Директорът на ДГС-Дупница Пламен Поюков:Гората не сме я наследили от нашите деди, а сме я взели назаем от нашите деца

  • Много се радвам, че хората в Дупница имат такъв афинитет към гората и дърветата

    Пламен Поюков започва работа през 1991 г. в Държавното ловно стопанство в село Дикчан. Постепенно преминава през всички длъжности. От 2006 до 2017 година е директор на Горското стопанство в Сатовча. Пламен Поюков се гордее с постиженията си в международния ловен туризъм. Събрал е богат опит на много изложения из цяла Европа. Той е представял страната ни в Дортмунд, Залцбург, Атина, Истанбул.
    От януари 2018 година е директор на Държавното горско стопанство-Дупница. За цел си поставя да подобри ефективността срещу незаконното изсичане чрез превенция. Иска да внедри по-модерни системи за наблюдения като видеокамери и дронове. Друга цел, към която се стреми, е свързана с възрастните хора от селата на четирите общини на територията на дупнишкото Горско стопанство. За тях се старае да осигури  достатъчно количество дърва на преференциална цена около 70 лв. на кубик.

    – Г-н Поюков, как може да се противодейства на незаконното изсичане на горите?
    – Това е отдавнашна практика и ние се борим срещу нея. Борбата срещу незаконното изсичане се води в няколко направления. Едното е, когато направим така, че да има постоянен мониторинг. Другите са мерките, които са превантивни. Това са мерките, чрез които наблюдаваме интензитета на нарушенията и в коя зона са локализирани най-често. По този начин ние правим анализ и се опитваме да прогнозираме бъдещи нарушения и да може впоследствие те да намалеят. Единият от вариантите е и разделението на по-малки участъци тогава, когато интензитетът в определена зона нарасне. Друга мярка е налагане на дежурства по двойки в тъмната част на денонощието. Осигуряваме превоз, подписваме и съвместни договори за подпомагане с полицията и пожарната, които също ни оказват съдействие. В резултат на това смятам, че вече сме доста ефективни. Отделно вече има и съвременни методи за наблюдение. Такива са фотокамерите и видеорекордерите. Там, където засечем по-голямо движение на нарушители, ние поставяме камери. По този начин те реагират на движение и ние засичаме автомобилите, с които се извършват нарушенията. Така, след като вече знаем каква марка и цвят са колите, стигаме много по-лесно до нарушителите. Факт е, че в нашия парк има всякакви автомобили – от „Фиат” до БМВ и т.н., с които се извършва незаконна сеч.
    – Каква е ситуацията в района на Дупница?
    – Нарушителите са различни. Затова говори и фактът, че задържаните моторни превозни средства са предимно леки коли и малки бусчета. Това означава, че са по-скоро дърварски нарушения. Това не са хора, които се стремят да добият ценна и качествена дървесина и които работят мащабно. Нарушителите при нас са дървари, които или се опитват да си осигурят дърва за огрев, или искат да продават например на възрастни хора, които не са в състояние сами да си добиват дървен материал.
    – Какви са санкциите за бракониерите?
    – Те са различни и са в зависимост от щетата, която са нанесли. Ние установяваме нарушителите, задържаме средствата, с които са извършени изсичанията, и съставяме актовете. Самите актове ги изпращаме в Регионалната агенция по горите и в прокуратурата, които вече преценяват дали има нарушение, или има и престъпление, за което ги грози и наказателна отговорност.
    – От какво боледува гората?
    – Това, което е характерно за нашия регион от няколко години насам, е нападение от върхов корояд. По този начин редовно се обезлесяват огромни масиви. Но тук става въпрос за нещо, което може би е комплекс от фактори. Става въпрос за това, че първото нещо е направено от нашите колеги преди нас. Създадени са гори от иглолистни видове, които са засадени извън техния ареал. Разбира се, те за своето време са имали нормално оправдание, тъй като тяхната цел е била създаване на дървесина, която е била необходима за нуждите на минната промишленост. Но създавайки горите извън техния ареал, означава, че дървото е поставено в ситуация, която не е неговата естествена среда. При това положение има няколко риска. Единият е, че когато дървото стане от 20 до 40 години, то започва интензитет по височина, от 40 до 60 години пък е интензитетът по дебелина. При всичките тези интензивни растежи на дърветата са им необходими много повече вода, минерали и всякакви други компоненти, които би трябвало да си набавят от почвата. Тогава, когато обаче те са извън техния ареал, това означава, че някои от тези компоненти не са в достатъчно количество или липсват изобщо. При това положение те много по-бързо отслабват и са много по-податливи на такива болести и вредители. Според мен именно това е една от причините за толкова мащабните нападения от върховия корояд. Другото нещо, което би могло да се направи и зависи от нас, лесовъдите, е своевременното провеждане на отгледни сечи. Когато те се отглеждат навреме, това означава, че плътността на самите дървета на определена територия се намалява. И когато една сеч не е извършена своевременно или е извършена неправилно, тогава ефектът от нея е нулев. Или пък ако не е извършена изобщо, това също довежда до влошаване на дървесината. Защото не е едно и също определена зона с определен капацитет да поддържа хранителна среда за 1000 или за 500 дървета. Това е същественото и е това, което според мен ние не сме направили.
    – Покрай Седмицата на гората имаше хубави инициативи като залесяването в село Бистрица и в близост до еврейските гробища. Планират ли се други подобни акции в бъдеще?
