Методи Чимев: Да довършим това, което сме започнали – да решим цялостно проблема с инфраструктурата

Кметът Чимев
  • Задължително подобряване на стандарта на живот

  • Създаваме квалифицирани кадри, от които има нужда

  • След Яхиново, Бистрица и Самораново въпрос на няколко дни е да обявим процедура и за село Крайници за подмяна на водопреносната мрежа.

  • Кметът, общинската администрация и хората са скачени съдове, колкото повече хората искат, толкова повече трябва да се работи

Методи Чимев няма нужда от дълго представяне. Преди два мандата поема управлението на Дупница, когато общината е на ръба на фалита във всяко отношение. Днес фактите показват друго. Не обича големите обещания, девизи и клишета. Говори с аргументи. Впечатлява фактът, че спестява критика по адрес на опонентите си. Кандидатира се отново за кмет на Дупница, защото смята, че няма нищо по-нормално от това човек да довърши започнатото. „Нищо не правя на всяка цена”- са последните му думи, преди да напусна офиса на предизборния щаб на ГЕРБ след интервюто.

– Два мандата кмет и кандидаткмет, какво свършихте, което с чисто сърце може да отчетете пред дупничани?
– Немалко неща, но и неща, които останаха несвършени. Едно мога да гарантирам с ясно съзнание – това, което е казано, че ще бъде направено, е направено. Няма да коментирам първия мандат, мисля, че доволно е говорено по темата. Ще кажа за втория мандат. Стартирайки втория мандат, обещахме на нашите съграждани, че усилията изцяло ще бъдат насочени в посока инфраструктура и мисля, че това, което беше направено и продължава да се прави, е потвърждение на нашия ангажимент. Казвам нашия, защото кметът никога не може да се справи сам, ако няма около себе си добър екип, с който да работи. Останаха и неща недовършени. Едно от недовършените неща е все още нерекултивираното старо място за депониране на битови отпадъци, но е въпрос на време, максимум месец-два, да бъде доведено до завършек. Имаме идеен проект, имаме комисия, която мина. Тя определи мястото за депониране, т.е. цялата необходима площ, за която се притеснявахме, че трябва да бъде рекултивирана, е факт. Пак казвам, въпрос на месец-два е да бъде сключен договорът с Министерството на околната среда за изпълнението на тази дейност.  Много от нашите съграждани, предполагам, имат претенции, че това, което е направено в посока рехабилитация, не е повсеместно, и са прави. Но аз си давам сметка за друго. Правейки една рехабилитация на определени улици, без да е направен водопровод и канал, т.е. цялостно решаване на проблема с подземната инфраструктура, е само едно неразумно харчене на ресурс. И неслучайно това, което в момента вече е довършено, е една действително нова инфраструктура. Знам, че в града, в последните десетилетия, подобни дейности не са правени. За селата даже и не отварям тема, но за там имам друг прочит, там нещата стоят по друг начин. В три от големите села бяха проведени процедури за подмяна на водопреносната мрежа. Начинът е същият, по който работим и в града. Първо да сменяваме водопровод, а след това да правим улици. Неслучайно, тръгвайки за трети мандат, тази тема остава като продължение. Аз бягам от високопарни обещания и девизи, идеята е да се продължи това, което се прави. Идеята е да решим цялостно проблема с инфраструктурата.

В графа свършено за периода през втория мандат в община Дупница само от програма „Региони в растеж” са близо 20 млн. плюс още 10 млн., които бяха осигурени със съдействие на регионалното министерство за подмяна на водопровод и канал. Плюс ресурса, който получихме по министерско постановление по рехабилитация на улици. Над 40, близо 50 милиона лева влязоха в община Дупница. Давам си сметка, че това е един ресурс, който определено помогна много за решаването на тези инфраструктурни проблеми. Но това, от друга страна, освобождава и ресурс от капиталови разходи, с който ние можем да работим по инфраструктурата на селата. Неслучайно се закупи сградата за кметство Яхиново. Неслучайно се направи ремонт на площада и сграда за ново кметство в село Джерман. Това са нещата, които помагат и когато общинската администрация работи добре по въпросните проекти. Те не се получават даром. За да получи общината ресурс по даден проект, тя трябва да е готова. Да е кандидатствала, да си е направила домашното. Неслучайно в три от големите села проведохме процедура по избор на изпълнител, за да сме готови в Бистрица и Самораново и да подменим водопроводите. Въпрос на време е, никой не казва, че ще е днес или утре. Може да е другия месец, но е факт, че имаме готовност да стартираме дейност веднага, когато бъде осигурен ресурс, а имаме такива обещания. И тук ще кажа една новина. Въпрос на няколко дни е да обявим такава процедура и за село Крайници. Тоест тръгваме кардинално да решаваме проблема и в селата така, както и в града.

