Децата от кръжоците при дупнишките читалища ,,Христо Ботев“, ,,Пенчо Славейков“ и ,,Развитие“ посетиха Националния исторически музей, Боянската църква и зоологическата градина в София

Вълнуваща среща с най-ценните паметници на българската история имаха 34 деца от Дупница и село Крайници. Националният исторически музей, който посетиха, e eдин от най-големите и богати исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 700 000 паметници на културата, представящи историята на днешните български земи отпреди 8000 години до наши дни.  Музеят съхранява и прочутите в цял свят Панагюрско, Рогозенско, Летнишко съкровище, а също и откритото край село Дуванлии съкровище.

Децата се докоснаха до световноизвестните стенописи на Боянската църква. Храмът „Св. Никола и св. Пантелеймон“, известен със средновековните си стенописи, е включен през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Истинска радост предизвика срещата им с екзотичните питомци на Зоологическата градина в София, където децата за първи път видяха животни, за които са чували само в часовете по биология.

Инициативата на читалищата нямаше да може да се случи без подкрепата на финансиста Георги Градевски:

,,Всеки един от нас трябва да се гордее с историята на България. Винаги съм смятал, че само познавайки себе си и нашето национално наследство, можем да гледаме уверено към бъдещето. Ние, като общество, сме длъжници на хората, които работят с децата на Дупница, а и на самите деца. Учителите, читалищните работници, библиотекарите, социалните работници полагат огромни усилия, за да може у всяко едно от тях да бъде посято зрънцето на обич към изкуството, историята, науката и културата. А този труд остава недооценен. Тези съвременни будители развиват своята дейност в неремонтирани и неприветливи помещения и без да се отдава дължимото уважение към ежедневните им усилия. С огромно съжаление проследих през месец април споровете около приемането на отчетите на културните институти в община Дупница и останах потресен от нивото на аргументите, които се използваха в Общинския съвет. Дори в тази високоотговорна и просветителска дейност сме допуснали да вземат връх личните интереси. При 370 000 лева годишна субсидия за читалищата на територията на нашата община трябва да говорим за устойчива политика и визия за развитие на дейностите и реализиране на конкретни проекти и начинания, а не общинските съветници да обсъждат кой на кого е симпатичен и да се обиждат. И не трябва да сме изненадани, че има трудности в ежедневната дейност на читалищата.  Аз следвам принципа, че трябва да се говори по-малко, а да се действа. И със скромни лични усилия осигурих това преживяване за децата. За промяната не се изисква много. Трябва да си спомним, че сме общност и всичко зависи от самите нас. Големите промени стават с малки стъпки, но в правилната посока.“