Игуменът на Хаджидимовския манастир отец Теофил: Човешката съвест е Божият глас във всеки един от нас

  • Хората търсят щастието, без да търсят смисъла в това, което правят

  • Учители казват: „Откакто преподаваме вероучение, нямаме нужда от училищен психолог”

  • От 25 г. всяко лято в манастира идват на лагер по 300 деца, тръгват си преобразени

 

Отец Теофил е ръкоположен за монах в Хаджидимовския манастир „Св. Георги Победоносец” на 8 август 2010 г. Преди това е бил послушник там. Сега е игумен на манастира. Преди да се посвети на служение на Всевишния, е работил като екскурзовод в туроператорска фирма. Замонашва се след посещение на Йерусалим. В навечерието на Великден с игумена на третия по големина манастир на Югозапада разговаряме за Бог и за вярата, за чудотворната икона на патрона на манастира св. Георги Победоносец, за строителството в обителта.

Отец Теофил, знаем, че сте в манастира от доста време, какво Ви доведе тук?

– Смятам, че за всеки един монах, намерил пътя към манастирa, истинската причина е любовта към Бога и желанието с готовност и дръзновение човек да служи на Бога, от любов към Бога.

– Вие как открихте Господ? Разбрах, че сте завършили администрация, много са далеч едното от другото?

Поглед към манастира от въздуха

– Истината е, че всъщност Господ е този, който търси и намира хората. Ние често си мислим, че ние търсим и откриваме Бога, но ако се вгледаме внимателно във всички наши житейски събития, преживявания, ще открием винаги намесата на Бога. Неговият глас особено ярко се чува чрез нашата съвест. Именно човешката съвест е Божият глас във всеки един от нас – независимо дали като малки сме били възпитани във вярата, дали сме родени в християнска държава, или не, дали сме виждали църква, кръст, евангелие. Независимо от това човешката съвест е Божият глас, който ни говори и който ни води към доброто и към истината; ние всеки ден сме изправени пред избор, кръстопът от избори между доброто и злото, най-общо казано. И когато се вслушаме в гласа на нашата съвест, тя ни изобличава. Дори ние да нямаме духовния и житейски опит за доброто и за истината, но само ако сме искрени действително към себе си и признаем авторитета на този глас, който е истински и правдив, и колкото по-често се вслушваме в тоя глас, сякаш Бог чрез това сам ни води към Себе си.

– Вие какво чухте и как точно към този манастир се насочихте?

Бог знае как, аз нямам логично обяснение за себе си. Не е станало нещо драматично. Просто по стечение на обстоятелствата, както ние наричаме проявата на Божия промисъл в живота на човека. Защото Бог така разкрива своите намерения, своите благословения – чрез различни събития, случки, срещи, които, сглобени като един пъзел, съставляват този Божи промисъл, за който ние говорим, който предлага на човека и човекът има свободата, дадена му от Бога, да избере това, което Бог е промислил и към което го призовава. За мен лично едно обикновено посещение тук, в манастира, беше причината да поискам да се върна отново и отново, докато накрая това не се изрази в тази ясна и категорична решимост да остана, просто да не си тръгвам вече от този прекрасен манастир.

Момент от служба в черквата

– Можете ли да кажете няколко думи за отец Теофил преди оставането в манастира?

– Моето образование и занимание е било свързано с чужди езици до голяма степен. Завършил съм езикова гимназия, след това в университета продължих да се занимавам с чужди езици, бизнес администрацията беше само специализация, акцентът на образованието ми бяха чуждите езици. Едно от нещата, които силно ме впечатлиха за християнската история, което има връзка и с това, с което съм се занимавал, беше един исторически факт в древността. Един голям превод е бил възложен на 70 преводачи да преведат голяма част от познатия ни Стар завет от еврейски на гръцки. Всички тези 70 преводачи са работили самостоятелно и след това се събират заедно, за да сравнят своите преводи, да ги изгладят, с идеята да представят най-добрия. Но се оказва, че когато се събират и проверяват своите преводи, те се оказват абсолютно идентични. За човек, занимавал се с преводи, с чужди езици е ясно, че това е невъзможно. И при най-простото изречение, при няколко големи специалисти преводачи всеки би вложил някакъв нюанс. Това е едно от нещата, които ме впечатлиха навремето, наред с моите интереси, свързани с науката, чуждите езици, духовността. След това се насочих към туризма, където съм работил дълго време и имах щастието да посетя много свети места из България и зад граница. Включително Божи гроб много пъти, Гърция, Румъния, Сърбия, на много свети места, в Египет – на Синай, и всяко едно такова посещение ме обогатяваше, вдъхновяваше, насърчаваше и убеждаваше, че искам да посветя и аз живота си на Бога един ден. От всички тези прекрасни манастири, които посещавах, си тръгвах с болка, че отново трябва да си тръгна от поредния манастир, който съм посетил с такова желание да се поклоня и да се помоля. И така Господ изпълни желанието на сърцето ми да дойда в манастира и вече да не си тръгна от него.

