Славчо Стоянов от Дупница не може да живее без работа, от 30 години е в строителството – ремонтирал е и бежански лагер

Майстор Славчо – с шапката, и „ученикът” му Серго
  • Работникът му Сергей Тонев: Без тази професия съм обречен на глад, искам децата ми да са грамотни

 

Майстор Славчо Стоянов от ромския квартал „Гиздова махала” в Дупница от 30 години изкарва хляба си със строителство. Негов личен рекорд е фактът, че през всички тези години нито веднъж не е падал от строителното скеле. Славчо Стоянов разказа, че работи постоянно, понягога без прекъсване и почти не му остава време за почивка. Преди да тръгне по строежите, е работил като кранист на жп гарата. След като го съкратили, решил, че е най-добре да търси реализация на друго поприще и да не стои със скръстени ръце.

Славчо е женен, децата му също си имат свои семейства. „Когато ме извикат на работа по строителни обекти, търся да наема бригада предимно от роми. Защо да не им дам възможност да изкарат някой лев? В Гиздова махала има общаци колкото искаш. Постоянно следя моите работници какво правят по обектите и ги уча на занаята. Мозъкът постоянно трябва да работи. Не спирам да мисля за групата, особено когато някои от работниците ми са неопитни. Обяснявам им кое как се прави, после като приключим, им плащам”, разказа Славчо. Преди години са го викали да прави ремонти в един от бежанските лагери в столицата. Оттогава е научил израза „Селям алейкум”. Той обясни, че в превод означава „мир вам” и гледа да го използва при всеки удобен случай. „Викаха ме да правя ремонт на помещения в един от бежанските лагери. Голяма мизерия беше – хлебарки, дървеници навсякъде. Косите на чужденците едни черни, къдрави – страшна работа. От космите им се запушваха сифоните, направо не ми се говори. Имаше доста сирийци, с една дума аз трудно се разбирах с тези хора”, обяснява майстор Славчо.

Един от неговите постоянни работници в групата е Сергей Стефанов Тонев. Той разказа, че е „откраднал” занаят от Славчо. Сергей е в строителството от 10 години и покрай майстора се е изучил, чинно изпълнява всичките му наставления. „Без тази професия съм обречен на глад. Имам 2 деца – Вергил и Ани. Учат в Гълъбник. Искам да се изучат, да са грамотни, да знаят утре да се подпишат и кой влак да хванат.