    Това е днешният дневен ред. Иначе ние почти всеки ден правим нещо и най-вече целенасочено и като наш приоритет е да правим подобни инициативи с децата. За жалост тази година Седмицата на гората съвпадна с ваканцията на учениците и се наложи част от мероприятията да ги изтеглим. Показахме на дечица от детската градина как се залесяват част от териториите. Тази идея няма противници. Ние се стремим по всякакъв начин да предадем нашия опит и това, което ние имаме като знания и умения, на бъдещите поколения. Защото, за да достигне една гора нейната пределна възраст, са необходими повече от 100 години.
    – Разкажете ни нещо повече за училищния разсадник в село Крайници…
    – Идеята за него дойде миналата година, защото се оказа, че на територията на община Дупница има много училища и всеки иска да си сложи дърво или храст. Това се оказа малко трудно за нас. Вследствие на демографската криза училищата са останали с много по-малко ученици, а имат огромни бази и много големи училищни дворове, които едно време са били използвани за опитни полета. Но сега си стоят така и в мен се зароди идеята да направим един училищен разсадник, в който почти всички училища могат да си произвеждат видове, които ще бъдат полезни за тях. Разбира се, ние съдействаме, като им предоставяме всичко, от което имат нужда. Така те също могат да си помагат и да научат децата. Освен че направихме разсадник, направихме и нещо като виртуална класна стая. Сложихме им дървени трупчета и дъска и така децата на място, сред природата, ще могат да получават всички уроци, които са свързани с биологията и екологията на дърветата. Общо взето, смятам, че е полезно и като познания, и като инициатива. Също така и самите училища ще имат разсад, с който да си обогатят дворовете. Защото ако си го произвеждат сами, ще им бъде много по-скъпо. Иначе разсадникът не е скъп като съоръжение и с наша помощ се справиха много лесно.
    – Значи не липсва желание от страна на училищата за подобна инициатива…
    – Да, когато става въпрос за създаване или засаждане на нещо, не липсва желание. Нашият манталитет си е такъв. Всички хора приемат с голяма радост и с огромно чувство на отговорност да залесят едно дърво.
    – Но като че ли после не ги пазим както трябва…
    – Истината е, че за да създадеш нещо, трябва много грижи и постоянство. Със залесяването нещата не приключват. Когато залесим дадена територия, в продължение на три години ние наблюдаваме как се развиват тези дървета и дали не страдат от някакви нарушения. Ако се получи проблем с изсъхване или нещо друго, трябва да реагираме. Така че три години те са под постоянен мониторинг. Смятаме, че след третата година, когато са се вкоренили достатъчно добре и са пораснали на височина, те могат да се развиват самостоятелно и грижите за тях намаляват. Има отделна книга, която е създадена за всяка една култура, и там се проследява развитието и състоянието на дърветата.
    – Колко голяма площ е необходима, за да пречисти въздуха в град като Дупница?
    – Както знаем, дърветата осигуряват чистия въздух и водата. Но те са многофункционална система. Те не само пречистват въздуха, те осигуряват куп други фактори, които също са важни. Не трябва да ги разглеждаме само в един отделен аспект. Би трябвало да знаем, че гората е източник на икономически ползи, че е източник на кислород и вода. Това е мястото, където човек може да отиде и да си почива. Има гори, които пък изпълняват важни природни функции в критични ситуации като наводненията. Горите помагат страшно много в много случаи и една неправилна сеч може да доведе до големи поражения. В тази степен не можем да изчислим колко точно гора е необходима, само и само за да пречисти определена територия. Би трябвало да се разглежда като екосистема, която е част от глобалната екосистема на света.
    – Времето вече се затопля и идват летните месеци. На някои места вече има система за ранно откриване и превенция на огнените стихии. Има ли такава в района на Дупница и как се процедира в подобни ситуации?
    – Такава система се изгражда. Тя се състои от наблюдателни кули, на които са монтирани камери, които за осем минути правят пълен кръг на 360 градуса. По този начин наблюдават огромни територии и сигнализират в момента, в който засекат пожар. Има детектори, които веднага изпращат данни за пожара и така може много бързо да се реагира. За жалост тук не е изградена такава система. Аз съм много благодарен на хората. Може би минаващата магистрала помага много, защото има страшно много хора, които съобщават за пожар на момента. Чрез телефон 112 получаваме сигналите много бързо и реагираме. Именно затова нямаме толкова големи опожарявания на нашата територия. Защото хората веднага сигнализират и аз им благодаря за това. Те постоянно минават с колите си и извършват постоянен мониторинг.
    – А колко време е нужно за възстановяването на една гора след пожар? Може би са десетилетия…
    – Да, щетите са доста сериозни. Много години и много усилия са необходими, за да се засади една гора. Пожарите нанасят огромни икономически щети, но най-вече повреждат и самата почва.
    – Накрая, какво ще кажете на читателите ни за Седмицата на гората?
    – Пожелавам на всички да са живи и здрави. Виждам с колко голям ентусиазъм децата, подрастващите, а и възрастните поколения се включват в инициативите, които организираме. Много се радвам, че хората в Дупница имат такъв афинитет към гората и дърветата. Това е нашето безценно богатство и стара е приказката, че гората не сме я наследили от нашите деди, а сме я взели назаем от нашите деца. Трябва да я опазим и за тях.