През последните 28 години ГКПП „Станке Лисичково“ на българо-македонската граница е „ремонтиран“ най-малко седем пъти, сега предстои да бъде ремонтиран за осми път и местните служители се надяват, че това наистина ще бъде ремонт, а не мимикрия, предаде БГНЕС. През последните години у нас се говори и изписа много за значението на транспортния Коридор №8, който свързва България, Македония и Албания от Черно до Адриатическо море по линията Изток-Запад. Обещава се изграждането на високоскоростен път и железница, които ще облекчат и насърчат контактите между българи и македонци в духа на подписания на 1 август 2017 г.
Договор за приятелство и добросъседство. За ГКПП „Станке Лисичково“ времето е спряло и тук цари бавна разруха. Навсякъде се виждат разхвърляни пътни знаци, счупени мантинели, потрошена бариера, където би трябвало да се продават винетки, но има надпис, на който пише: “Винетки само по интернет”. „Срам. Тази дума е много мека. Престъпления със сигурност“, заяви един от дългогодишните служители на границата. Според него този пункт е направен, за да отвращава хората и сочи дългата, километрична опашка от чакащи автомобили. След което се обръща към екипа на БГнес: „Колко време загубихте, за да стигнете до тази изпотрошена барака – 2-3 часа“. След това сочи нагоре и добавя: „От козирката вече няма какво да пада“. Поглеждаме нагоре и виждаме, че стърчат само ламарини. Пътят е толкова тесен, че се интересуваме как могат да се разминат два ТИР-а или камиона. Според него това е проблематично и може да доведе до сериозен инцидент, защото, както се вижда и с невъоръжено око, пунктът не разполага с нужната инфраструктура. Той дори смята, че от тук не трябва да минават камиони с акцизни стоки като горива. Поглеждаме го учудено, а той с възмущение добавя:
„Така е. Всички знаем, че това е в услуга на две фамилии. И цистерните си минават. Истинско чудо е, че до момента не е станал инцидент“. Според него, ако хората знаят за какво става дума, те ще избягват да минават през този граничен пункт. След това ни хваща за ръката и ни отвежда на десетина метра от кабинката. Заставаме зад една ръждясала метална конструкция, където има закачени 5-6 камери. „До момента те бяха 7-8. Отсега нататък ще бъдат 50. Но знаете ли какво е интересното? Когато нещо се случва, те никога не записват, камерите не виждат. Но ако решат да омаскарят който и да е от нас, тогава проглеждат“, споделя граничният служител. И отново се връща на болната тема за това как всеки ден от тук минават по десетина-двайсет камиона цистерни с горива и други акцизни стоки. „Всички знаем къде отиват парите. Защо се учудвате? Нали сте в България, трябва да знаете как се работи. Всеки Божи ден е така…“ Що се отнася до Коридор №8, той със съжаление отбелязва, че сегашният път е едно малтретиране и унижение: „Аз съм близо 30 години тук и промяна няма. Проверяват, или по-точно тормозят обикновените хора за цигари и алкохол“. Поглежда и ни задава въпроса: „Ако утре попаднете на този пункт между две цистерни или ви задушават отпред и отзад, ще мините ли още веднъж?“. Бавно минаваме на македонска земя. Македонският митничар ни пита: „Къде отивате?“. Отговаряме кратко: „И ние не знаем къде. Забравихме накъде сме тръгнали“. „Е како ке знаете. Я не знам кай работам, како ке знаете вие“ и след това ни обяснява, че няма вариант или администрация, която може да обслужи стотици коли с този капацитет на граничния пункт. Опашката от македонска страна е също километрична. А много от чакащите са излезли от колите си, за да си поемат глътка въздух след часове чакане… /БГНЕС
