Стотици дупничани почетоха празника Цветница в местните храмове. Отец Илия Дичев отслужи тържествена света литургия в църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която цяла сутрин посрещаше множеството вярващи. След края на службата дупничани се наредиха, за да получат нафора и да целунат ръката на свещеника. В другия край на храма пък архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски миросваше малки и големи и ги благославяше, а след това ги даряваше с осветена върбова клонка.
В църквата срещнахме бившия главен уредник на всички музейни експозиции в Рилския манастир Живка Мантаркова. След почти 30 години в най-големия манастир на Балканите като директор на музея тя се е прибрала за постоянно в родната си Дупница. Тук преподава религия в ОУ „Евлоги Георгиев” и пее в храмовете по време на църковните служби.
„Цветница е един от големите Господски празници. И е голяма радост, че е една неделя преди най-големия, най-великия празник – Възкресение Христово. Тези клонки, които хората ще отнесат от храма, не са обикновени, те са осветени. Символът е, че Бог ще влезе в нашия дом, както е влязъл през портите в Йерусалим. Така поставяйки клонката на входните си врати, това е нашата надежда, че Бог ще влезе вкъщи и ще освети дома ни за добро и за красота и любов. Защото Бог е любов. Цветница е подвижен празник, защото се съобразява с датата на Великден. Хората ще отнесат едно голямо благословение в домовете си чрез върбовите клонки. Службата на този празник е много интересна, защото тя е Господска, с някои изменения. Песнопенията, които се пеят, наистина славят Бога, както подобава да го славим истински, с любов и от сърце”, каза пред „Вяра” Живка Мантаркова по повод празника.
Тя изрази своята радост, че църквата „Покров на Пресвета Богородица” беше пълна. Голям брой дупничани отидоха да запалят свещичка и да се помолят за здраве и благополучие и в най-големия храм в града – „Св. Георги Победоносец”.
„Определено на големите празници в храмовете има много хора. Но когато има богослужения през седмицата например, тогава хората са по-малко. Същото важи и за неделите, когато не съвпадат с някой голям празник. Все пак е радващо, че има хора в храма. Вярата не е само традиция. Така че не се знае в кой миг може да пламне искрата в сърцето на човека. Това е нашата надежда – че идвайки в храма, хората ще си тръгнат малко по-добри и ще бъдат такива в този живот. Това е нашата цел: да бъдем по-добри и да правим добро. Искам да пожелая на хората много, много здраве. Нека идващият най-светъл празник да освети не само телата, а и душите ни! Нека душата, която е безсмъртна и се стреми към Бога, наистина да достигне спасение и да стигне до Бога!”, завърши бившият директор на музея в Рилската света обител.
