Зов за помощ! Дупничанката Сълза Христова: Гонят ни от общинския апартамент с полиция

Сълза Христова
  • Синът на Христова Роналдо: Живея с мисълта, че вече нямам дом, няма къде да се прибера

  • Двамата молят: Спешно се нуждаем от квартира

 

Полиция всеки момент може да принуди дупничанката Сълза Христова и непълнолетния й син да напуснат жилището, собственост на общината. Вчера следобeд служителка, отговаряща за общинската собственост в Дупница, устно е уведомила Христова, че вече са изпратили писмо в Районното управление на полицията, откъдето да съдействат за предаването на ключовете от апартамента в блок 5 на ул. „Прогона” 45. Това се случва паралелно с поет ангажимент от представител на общинското ръководство, че ще се търси разумно разрешение на проблема. Самотната майка и синът й, ученик в Тютюневото, остават без покрив. Двамата молят за помощ – квартира на поносима цена.

„Както ви разказах, на 10 май получих заповед за прекратяване на договора за наем и на 23 май трябваше да върнем ключовете от апартамента. Изтъкната е причината, че не съм си плащала наема и срещу мен има жалби от съседи, на които сме пречели с шум в жилището. 11 г. живеем там. Детето ми израсна там. Преди това не е имало каквото и да било уведомяване или предупреждение от общината и заповедта дойде като гръм от ясно небе. За да не останем на улицата, поне докато намерим друго жилище, търсихме съдействие в общината. Молихме да се отложи изпълнението на заповедта и да ни предоставят друго жилище. Получихме и обещание, че проблемът ни ще бъде разрешен. То е от представител на общината, заемащ ръководен пост. Наистина напускането ни беше отложено за няколко дни, но ние пак оставаме без подслон. Във вторник, 28 май, докато търсехме съдействие от друг общински представител, експертът г-жа Ина Гърнева ми каза, че от отдела вече са изпратили писмо в полицията за напускането ни. Защо преди да ми пратят заповедта, нямаше никакво предизвестие, че трябва да напуснем? Защо не ми казаха, че имам право да обжалвам тази заповед? Имала съм неофициален разговор с г-жа Гърнева, в който тя ми каза да си платя наема. Тогава й отговорих, че съм финансово затруднена, защото детето ми имаше здравословен проблем и ми се наложиха допълнителни разходи. От общината не предложиха и разсрочено плащане, което е възможен вариант. Дължа 148 лв. наеми с лихвата, натрупани за няколко месеца, и обещах да ги платя. Получавам 170 лв. пенсия по болест. И най-евтиното жилище на свободен наем ми е проблем. Няма къде да отидем. Изоставена съм била още като бебе, израсла съм по домове за сираци. В Дупница имам две сестри, но те не могат да ми помогнат. Те са си семейни, имат по 2-3 деца. Едната има жилище в Горна махала, но е без вода, без тоалетна. Без никакви условия, с 3 деца, внуче си имат със съпруга й. Няма къде да ни приеме в тая теснотия. Другата е в малко общинско жилище. Много пъти молих в общината да ми влязат в положението, но оттам са слепи за мен, сякаш не ме виждат и не ме чуват. Казват, че ни гонят заради жалбите срещу нас, защото синът ме се събира в апартамента с приятели и вдига шум. Каквото и да е направил, той е на 15 г., дете. Предполагам, че всички са родители и се налага да прощават на децата си. За нас няма ли прошка? Защо толкова бързат да ни изгонят?”, каза Сълза Христова.

Както писахме, Сълза е безработна и след получаването на заповедта за освобождаване на жилището дойде в редакцията на „Вяра” за съдействие. Вчера заедно със сина й отново потърсиха за помощ „Вяра”. Двамата имат апел и към всички дупничани, запазили човещината си, да им помогнат с жилище, та дори и временно.

„От 20 дни живея с мисълта, че вече нямам дом, няма къде да се прибера. Ние отиваме на улицата. Готвя се да спя по пейките, по пътищата, по градинките. За мен приключва и ходенето на училище, щом нямам дом. Няма да ходя на училище. Оставам и без образование, без бъдеще. Виновни сме, че сме вдигали шум, но никога не съм си и помислил, че от общината ще ни оставят без покрив. Поне да ни бяха преместили. Защо след като умолявахме и от общината ни увериха, че ни съдействат, вчера са пратили писмо в полицията? Никога не съм си мислил, не вярвах, че това може да ми се случи. Сега мисля, че щом стигнахме до там, няма хора. Не са останали хора, хората нямат сърца. Искам да помоля общината да ни дадат жилище. Ако има хора, които са готови да ни помогнат с квартира на поносима цена, нека ни се обадят”, апелира Роналдо.

Сълза Христова предостави координати за връзка. Номерът на мобилния й телефон, на който желаещите да помогнат може да звънят, е 0897/ 384 414.

В редакцията пазим и снимка на 15-годишния Роналдо, който помоли тя да не се публикува.

 

*Актуалният телефон на Сълза Христова е –
0897 384 414. Извиняваме се за допуснатата по-рано техническа грешка при изписването на номерa й.