Имаме неща, с които може да се похвалим, но да не излезе като „Айде кметът на герой се прави”. Все пак оценката за работа на екипа се прави от жителите на общината, режимът е ясен – режимът е избори. Когато нашите съграждани отчетат направеното или приемат, че това, което се прави, е коректно, вярно, правилно, те гласуват доверие. А когато преценят, че не си се справил, най-нормалното е да предпочетат друг вариант. Така че нека оставим нашите съграждани да преценят на 27-и.
– Къде допуснахте грешки?
– Може би грешки са допускани, когато не сме били особено настоятелни. Няма да зарадвам, примерно, голяма част от  ангажирани с темата „Ново депо за битови отпадъци”, но всички сме свидетели, че едно отлагане или нерешаване на проблем създава втори, а понякога и трети проблем. За една община и за едно населено място претенциите растат, когато има нещо направено. При нас претенциите вече стават напълно основателни и по-големи, когато виждат, че нещо се гради. Жителите какво искат и аз като гражданин това искам – да имаш една нормална среда – с добра инфраструктура, с осветление, с почистени улици, със зелени площи, говоря в посока инфраструктура. Другото – без добър поминък и  заплащане – всичко останало се обезсмисля. Задължителното подобряване на стандарта на живот. Преди време, когато казах, че бъдещето на нашата община е посока туризъм, звучеше смело, малко недобре за голяма част от гледащите в друга посока. Аз не казвам, че добър инвеститор би бил върнат или общината и кметът не ги искат. За да дойде един добър инвеститор, първото нещо, което е нужно, е нормалната инфраструктура. Освен нормалната инфраструктура е необходима и добра, квалифицирана работна ръка. Ако дойде добрият инвеститор и иска да получи имот, на който да има необходимата комуникация, общината, вярвайте, би го направила с отворени обятия. Неслучайно ние променихме и много от нашите наредби, с цел облекчаване влизането на външни инвеститори.  Но трябва да си дадем ясно сметка, че когато външният инвеститор търси място или локация, където да реализира една инвестиция, той събира всички фактори накуп. Затова тръгнахме и в посока квалифицирана работна ръка. Неслучайно с директорите на всички средни учебни заведения наблягаме на дуалното обучение. Нека да създаваме кадри, от които има нужда. Тези кадри в необходимия момент ще бъдат налице и тогава, когато се появи подходящият инвеститор, ще има какво да предложим. Винаги има какво да се желае. Аз никога не съм казвал, че това, което е направено, е всичко. И край – кметът отби номера и свърши работата, за която е избран. Ако няма претенции и нашите съграждани не завишават своите изисквания – пречат и на кмета, и на общинската администрация. Това са скачени съдове, колкото повече хората искат, толкова повече трябва да се работи.
– Усещате ли съдействието на хората в това огромно противоречие между претенции и обективни възможности?
– В голямата си част – да. Даже тук е мястото да кажа, че въпреки  разнопосочния си по състав Общински съвет благодаря за коректното отношение и поведение, винаги по теми, които са били важни за града и за селата. Общинският съвет, с малки изключения, винаги е подкрепял. И тук е коректно да кажа: Да, така трябва да се работи. В крайна сметка всеки един, включая кмета, и всеки един от общинските съветници, които са мажоритарно избирани, трябва да оправдават очакванията на своите съграждани. А относно реакции в посока изникнали неудобства, винаги съм казвал, че ги има, нормално е да ги има. Не може, когато се подменя един водопровод, в района да няма проблем с водоподаването. Не може, когато се разбие една улица, преди да бъде изградена, да няма проблем с комуникацията. Но аз съм убеден, че когато се знае какво се очаква и се има предвид като краен резултат, винаги хората са били толерантни, за което благодаря.
– Кои остават най-невралгичните точки за дупничани?
– Проблемът с добре заплатени работни места, определено. Стандартът на живот. Имаме дейност и сектори, в които вървят инвестиции. Даже не бих искал да изтъквам това, че единствено община Дупница на територията на Кюстендилска област, не по наши, а по данни на НСИ, има завишаване. Факт е това, което виждаме. Факт е, че има хора, които имат проблем с доходите, но трябва да бъдем и реалисти. Ще ви дам пример, когато преди време казах за развитието на туризма. Когато само се потвърди за наличието на термални води, в района цените на недвижимите имоти тръгнаха в посока покачване. Това провокира не само задоволяване на лични нужди, провокира и важни интереси. Защото едно е един инвеститор да тръгне да инвестира в район, където има примерно добра локация, както е нашият град, това неминуемо е голям плюс. Но когато има наличието на термални води, знаете, че много се разширява секторът. А това нещо, освен възможност за инвестиции, отваря и работни места, за които все пак се очаква да има по-добро заплащане.
– Къде са най-големите подводни камъни при управлението на една община?
– Първо, бих казал от позиция на кмет. Кметът никога не бива да отпуска педала на газта. Никога. Трябва да бъде готов. Винаги трябва да има алтернатива, ако има проблем, за който към момента няма решение. Политиката е нещо хубаво, без което не може една демократична община. Но политиката понякога създава проблем в гоненето на определени цели. И това пак е нормално, защото когато на човек му се случват нещата много лесно и бързо и е от един отбор, от другия отбор губят по точки. Това е нормално да е така. Може би, подводен камък…

