„Лудницата” в Люлин планина 

  • Хижа „Люлин” е строена през 1962 г., първият хижар дядо Горун качвал продукти с кон и шейна през зимата

  • Планинският дом е събирал по 200 деца на летни лагери, от 20 г. е изоставен и разграбен

 

Изтърбушена и бездиханна, хижа „Люлин” представлява окаяна гледка. Необитаемата сграда е разположена на 1060 метра надморска височина в Люлин планина. Намира се близо до Дивотинския манастир, а от пернишкото село Люлин е отдалечена на час ходене. Преди е била предпочитано място за почивка и детски лагери, сега е самотна и празна. Хижата олицетворява тъжната съдба на много планински домове, захвърлени на произвола и „милостта” на времето. По данни на планинари хижата не функционира отпреди 2000 г. Поради липса на туристи с времето е изоставена, а по думите им – мебелите са откраднати, прозорците са изпочупени, от някогашния й вид няма и помен.

По сведения на Държавен архив-Перник туристическа хижа „Люлин” е построена през 1962 г. в местността Разкръсте, под връх Райлово градище. В Държавен архив-Перник се съхраняват тетрадки, в които са записвани суми, дарени от населението на селата Люлин и Дивотино за построяване на старата хижа, на мястото на която е построена тази сграда.

Росен Владимиров от Перник споделя, че я е строил неговият дядо Горун Евгениев Киров, който е бил и първият хижар. По думите на Владимиров през зимата дядо му е качвал продуктите с кон и шейна.

Николай Петров също споделя спомени от едно време, свързани с хижата: „Аз съм израснал там. Това е моето детство. Баба беше чистачка. Понеделник сутринта в 5 тръгвахме от вкъщи, в петък вечерта 20 ч си тръгвахме оттам, разбира се пеша. Хижари бяха чичо Горун и стрина Вена. Планината вреше от хора, няма зима, няма лято. Лагерници от цяла България 5-6 смeни идваха, беше нещо страхотно, а сега е страшно. Тая държава е скапана. Такава хижа и не само сигурно тя е на същото дереже. Това е престъпление. Нямам думи.” Спомените си в социалната мрежа, освен тях, разказаха още десетки възмутени хора от сегашния вид на хижата. Венета Великова пише: „Беше много хубава хижа! На колко спортни лагери сме ходили само. Хижар беше бай Горун, баща на Джаната, бивш волейболист на “Миньор”. Мале, мале, всичко са унищожили и разграбили”. Хората пишат още: „Беше прекрасна хижа и лагер за децата. И моята дъщеря беше на лагер през 1987 г. и често ходехме на отдих. Но беше някога, жалко, много жалко; Много ми е тягостна гледката, защото е мил спомен от детството ми; През 72-73 г. бях на лагер там, колко беше хубаво… какви хубави спомени; Гробница, нерентабилно е в гората да се издига 4-етажна сграда с 200 места; Ако в момента сградата е частна, държавата как може да я спаси? Хубаво би било да се направи например старчески дом, а не да се руши;”. Мирослав Мирчев също отбеляза, че през 1981 г. е ходил на детски лагер задено с 200 деца.


Хората си спомнят още, че „Люлин” е била една от най-хубавите хижи в Пернишко – с хубава кухня, големи дървени маси и пейки. По думите им разграбването започнало през 1996-98 г.

В планинарски форуми в интернет туристи споделят, че се страхуват да прекрачат прага на 4-етажното изоставено скеле, тъй като виждат простори с дрехи, вероятно на странници, потърсили временен подслон. Местните хора наричат хижата „Лудницата”. Според градските легенди през годините започнала да й се носи лоша слава, тъй като ставали различни инциденти. Тези случаи се предавали от уста на уста и произходът им не може да се проследи или докаже. Факт обаче е, че занемарената хижа е страшна гледка и ще става още по-страшна…

Снимки: Албум “Перник по Димитровски път”, 1983 г., туристи и любители на планината, Държавен архив-Перник, фейсбук