Всеки човек яде средно около 73 000 малки частици пластмаса годишно, като ги приема през храната и водата, показва ново проучване. Това прави малко над 200 микрочастици дневно. Бутилираната вода вероятно е сред най-големите източници на частиците, които могат да са заплаха за здравето. Микрочастиците се намират в изобилие и в морските обитатели, които поглъщат боклука, изхвърлен в морето, а след това се озовават на трапезата ни.
Учените са открили, че средно в 10 грама човешки изпражнения има 20 парченца пластмаса. И такива са открити в пробите на всички участници от различни места по света. “Това е първото подобно проучване и то потвърждава това, което отдавна подозираме – пластмасата накрая стига до червата на хората”, коментира д-р Филип Швабл от Медицинския университет във Виена, който е водил екипа за проучването. Микропластмасата включва пластмасов боклук, синтетични фибри и частици, открити в продукти за лична хигиена. Още не е ясно какъв и има ли риск за хората, но има опасения, че в тях може да се съдържат токсични химикали, а
най-малките могат да навлязат в кръвообращението
“Нас ни безпокои как може да се отрази това на хората, особено на тези с болести на гастроинтестиналния тракт. Най-голямо количество пластмаса при проучвания на животни е открито в червата, но най-малките частици са в състояние да влязат в кръвта, лимфната система и дори да стигнат черния дроб”, казва Швабл. “Сега имаме и доказателства, че микропластмаса има и в хората и са нужни следващи проучвания, за да разберем какво значи това за здравето на човека”, казва той. Пробите от фекалии са били от 8 души – от Великобритания, Финландия, Италия, Япония, Холандия, Полша, Русия и Австрия, и са съдържали стотици парченца пластмаса. Най-честите остатъци са били полипропилен и полиетилен терафталат, като и двете се съдържат в опаковки на храна и напитки. “И 8-те проби от изпражнения бяха положителни за пластмаса със средно 20 микрочастици на 10 грама”, казва Швабл. Средно човек има около 100 грама изпражнения на ден, което значи, че в тях ще има 200 парчета пластмаса, а за година ще са 73 000.
Полиетиленът, от който се правят пластмасовите торбички,
и полиетилен терафталат, от който се правят бутилки, са с най-голям дял от пластмасата, открити в човешките фекалии. Открити са и 7 други вида пластмаса. Изчислено е, че годишният прием на микропластмаса от морски дарове, чешмяна вода и сол е съответно до 11 000, 5800 и 1000 частици. Други около 70 000 се вдишват със замърсен въздух, тъй като частиците са в праха във въздуха. Повече частици приемат обаче хората, които пият бутилирана вода – между 118 и 325 частици на литър. Според Швабл микропластмасата може да увреди гастроинтестиналния тракт. “Може да повлияе на издръжливостта и имунния отговор на червата с биоакумилация или с навлизане на токсични химикали и патогени”, обяснява той. При проучването участниците са си водили хранителен дневник в седмицата, преди да дадат пробите. Така се оказало, че са били в досег с пластмаса от опаковани храни или като са пили от пластмасови бутилки. Никой от тях не е бил вегетарианец, а 6-има са консумирали морска риба. До 5 на сто от пластмасата се оказва в моретата и океаните. Там се поглъща от морските животни и оттам отива у хората. Значителни количества са открити в риба тон, омари и скариди. Хубавото според проучвания на СЗО е, че по-големите частици – над 150 микрометра, е вероятно да минат през червата, без да причинят вреди.
Какво е това и как влиза във водата?
Микропластмасата са парченца пластмаса под 5 милиметра. Достигат океаните, където се изхвърлят тонове боклук. Ежегодно тези количества не се рециклират и не се третират правилно и така се оказват в морската екосистема. Макар и да не е напълно установено как този отпадък се озовава във водата, един от начините е чрез ежедневното облекло и прането на дрехи и килими. Това става и със сушилни. Пластмасата не се разгражда хиляди години и се смята, че в океаните вече са натрупани милиони парчета пластмасови боклуци. Проучвания също така са установили, че 700 000 пластмасови фибри може да се освобождават в атмосферата с всяко пускане на пералня, а водопроводната система не е в състояние да филтрира цялото замърсяване от микропластмаса. До 2050 година пластмасовият боклук ще е повече от рибата в океаните, освен ако не се предприемат драстични мерки за по-добро рециклиране, сочи доклад от 2016 г. Над 80 на сто от чешмяната вода по света е замърсена с пластмаса, сочи друго проучване от 2017 г. Най-замърсена е тя в САЩ – 93%, следват Ливан и Индия, докато във Франция, Германия и Великобритания замърсената вода е 72 на сто. Микропластмасата е толкова малка, че може да прониква и през органите. Частици са открити в създания от всякакъв размер и форма. Предишни проучвания сочат и че тя абсорбира токсични химикали, които се освобождават в червата на животни./Segabg.com
