- При всички политически режими Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.
- Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари.
Проф. Андрей Пантев, из “При всички политически режими Левски е обединителна фигура”, 2013 г.
Мисли на Васил Левски, които всеки от нас трябва да знае и помни
- Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
- Интригата спира хода на народната работа.
- Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
- Дела трябват, а не думи.
- Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.
- Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
- Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
- Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби.
- Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.
- Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.
- Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
- С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.
Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко, написано от ръката му, е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в неговия личен живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
Проект на Нац. библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
“Обесването на Васил Левски” е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в “Песни и стихотворения”. Напечатана е в “Календар за 1876 година” под образа на Васил Левски.
