Заклаха общо 30 прасета в дупнишкото село Дяково

• Местните жители: Страх ни е от бъдещи глоби и махнахме животните, за да си нямаме проблеми

• Всяко домакинство ще получи 300 лева за клането на 1 до 5 прасета

• Кметицата Росица Илиева: Клането беше препоръчително, а не задължително

Общо 30 прасета бяха заклани в дупнишкото село Дяково през последните дни. В неделя беше последният ден, в който стопаните можеха доброволно да заколят своите прасета в личните си дворове. Този вид домашни животни са около 80 на брой, като повечето местни жители изчакваха до последния момент, преди да вземат решение какво да правят.

„Клането беше препоръчително, а не задължително. Който от стопаните, които сме известили, пожела да си заколи прасето, го направи. Другите не го сториха и животните им си стоят. 16 прасета са заклани в домашни дворове, както и 14 в една ферма. В момента съм в Дупница, за да занеса заявленията, които хората попълниха”, коментира пред „Вяра” кметицата на село Дяково Росица Илиева.

Както вече „Вяра” писа, заявленията за обезщетение се подават в кметствата. Те са по образец, в който всеки собственик декларира, че е усвоил доброволно месото. Собствениците трябва да заявят още, че няма да отглеждат прасета в стопанството си за период най-малко от 12 месеца след последната дезинфекция. Кметовете имат ангажимент да публикуват на публично място списъците със стопаните, които следва да получат помощ.

Разходихме се из красивото село Дяково, което е доста чисто, а живописни гледки следват една след друга. От далеч си личи, че дяковци се грижат за къщите и дворовете си, по-голямата част от които са достойни за реклама на българското село.
Част от местните, които са се решили да заколят прасетата си, се притесняват от бъдещи глоби и именно това ги подтиква към крайната мярка.
„Имахме две прасета, които вече заклахме. Имахме майка, от която си оставихме тези две прасенца през декември месец миналата година, за да си ги гледаме. Никой не е дошъл до вкъщи да ни информира, че трябва да ги заколим. Не сме получавали и писма в тази връзка. Все пак кметицата на селото ни осведоми, че е препоръчително да се направи това и можем да попълним заявления. Там написахме данните си, колко броя прасета имаме и колко тежат. В тези заявления пишеше, че ще се дават по 300 лева на домакинство, ако там има от 1 до 5 прасета. Сега сме напълнили фризера с месо.

Синът ми препоръча да не ги слагаме в буркани сега, защото е много топло. Дадохме половин прасе и на наши близки, които също разполагат с фризер, и така оползотворихме месото. Учудвам се, че се наложи да заколим прасетата си. Тук въздухът е чист, природата е хубава и не вярвам чумата да дойде в нашия регион. Все пак решихме да го направим, за да нямаме проблеми за в бъдеще”, каза пред „Вяра” Розалина Данаилова, която любезно ни покани в хубавия си двор.
Тя и съпругът й Иван са потомствени дяковци и са прекарали целия си живот в селото, както и техните родители преди това. Иван е известен в Дяково с прякора Гайдаря, защото още от дете обича да свири на гайда. Розалина подчертава, че семейството й винаги е имало голяма любов към животните – имат овци, кон и кокошки.

„Много ни е мъчно, че се наложи да заколим прасетата. Но съпругът ми беше категоричен, че след време така или иначе това ще трябва да се направи. Той припомни как през 1957 година от местното стопанство са наредили всички животни да бъдат събрани на едно място и заклани заради някаква болест и се опасява нещо подобно да не се случи и сега”, завърши Розалина Данаилова.
От същото се притесняват и Малинка и Костадин Илчеви. Възрастното семейство отглеждало две прасета от пролетта, но се принудили да ги заколят.
„Вече съм си патил от нещо подобно. Спомням си как през 1956-1957 година дойдоха от местното ТКЗС и ни взеха всичко – коне, други животни, както и дървета със сливи и череши, лозята също. Нещо подобно може да се случи и сега, но дано не се стигне до там. Чувал съм от моите дядовци една стара приказка: „Където държавата плюе, река тече”. Затова казах на децата да дойдат и да заколим прасетата, за да си нямаме после проблеми”, каза пред „Вяра” Костадин Илчев.
Неговата съпруга Малинка ни показа къде са отглеждали прасетата и как веднага са дезинфекцирали мястото.
„Гледахме ги от месец март. Заклахме ги в петък и събота. Бяха си напълно здрави и им нямаше нищо. Знаем, че в момента това не е задължително, но ни е страх от глоби. Веднага след това дезинфекцирахме кочинките им, измихме ги старателно, както си му е редът. Прочетохме в интернет и чухме по телевизията за това. Никой не дойде на място, за да ни разясни нещо повече. Единствено кметицата ни каза, че е препоръчително това да бъде направено и да попълним заявления след това. Знам само, че трябва да получим 300 лева обезщетение”, заяви възрастната жена.
Техният съсед Велко Иванов пък няма намерение да прибягва до крайната мярка, след като не е задължително.
„Аз имам едно прасе и не мисля да му правя каквото и да било. След като заколването им е само препоръчително, а не задължително, аз няма да предприемам нищо. Няма никаква болест, животното си е напълно здраво. Защо тогава да го ликвидирам?”, категоричен бе местният жител.