Георги Караколев от Петрич: Боксът убива агресията в училище и на улицата

Георги Караколев
  • Уча децата на дисциплина и силна воля, за да се справят с трудните моменти, каза треньорът в клуб „Лъвовете”

 

Боксът нито е уличен бой, нито школа за хулигани. Боксът е интелигентен спорт. Зад успехите на всеки един шампион, осъзнал този факт, стоят много труд и лишения. Наскоро амбициозни и талантливи деца от Петрич донесоха много медали и поводи за гордост на своя треньор. Те се състезават за боксов клуб „Лъвовете”, а „Вяра” ще ви срещне с неговия създател – Георги Караколев. Той ще ни разведе из света на бокса и ще ни разкаже как този спорт за него и възпитаниците му се е превърнал в начин на живот.

Георги Караколев е роден  на 25.03.1997 г. Средното си образование завършва в 153-то спортно училище „Неофит Рилски” – гр. София, профил „Бокс”.
Започва да тренира бокс на 11 години в местния Спортен клуб „Драгота”-Петрич с треньор Илия Пенев, където остава пет години. На 14-годишна възраст печели историческа титла за петричкия бокс, като стана първият републикански шампион за южния град в този вид спорт. Година по-късно печели купата за най-добър боксьор, връчена му лично от Кубрат Пулев на силния боксов турнир “Надежда” с над 100 участници.
На 16-годишна възраст става областен шампион за мъже. След това получава повиквателна от селекционера на Националния отбор Борислав Бояджиев, участва в лагери и спаринги с боксьори от други държави.
След като завършва 8-и клас, се премества да учи в спортно училище в гр. София, където година и половина се състезава за един от най-добрите клубове по бокс в България – “Сторм” (София), под ръководството на Йордан Митев. След това е трансфериран в боксов клуб „Локомотив” (София) под ръководството на сегашния треньор на националния отбор за юноши Борислав Георгиев.


 – Как създадохте боксовия клуб и защо точно избрахте името “Лъвовете”?

– Създадох боксовия клуб заради любовта ми към бокса, а и също така това беше детската ми мечта. Исках да развия бокса в Петрич и мисля, че съм на прав път, защото има много талатливи деца, които едва след 4 месеца тренировка печелят медали от републикански турнири и шампионати, а досега са нямали възможност да се развиват в този спорт точно в нашия град.
За името на клуба – събрахме се с приятели и решихме, че “Лъвовете” е най-подходящото име, тъй като лъвът е царят на животните. Той е символ на смелост и увереност, а за да практикуваш нашия спорт, трябва да си точно такъв – смел, уверен, безстрашен и да имаш лъвско сърце.
– Колко състезатели готвите в клуба и какви са амбициите ви?
– В момента подготвям около 40 състезатели, като 80% от тях са деца. По-голяма част от тях не тренират, за да участват в състезания. Те идват, защото обстановката в залата е


доста добра и забавна, а в същото време изразходват енергия, придобиват издръжливост, бързина, гъвкавост, натоварват цялото си тяло, учат се на самозащита и имат самочувствие на спортист. След тренировката се чувстват щасливи.
Амбициите за състезателите са ми големи. Оттук нататък искам и смятам, че от всеки турнир ще се завръщаме с медали, а много скоро очаквам и първия ни шампион.
– Какво е усещането да си треньор на такъв клуб?

– Усещането да си треньор е съвсем различно от това да си състезател. Когато аз съм на ринга, контролирам ситуацията, а когато съм в ролята на треньор, напрежението е много по-голямо. Влагам всичко от себе си в залата и работя с удоволствие. Според мен това е най-хубавото нещо. Тренирам с деца, мъже и жени. Обичам да работя с хора и мисля, че имам подход. Тренираме с майтапи и игри, но децата имат голям респект към мен и ме слушат. Често когато ме питат дали съм на работа, отговарям: „Не, в залата съм”.


– На какво учите Вашите възпитаници в залата, освен на спортни тънкости, работите ли и с характерите им, с поведението?
– Най-вече уча децата на дисциплина и силна воля, за да се справят с трудните моменти както на ринга, така и в живота. Уча ги на постоянство, както и да постигнат мечтания успех. Другото важно нещо, на което държа, е уважението към патрньора на ринга.

-Тренировките в залата убиват ли агресията на улицата, в училище?


-Да, категорично, тренировките убиват агресията на улицата и в училище. Виждал съм как мъже и деца влизат в залата с доста лошо и агресивно поведение, но след тренировката, както казах по-горе, си тръгват щастливи, цялата отрицателна енергия се изразходва в залата, върху боксовия чувал, лапите, силовите и изморителни упражнения.
– Какво означава да си боксьор, и то добър – какви лишения трябва да изтърпиш, как трябва да развиеш характера си, мисленето?

– Невъзможно е да си боксьор и да не си силно мотивиран преди и по време на предстоящ двубой, в който ще се наложи да поемаш и да отвръщаш на тежки удари. Затова и боксът е признат за един от най-тежките спортове. Всеки добър боксьор избира бокса не само като спорт или работа – той го избират като жизнен път, като начин на живот. Живот, при който си готов да бъдеш удрян, изтощен, уморен, но след всяка тренировка да си все по-близо до целта си. Лишенията са много. Да почнем от свалянето на килограми. Всеки боксьор гладува и сваля килограми, защото го чака кантар. Лишаваш се от партита и дискотеки, когато ходиш по лагери, не се виждаш с близките си. Но точно лишенията правят успеха по-сладък. Рано или късно спортът ти се отблагодарява за всяко едно лишение.
-Кой ти е идол в областта на бокса?
-Кубрат Пулев от България и Лаудър от САЩ.


-Как се справяш финансово за нормални занимания и участие в различните първенства и турнири?
-Засега разчитам на мои близки и приятели, бизнесмени, обичащи този вид спорт, и родителите на децата. От общината получаваме единствено по 50 литра гориво за участие в отделните турнири и първенства.
-За какво си мечтае Георги Караколев?
-Да видя СКБ „Лъвовете” с много участници, които да получават повиквателни за националните гарнитури.