на партера на общината, откъдето ми издадоха картата. Една от служителките набра по телефона управителката Радостина Велинова. Тя се обади и каза на служителката, че там не може да се паркира от инвалиди, тъй като точно на тоя паркинг няма обозначено място. Аз казвам: „Добре, кой е виновен за това, че не е обозначено?” Взех телефона от служителката и пак попитах: „Моя ли е вината, че не е маркирано?” Очаквах управителката да ми каже: „Господине, извиняваме се, не е обозначено, но вие може да си паркирате, нашият служител просто си е превишил правата”…
Подробности в печатното издание