Община Дупница вече финансово стои добре. Приходната част е нещо, върху което може да се разсъждава, имайки предвид, че ресурсът, с който работи общинска администрация за разходи, е на база на приходната част. Но да не ме разбере някой погрешно. Тук не говоря за някакви покачвания на налози, за да можем да обезпечим. Говоря в посока намиране на вариант за участие на общината в открито партньорство, откъдето общината да добива свеж ресурс. И неслучайно, когато говоря за туризъм, това е една от идеите. Общината да не продава атрактивни имоти, а общината да участва в тези имоти, за да може да гарантира доход. Не може да решиш проблема мимолетно и еднократно, като разпродадеш едни имоти. Ще покриеш приходната част в рамките на една година, а след това? Затова казвам, че присъствието на общината в такива публични инвестиции е задължително и така и трябва да се прави.
– А капацитетът на човешкия ресурс в общината?
– Капацитетът на човешкия ресурс в общината е такъв, какъвто е на трудовия пазар. За никого не е тайна, че нивото на заплащане на общинските служители е недостатъчно, по-скоро е ниско. Но това не обуславя наличието на нискокачествен състав. Има много кадърни служители, има и служители, които не са определеното ниво, така е. Изпадали сме в ситуация не за редови служител, а за началник на отдел да се провеждат по няколко процедури. Тоест наличен контингент може и да има, но явно нивото на заплащане не ги удовлетворява и не влизат. Но пък тук е работа вече на екипа, който ръководи администрацията. Да намерят начин така, че администрацията да работи и тези неща да не се усещат. Иначе другото е оправдание.
Другият акцент е електронното управление. То е задължително и тука няма място за коментар.

