-
Докато 16-годишният Шави Симонс изостави родния си клуб заради парите, легендата на „Рома” ще получава „жълти стотинки” в „Бока”
Той има косата на Пуйол, името на Шави, националността на Кройф и – за съжаление – мозъка на Неймар. Преди броени дни соченият за талант №1 на Ла Масия, 16-годишният Шави Симонс, премина в „Пари СЖ”, след като финансовото предложение на френския клуб за първия му професионален договор се оказа по-изгодно от това на родната му „Барса”. Нищо че точно „Барса” го изгради като футболист през последните 7 години. Днес е така – парите все по-често и по-убедително побеждават мечтите. Изборът в полза на първите вече е повсеместен, без значение възрастта на играча, дали е в началото или в края на кариерата си и прочие. Показателен е и случаят с бразилеца Оскар, който на 25 години заряза „Челси” и отпраши към Китай, изкушен от огромно количество юани, а след като логично отпадна от националния отбор на Бразилия за световното, безцеремонно си призна: „Все ми е тая дали ще играя на Мондиала. Критикуват ме за трансфера в Китай, но аз мисля за семейството и бъдещето си. Не искам да съм беден, когато остарея. Не желая да живея само със спомените, че съм играл на световно“.
Когато подобни неща се случват с младоци, трансферите на ветерани в клубове от САЩ, Катар, ОАЕ, Китай, Япония, Индия и други екзотични футболни дестинации с достатъчно ресурси и изкушения за угасващите звезди от Европа и Латинска Америка не учудват никого. Точно обратното – смята се, че след приноса си към световния футбол е съвсем в реда на нещата в „пенсионна“ възраст да помислят за себе си.
В тази връзка решението на 36-годишния Даниеле де Роси, легендарният опорен халф на „Рома”, прекарал цели 18 сезона в състава на „вълците“, но така и не дочакал ново предложение от клуба, да продължи кариерата си в „Бока” (Хуниорс) е направо уникално. Някои вече го определиха като „най-хипстърския“ трансфер в историята на футбола редом с преминаването на Гуардиола от „Барса” в „Бреша” през 2001 г. И има защо. По информации в италианската преса за 8-те месеца в състава на „жълто-сините“ Де Роси ще получи едва 500 хиляди евро, напук на десетократно по-високите оферти, които получи от МЛС и ОАЕ. Той обаче не им обърна внимание – беше решил да последва мечтата си.
„Винаги съм искал да се пробвам в „Бока”, да почувствам атмосферата на „Бомбонера“ по време на суперкласикото с „Ривър”. Това бе една от малкото мечти, които не успях да сбъдна като футболист – както и да играя финал в Шампионската лига или да участвам в мач между „Реал” и „Барса”. Ако навремето бях взел други решения, можех да изпълня последните две…, но историята с „Бока” е различна. „Бомбонера“ е най-страхотният стадион в света, влюбих се в него като дете, докато гледах как феновете празнуват гол. А когато там се появи и Марадона…“, изповяда се още през 2017 г. Де Роси.
Сега мечтата му, напук на парите, стана реалност. За сбъдването й помогна бившият съотборник на Даниеле в „Рома” и настоящ спортен директор на аржентинския гранд Николас Бурдисо. А един от първите, които поздравиха италианеца, бе самият Дон Диего: „Ти знаеш, че тук можеш да бъдеш абсолютно спокоен. Чакам те в Буенос Айрес! Да те видя с екипа на „Бока”, е чудо като това с кръвта на свети Януарий (знаменита неаполитанска легенда – б.р.)”.
Даниеле де Роси спечели световната купа през 2006 г. и има дълга и успешна кариера. За аржентинците това е достатъчно. Световните шампиони винаги са добре дошли в Аржентина и специално в „Бока”. А за да го приветстват, феновете на клуба опънаха плакат, който бе много повече от приветствие. Въпросният банер съдържаше само три реда: („Даниеле де Роси, Добре дошъл в Народна република Бока. Половината +1 те очаква! Това е Бока“). „Половината +1“ – ключова част от приветствения плакат към Де Роси – символизира абсолютното мнозинство в страната. Феновете на „Бока” (Хуниорс) с право се гордеят, че повечето аржентинци им симпатизират. Според последните проучвания цифрите не са съвсем коректни – в момента около 40 процента от всички фенове викат за „Бока”, 30 процента – за кръвния враг „Ривър Плейт”. Но това е Аржентина, какво значение имат някакви си цифри. Там важен е само футболът.
Последен, но не и по важност, е изразът Esto es Boca („Това е Бока“). Той трябва да ти даде да разбереш, че там „Бока” е всичко. Без значение кой си, колко печелиш, дали имаш десет световни титли или още повече шампионски лиги, единственото, което вече има значение, е, че си в „Бока”. В Бока няма почивен ден. Това не е клуб, в който кротко да приключиш кариерата си. Само когато целият си в кал, само когато си се сражавал с останалите съотборници като един, само когато си се борил и си смесил потта с кръвта си – тогава и само тогава феновете ще са ти признателни. Неслучайно за корица на книгата си Esto es Boca авторът Леандро Контенто избра снимка на окаляния и изтощен Марадона. Как ли ще се впише Де Роси във всичко това? И дали ще разбере напълно написаното на онзи плакат?
Вероятно ще разберем още на 1 септември, когато е първото суперкласико за сезона на „Монументал“. Мачът мечта за Даниеле. /webcafe.bg, със съкращения.