– Не съжалявате, че се разделихте с пътуванията, които е можело да продължат, и да говорите езиците, които сте учили. А колко езика знаете?

– Аз съм ползвал активно два езика, другите не са ми толкова добри.

Какво е обяснението на това, че 70 преводачи дават абсолютно идентични преводи? Това е единствено от директната намеса на Бог, че всички мислят едновременно, една и съща мисъл минава през всички глави в тоя момент.

– Разбира се. Това е действието на Светия дух, свръхестествено. Защото те всъщност са превеждали богооткровени текстове. Те са превеждали Свещеното писание, текстовете на пророците, които сами по себе си са боговдъхновени.

– Казвате, че човешката съвест е Божият глас и ако признем авторитета на този глас, може би бихме могли да бъдем други. Оптимист ли сте, отче, че съвременното човечество има силата да припознае авторитета на тоя глас, или има желанието да припознае авторитета. Какво сочи личният Ви опит в това отношение?

– За съжаление времената, в които живеем, са трудни, белязани от голямо объркване и смут в душите и сърцата на хората. Поради наложения начин на живот, който изисква от тях, без някой да ги пита, още от най-ранна възраст, хората се оказват задължени, принудени да оцеляват и живеят в една действителност, която е изцяло консуматорска, потребителска, материална и това им задава рамката, в която те трябва да живеят и с която трябва да бъдат щастливи, и в което да намерят смисъла на живота си, но това се оказва толкова неудовлетворително, защото хората се втурват да търсят непременно щастието, без да търсят смисъла в това, което правят.

Емблематичният за манастира вековен чинар.

Ако бихме търсили смисъла, което ни разкрива и съвестта, за която говорим, бихме имали щастие в много по-голяма степен и такова, което не е мимолетно, преходно, което да зависи от някакви изменчиви обстоятелства, от хората, които също са изменчиви. Като духовник мога да споделя това, че човек колкото по-близко се доближава до Бога, толкова повече има в себе си мир и радост. Защото Бог е мир и радост и любов; Той самият се е разкрил по този начин в Свещеното писание. Виждаме в псалмите, по един много вдъхновяващ, поетичен начин Бог разкрива себе си като радост, като нашата радост. Затова колкото по-съзнателно ние се доближаваме до Него, толкова повече преживяваме тази радост, която е Бог.

created by dji camera

Колкото повече се приближаваме до Бог, който е разкрил себе си като любов, толкова повече ние имаме и живеем истинската любов, която не може да се обясни по светски, логичен начин, защото тя е дар на Светия дух. Тя е също дар от Бога и преодолява и превъзмогва всички онези трудности и препятствия, които виждаме, срещу които се изправят хората и с които се спъват, и това ги принуждава да обичат по-малко и да намират по-малко удовлетворение от живота си. Но ние като християни се надяваме винаги – за всеки, за себе си, за света се молим денонощно. Надеждата никога не умира, не угасва, а е жива, истинска.

Кадри от черквата и манастира

– Мислите ли, че съвременното училище може да бъде проводник на вярата чрез един предмет като вероучението, който в очите не само на децата, но и на техните родители може би е архаичен и далечен. Може ли училището да бъде част от връщането към вярата?

Слава Богу, ние имаме добри примери, работещи. Училища, в които с желанието, със съдействието на директорите, на учителите естествено, със съгласието на родителите това е една възможна, достъпна прекрасна форма на обучение, която дава своите добри плодове. И ние сме преки свидетели на това в нашата епархия. Във всички големи градове и не само се преподава. Наскоро на една среща в митрополията учители споделиха своя констатация. Казват: „Откакто имаме вероучение, ние нямаме нужда от училищен психолог”. Разбира се, в училището има нужда както от учителя по вероучение, така и от училищния психолог.

