Зоокът без клетки и решетки, с напълно свободен достъп до животните, съществува в Хаджидимово. Каквато и причина да ви е отвела в малкия град, не пропускайте възможността да се порадвате на питомците в зоологическата градина. Научно доказано е, че общуването с животни намалява стреса и пази от депресия. На фона на цялата ежедневна лудост, в този парк може да галите, да се отпуснете и да се посмеете. И е напълно безплатно.
Един от любимците в парка е Хапльо. Той е пони с разрошен по хулигански перчем. Страшно красив е. Обича да си показва зъбките, изскубал е опашките на половината от съквартирантките си. Чаровникът е влязъл под кожата на стопанина, който от 9 години се грижи за животните – Стоян Байрактаров. Стоян каза, че няма любимец, обича всички обитатели на зоопарка, но си личи, че Хапльо някак си му е по на сърце. Друго от понитата е бременно и очаква бебе през септември. Бъдещата майка е доста кротка и гальовна и с готовност идва за порция милувки. Неотлъчно до нея е и другата й рожба – на 7 месеца.
В парка съжителстват кошути, елени, кончета, козички, лебеди, пауни, гълъби, катерици… В пълна хармония. Е, докато не се появи „черната овца” Хапльо. Но както се казва, сладкото не е така сладко без горчивото. „Бягай, бягай… опитваш се да хапеш. Ей, ей, на тебе ти дай да играеш само”, подвиква пазачът по шареното пони. „От него са скъсани опашките на кошутите. Само той иска да се храни, не дава на другите. Много ги хапе другите животни, гони ги. Какво да го правиш… Нали знаете, щом живеят заедно – кой на кой се не има. Нормално е…”, издава Стоян особеностите от чепатия характер на Хапльо.
Стоян е благ човек, но очите му винаги са отворени на четири и от време на време настръхва с повишен тон: „Не пипайте елена за главата. Към рогата не посягайте, не дават. Ще мине покрай тебе и няма да те закача”. Стопанинът разказа, че животните се водят към общината. Самият той е по цял ден в зоокъта.
„Особено деца много обичат да идват тук. Всеки ден има деца. Преди няколко дни от Монтана имаше детска група – бяха в Огняново на зелено училище и ги доведоха тука.
Аз карам девета година тук. Животните тук са родени. Аз когато дойдох, нямаше толкова животни, колкото сега се раждат. Ето, тези кошутите юни месец раждат. Те са 11 женски, трябва да родят тогава.
Редовно си има хора. Щом нямате храна – влизаш вътре и няма да тръгнат да се закачат с хората. Ама кога има храна – веднага усещат. То не че ще те ударат, като имаш храна. Просто то едно на друго като се подгонат – това отзад къде подгони това до тебе и като побегне, да не те удари. Всички са ми любимци. Като отида да им хвърля царевица – веднага идват. Ето днеска им докарахме люцерна, зелено да ядат. Иначе хапват сено, царевица… всичко.
Имаме и катерички, но те са си легнали… На пауните сега им е любовният период, имаме и бял”, разказва Стоян. А през това време влюбените пауни надават своя зов и важно-важно обикалят територията. Част от пауните често прескачат оградата да пасат по поляните наоколо, но Стоян успокоява: „После сами се ще приберат”.
Други от обитателите пък вече са готови за снимка и позират с целия си чар.
