Емилия Начева: Музиката е божествен огън! С моите „Рилски звънчета” горим с този огън

• Министерството на културата е длъжник на малките читалища

• Имам три живота. Първия дадох на семейството си, втория – на любимото училище, третия – на „Звънчетата”, казва ръководителката на детската вокалната група от Рила

В комерсиалното ни и бездуховно време тук-таме, по читалища, школи или подобни институции все още срещаме хора с възрожденски дух, раздаващи с шепи култура и енергия. Те са като бялата лястовица от Йовковия разказ, която дава надежда (и не само) на ималите късмета да я зърнат. Срещаме ви с Емилия Начева – ръководителката на Детската вокална група „Рилските звънчета” към читалище „Христо Ботев 1898” в Рила. Емилия Начева е един от будителите, с които в малкото градче от Рилското корито могат само да се гордеят.

– Г-жо Начева, разкажете за себе си, за семейството си.
– Аз съм родена в прекрасното възрожденско Панагюрище! Обожавам този град! Майка ми Мария е оттам и детството ми мина там, до моята баба Рада Караколева! Една невероятна жена, със сини като езера очи, бистър ум и вълшебни ръце, които дори от нищото можеха да направят нещо прекрасно! Баща ми Александър Дренски е от Дупница. Изявен спортист и учител по физическо възпитание. Републикански рекордьор в дисциплина “тласкане гюлле”. И двамата ми родители са вече покойници. Аз съм завършила Учителския институт в Дупница със специалност “Изобразително изкуство и трудово обучение”. Изпратиха ме по разпределение в град Рила през 1975 година и до пенсионирането ми съм работила в местното училище. Съпругът ми Велко Начев е завършил Великотърновския университет. Работил е в МВР, а след това се занимава с частен бизнес. Имам двама синове и трима внуци.

– Откъде е дарбата Ви да пеете, любовта към сцената?

– Дарбата явно съм наследила от баба Рада – сръчни ръце и усет към красивото. Тя тъчеше невероятни черги – цветовете преливаха, смееха се, пееха… и разказваше много приказки. Имаше дълга дебела плитка и когато се решеше, все нещо разказваше… на нас, на внуците.

Майка пееше много вярно и хубаво! Обожаваше оперната певица Катя Попова и “Арията на звънчетата”, която тя изпълняваше! Може и да ви се стори чудно, но и аз още от малка слушах това изпълнение. Досега не съм чула по-добро изпълнение от това на Катя Попова! С еднакъв интерес мога да слушам различни жанрове музика. Всеки си има своята красота! А оперетата в София посещавах почти всеки месец.

Татко пък свиреше прекрасно на акордеон. Още от малък и пееше прекрасно. Пеехме с него, заедно, на два гласа.

Участвах в хора на училище “Отец Паисий”. След това в хора на Базовото училище и в Представителен градски хор в Дупница, създаден и ръководен от Борис Дяковски – дядото на Люси Дяковска. След това спечелих конкурс и започнах да пея в състав “Балкан 50” към Профсъюзния дом на културата в Дупница. Ръководител ни беше д-р Иван Томанов. Изнасяхме много концерти, обикаляхме България, печелехме конкурси. Имахме турнета в Югославия, Съветския съюз – Литва, Латвия, Украйна, Белорусия.

На любов към сцената никой не ме е учил, тя си е в мен – по рождение.

– През 2012 г. създавате групата “Рилските звънчета”. Защо? не Ви ли стигнаха годините наред с децата в училище, не се ли уморявате? При това работите почти без пари?

– Когато се пенсионирах, създадох групата “Рилски звънчета”. Не че до този момент не съм била в читалището, напротив – там отидох още с идването ми в Рила. Имах групи и правех театрални постановки, с представления пред публика, танцови групи за диско танци, художествена гимнастика – изпълнения с топка, обръч, балетна група – танцувахме по музика на Чайковски. Спомням си, тогава от старите пердета на читалището уших 36 полички за балерините. Водех и групи по рисуване и правехме изложби.

Но да имам група за песни, беше моя мечта отдавна. И ето че стана реалност. Започнах нов трудов път. Този път да осъществявам мечтата си. Началото беше трудно. Като всяко начало – трябваше да създавам навици, а децата бяха повечето от детската градина до 2-ри клас. Първата песен беше „Джоре дос”, след това „Песен за семейството” и „Изгряла е месечинка”, които пеем и до днес. Започнахме на 1 октомври, а месец след това пяхме пред публика. Сърцето ми щеше да изхвръкне, още не съм забравила този момент! Представяте ли си – аз виждах пред мен моята мечта… И така се започна. Мислех си, че като се пенсионирам, само ще си почивам, но това не беше за мен. Само след месец бях отново в читалището и се започна това лудо надбягване… та до днес! Искам още и още, и още!

