Красотата е ранима

Красиво място, но потискащо. Напълно възможно е. Особено когато тревата е застлана с боклук, а реката се души в пластмаса. Едно такова място е Хаджидимово, или поне част от него. Красота, спокойствие, панорамна гледка, която не може да се опише с думи… и боклуци на купчинки. По пътя към известния Хаджидимовски манастир всеки може да стане свидетел на този контраст. Оттам минават стотици туристи, местните хора също посещават редовно обителта. Кой е оставил боклуци след себе си и кой се примирява с тези язви? Защо вярваме в Бог, а не вярваме в природата? Палим свещи за здраве, а убиваме околната среда. Грехота е. Виновна съм, че видях мръсотията, но я подминах.

Не само Хаджидимово страда от сметища тип „Къде ми падне”. Докато стигнете до града, ще се нагледате на невероятна река,  живописен пролом и примери за човешка глупост, наглост, бездушие – да си захвърлиш боклуците насред красотата на природата! С коя съвест?

Американският хотелиер и телевизионен водещ Антъни Мелкиори в свои предавания не спира да повтаря, че разкошната гледка качва цената до небето. Но природата няма цена, поне така си мислят тези, които обичат всяко листенце, всичко зелено. Да оставим природата да подиша, поне малко. И ако не може да избягаме от човешката природа, то поне да си плащаме за това. И то скъпо! За да се отучим. И да се научим да ценим природата.

Друга рана са оставените на произвола стари къщи. Рушат се. И никой не ги поглежда. Почти никой. Дори грохнали, още си личи уникалната архитектура. Едва ли втори път някога ще се построят подобни къщи. Само като си помислиш колко истории, съдби, животи са преминали зад тези стени. А сега се разпадат камък по камък. И никой няма да ги съживи. Европроекти за тях няма. И това свива сърцето.