Част от олтара в храма

– За мен са бели лястовици училищата и паралелките, които правят това. Колко са те?…

Малко са, но се увеличават. Всяка година се увеличават. И то благодарение на желанието, разбирането и съгласието на родители, учители и директори. Ние не можем да наложим нещо, което считаме за добро, но, слава Богу, виждаме, че това има плодове. Родителите сами се убеждават от ползата от тези часове. И в нашата епархия – в Благоевград, Сандански, в големите градове, всяка година се увеличават паралелките.

Знаем, че в Хаджидимовския манастир от години се провеждат безплатни летни лагери за деца. Че всяка година те си имат определена тема. Разкажете малко повече за тях, колко деца ще дойдат това лято, каква ще бъде темата? И най-важното – с какво помагате на тези деца, как си тръгват те оттук?

 

Това ще бъде 26-а поредна година, откакто се провеждат лагерите. Те имат една утвърдена традиция, начин на провеждане. Обикновено минават над 300 деца, това е капацитетът на манастира за летния период. Долу-горе всяка смяна се състои от около 50 деца. Всяка лагерна група идва със своите учители, помощници, персонал, който да се грижи за децата. Престоят им е напълно безплатен. Това, което е необходимо, се осигурява от манастира, от митрополията, от дарители. Времето им е организирано и разпределено. То включва не само вероучение. Вероучението обикновено е част от много други занимания като ръчен труд, игри, разходки, посещения до други църкви и манастири или исторически забележителности в региона. Децата участват в богослужението сутрин и вечер. Много важен момент е тяхната подготовка за изповед и причастие и действително децата си тръгват други оттук. По твърденията на техните собствени родители и учители, а и ние самите ги виждаме колко буйни идват в манастира, а си тръгват със съвсем друг дух и насторение – с мир, с радост, докоснали се до нещо друго в манастира, което светът не може да им даде. В рамките на лагера те хем имат свобода, хем имат много задължения, с което времето им е уплътнено и прекарано пълноценно.

Поглед към манастира от намиращия се наблизо зоокът

Подготовката им за изповедта е много важен момент. Тя естествено е доброволна, но обикновено почти всички деца имат желание да се изповядат. Това тайнство – покаяние и изповед, през което те преминават, е нещо, което сам Христос е установил и дал като власт на апостолите да извършват, и ние като духовници продължаваме да извършваме. Така децата преоткриват за колко много неща ние трябва да бъдем отговорни и кои са истинските причини в живота, които ни отнемат радостта, мира, приятелството, любовта. Т.е. грехът е този, който застава между нас, грехът ни пречи да имаме наистина повече радост в живота. Това е основното нещо, което децата осъзнават и естествено това намира отражение в детската душа.

Работници от Гоце Делчев строят в манастира

Това е отпечатък за цял живот, бих казал. След време, когато виждаме част от тези пораснали деца, те се връщат на гости, на посещение в манастира, да се помолят и виждаме, че за тях много духовни въпроси не са въпрос на избор, а са въпрос на убеденост. Това, което ни радва и е особено показателно, е, че родителите, които преди години са били лагерници в манастира, днес водят своите деца на лагер в манастира. Ние не правим никаква реклама на лагерите. Те са достатъчно популярни и само се обявяват датите от самите учители. Засега успяваме да приемем само деца от Неврокопска епархия. Не бихме могли да приемем деца от цялата страна. С редки изключения приемаме даца извън епархията. Едва успяваме да поберем децата от епархията, дори не успяват всички деца, които ходят на вероучение, да преминат през тези лагери. Действително ние виждаме ползата в различни посоки – престоят на децата в манастира им дава един духовен опит, едно докосване до вярата, до светостта, до Бога. По един различен начин въздейства на всеки човек, защото всеки човек е уникален. Това се запечатва в сърцето на детето. Ние се надяваме това да помогне на бъдещия голям човек, да получи ориентири за живота – за доброто, за смисъла, а когато сме на кръстопът, да изберем това, което е градивното, истинското, полезното, доброто.

 

 

 

Част втора

Игуменът на Хаджидимовския манастир отец Теофил: Иконата на св. Георги е чудотворна