– Разкажете за групата.

– Имаме десетки разучени песни. Пеем както популярни, така и народни песни. Участваме във всички мероприятия на читалището. Няма празник или честване без наше участие. Децата идват с огромно желание в групата. Най-малката – Ана-Мария, дойде на 3 г. и2 м. Сега е на 5, Пепи Васев – единственият кавалер, талисманчето, също беше на 3 г. – сега е вече в 3-ти клас. Благовесна беше на 4, сега есента ще бъде в 1-ви клас. Мими пътува от Кочериново и е в 1-ви клас, Ани и Рая завършиха 2-ри клас. Другите – Мария, Никол, Елена, Моника, Йоана, са малко по-големи. Най-големите и още от създаването на групата са сестричките Даринка и Николая Гаврилови. Те също учат в Кочериново. Даринка завърши 9-и клас. Никой обаче не напуска групата. Това ме радва! Значи ние значим нещо един за друг! Не мога да си представя как ще се разделяме, ако се наложи!! Не ми се мисли!!

– Децата и родителите оценяват ли това, което правите за тях? 

– Родителите всячески ме подкрепят и помагат! Те са ми голяма опора през всичките тези години. Благодаря им от сърце, че подкрепят децата си и мен като ръководител! Често пътуват с колите си за наши изяви навън.

Благодаря и на всички приятели, познати и съграждани, които ми помагат за изработването на новите носии за децата.

Незабравимо ще остане гостуването на групата и останалите състави в предаването „От българско, по-българско” с водещ Галя Асенова. Децата ми изпяха на живо тогава 9 песни, със съпровод на оркестър „Цветница” с ръководител Валентин Янков. Гостуването беше по повод 120 години от създаването на  читалището ни.

Помагат и читалищните ръководители в лицето на Мария Жлябинкова, Лилия Ортакчийска и Дафинка Гърчева. Голям помощник ни е и леля Любчето – хигиенистката в читалището. Поради малкото финансови средства, с които разполагаме, не можем да участваме в повече фестивали и надпявания. Засега имаме изяви по 1-2 пъти в годината, което е крайно недостатъчно. Общината в лицето на кмета Георги Кабзималски помага при осигуряване на превоз. А хонорарът, който получавам, е просто символичен. Работя много допълнителни часове, които са за моя сметка… Да оставим парите настрана. Неприятна тема, но сме зависими от тях.

– Вече направихте първите записи, имате и редица награди – да разкажем за тях.

– Първото признание за нас беше в с. Дрен, на международен фестивал – спечелихме първо място за обработен фолклор.

На следващата година в Сапарева баня спечелихме наградата на тв „Родина”. Г-н Валери Димчев ни направи страхотен аранжимент на песента „Проводи ме мама на герана”, след което г-н Руйчев засне клип, който гледаме и до днес.

Следващата награда е от фестивал в Кресна. Там групата спечели трето място, а дуетите Даринка и Николая и Ани и Рая – две първи места в техните възрастови групи.

Миналата година участвахме в „Добринищко лято” в Добринище, където публиката бурно ни аплодира. Бяхме заедно с група от Делчево, Македония.

Тази година участвахме на международния фестивал „Пауталия” в Кюстендил. Групата спечели второ място, а дуетът Даринка и Николая – първо място. Публиката дълго аплодира.

На 19 юли по покана на читалището в с. Новоселяне участвахме в събора на селото в чест на рождението на Васил Левски. Представянето ни беше невероятно! Имаше въпроси към мен дали децата пеят на живо!

На 20 юли заедно с всички колективи на читалището участвахме за втори път в Добринище, но не в пълен състав.

– Каква е рецептата за успеха?

– Каква е рецептата ли? Рецептата е работа! Много работа, постоянство, безсънни нощи! Но когато това извира от душата и всяка клетка на тялото ти казва „Трябва! Ще стане!” и резултатът е налице. Но това нямаше да се получи, ако децата ми не бяха запалени като мен! Прекрасни деца са! Обичам ги! Трябва да видите очите им, усмивките им и ще разберете за какво става въпрос! Ние сме едно прекрасно семейство, аз съм една многодетна майка!… Хи, хи… Това е „третият ми живот”! Първия го дадох, за да създам семейство, да отгледам децата си. Втория отдадох на любимото училище – 38 години обучавах децата в клас, т.е. трудовият ми път. Третия – да осъществя мечтата си за моя група за песни! И мисля, че вече се получава! Чувството е невероятно, когато видиш мечтата си осъществена! То е уникално!

Освен във фестивали, групата взима участие във всяко мероприятие на читалището – юбилейни сватби, Вечер на християнското семейство, коледни празници, Бабинден, 3 март (особено важен за мен празник!). Имам Райна Княгиня със знамето, всяка година е различно дете. Имам черешово топче, имам Боримечката, пеем революционни песни, правим дефиле през центъра на града, след това програма със стихове и танци. Следва посрещане на пролетта, Игнажден, лазаруване – всяка година определяме различен квартал на града, където лазаруваме, обикаляме къщите, благославяме, пеем лазарски песни, хората ни посрещат с огромно удоволствие, накрая пълна програма с песни и танци на центъра на града. Следва празникът на града Свети дух и участие в местния фестивал „Рила пее и танцува”. През годините сме участвали в с. Стоб, гр. Бобошево, с. Смочево, Майските празници в Дупница, където водещата каза, че трябва групата да се нарича не “Рилски звънчета”, а “Рилски славейчета”.

В Рила всяка година през август 10 дни гостуват и провеждат занимания музиканти от много страни по света – „Музика под рилското небе”. Моята група всяка година пее заедно с тези талантливи деца. Разучават се само народни песни и участват в концерта при завършване на мероприятието. Тази година също ги очакваме с огромно желание и нетърпение от 31 август до 8 септември. Концертът ще бъде на 6 септември!

– Наесен ще чествате 50 г. от обявяването на Рила за град. Какво ще бъде вашето участие? Знам, че сте написали стихотворение, по което работи композитор и то ще бъде песента на “Рилските звънчета”, нека да разкажем и за това.

– Тази година се навършват 50 години от обявяването на Рила за град. Моята група естествено ще вземе участие. Сега сме си дали малка ваканция, но скоро ще започнем пак, защото дотогава трябва да подготвим и запишем в студио най-новата песен и химн на групата „Песента на Рилските звънчета”. Имаме текст, имаме музика, имаме вече и продуцент, в момента се прави аранжиментът… така че надявам се до 7 септември да успеем да сме готови за концерта. Няма да издавам повече никакви подробности, нека да има изненада. Пак ще се срещнем.

– Какво Ви дават децата, сцената, песента?

– Децата дават всичко: достатъчно е да те погледнат с очи, пълни с искри, слънца, дори със сълзи, дори намръщени. Достатъчно е да погалиш детските главички с разрошени косички, да ги прегърнеш, да усетиш чистотата им, да ти кажат: “Госпожо, обичам те!” Какво повече от това???… Случва се да им се поскарам някога, но първо им казвам: ”Аз много ви обичам, но сега ще ви се поскарам”!

А сцената е завършекът на огромния труд! Там усещаш цялото това нещо, за което си дал труда и енергията, и децата се раздават на макс, и аз, застанала пред тях, съм на върха на щастието си! Това се изразява само с няколко думи – „Музиката е божествен огън!” и ние с моите деца от „Рилски звънчета” горим с този огън! Надявам се да бъде още много години!

– Какви трудности срещате в работата си с групата?  

– Най-много трудности идват от това, че имаме или почти нямаме финансови средства за нови песни. Това, което е отпечатано в учебниците по музика, не ни удовлетворява. Аз имам много приятели музиканти и певици, които на приятелски начала ми подаряват по 1-2 инструментала. Аз, разбира се, отвръщам на жеста с мои подаръци за тях. Имаме нужда от хубави микрофони за пеене, от уредба за пеене, които на този етап са мираж. Средствата на читалището стигат само за едно участие на годината, а за тоалети – да не говорим. Имаме едни роклички и едни носии, а многобройните изяви на децата изискват да бъдат и с разнообразно облекло. В Министерството на културата трябва да помислят и да предоставят повече средства на малки читалища, където кипи живот и има доказали се таланти. Да има пари за изяви и участия. Всяка есен заплащам от мои средства на различни студиа, за да имам хубави и нови синбеци на песни за групата… Приятели ми подаряват платове, а аз самата им ушивам костюми за различните изяви. В читалището има, но са много остарели вече, повредени са. Малките общини нямат спонсори както големите, в които има работещи предприятия и могат да подарят нещо на читалищата… Щом стане въпрос за пари, и нещо се срива в мен… Липсата на средства просто убива…

Юлияна КОЛЧАКОВА