– Кои според Вас са основните причини да се къса връзката между общината и хората, които живеят на територията на общината? И има ли такова късане на връзката?
– Ако има такива ситуации, трябва да знам какъв е конкретният повод. Според мен не трябва. В крайна сметка общинска администрация не е структура, която обслужва себе си или създава работни места за определени хора. Тя функционира, за да може да извършва необходимите услуги за живеещите на територията на общината. Ще ви дам един пример. Преди известно време възникна коментар по повод на работно място, което по принцип не фигурира в щатното разписание на общината, но касае живеещите на територията не само на нашата община, но и на съседни общини. Една скица, която би трябвало човек да дойде, да си подаде заявление да си я получи. Само че имайки предвид, че подобно работно място не фигурира, а колегите от въпросната служба са позиционирани в Кюстендил. С управителя на тази структура се разбрахме община Дупница да дофинансира такова работно място, за да спести тези безпричинни разходки, които понякога отнемат часове, да не кажа и дни, на хората. Човек да се вдигне от тук до Кюстендил, да подаде и да получи. Ако искате моето мнение като гражданин, бих казал, че хората не би трябвало да ги интересува кой е служител, а услугата. Защото в една ситуация, в която има някакъв спор, да речем незаконно строителство. Тогава се получават ситуации с две страни и едната във всеки случай е неудовлетворена. И съм чувал коментари, че служителят бил на другата страна. Общината не е съд. Общината като администрация и служителите в нея имат ангажимент при определени правила да извършват определени услуги и така трябва да бъде.
– Последен въпрос. Трети мандат – уморява или амбицира?
– Зависи от индивида. В началото на първия ми мандат бях обезверен от даденостите. Да казвам, че общината тогава буквално я нямаше, сигурно ще прозвучи за някои вече нещо позабравено. Първо да я вкарваш в нормален режим на работа, после да получиш достатъчно поле за изява. Поле за изява какво ще рече? Ще рече, че за да задоволиш потребностите на живеещите на територията на общината, ти трябва да отговаряш на техните изисквания. Няма как да отговори общината и кметът на тези изисквания, ако той няма необходимия ресурс. Обичам да давам примера, че в магазина, като влезеш с пет лева, не ти дават пазар за 50. Така беше и при нас. Искаме да направим нещо, но то минава през ресурс. Самото участие по проекти, голяма част от тях имат и самоучастие от порядъка на 5-10%. Там, където нямаш такова самоучастие, имаш последно разплащане преди верификация или приемане на извършената дейност, за което пак е необходимо да имаш наличен ресурс. Само че, когато го нямаш, вариантите какви са? Да отидеш да потърсиш заем. Общината в началото не беше допускана да ползва такава услуга, имайки предвид, че бяхме с много лош финансов рейтинг, имайки предвид лошото финансово състояние. Тогава, където и да почукаш, всеки казва „Съжалявам, ама сте много зле финансово и не смеем да ви отпуснем пари”. През втория мандат проблем в тази насока няма. Нещата бяха коренно различни. Когато сме се обръщали към колегите от ФЛАГ, винаги са се отзовавали с удоволствие, имайки предвид вече дългото ни коректно кредитно досие и коректността ни при изплащане, спокойствието, което имат вече от финансовото състояние на общината. Ако кажа, че не уморява – уморява. Но когато човек има резултат, когато видя, че това, което си се надявал някога да се случи, вече е налице. Ще ви кажа един елементарен пример. Имаме 2-3 улици емблематични в града, които бяха в окаяно състояние. Сегашната „Георги Икономов”, бивша „Бригадирска”, „Велико Търново”, „Венелин” включително. Признавам си, мен ме е било срам и неудобно да мина през тези улици. Там сега ситуацията не е тази. Сега това са улици, изградени, асфалтирани и е приятно да минеш. Казвам за емблематичните, иначе „Евтим Трайчев”, „Александър Батенберг”, в квартал „Горна махала” имаме „Бабуна планина”. Много улици, където положението е било отчайващо, сега вече нещата не са тези, сега е променено. Тези дни минавах по „Метоха”. Качвам се, гледам че работят. Беше ми приятно да видя фирмата, която изгражда новата улица. Коментарът на живеещите наоколо беше: „Кмете, супер става, браво! Ама може ли тук малко тротоарчето?”. Това е нещо, което вече създава усещането, че дейността на кмета е пълноценна. Като направиш голямото, за малкото по-лесно се реагира. Или казано по друг начин – да довършим това, което сме започнали? Това ме кара да вляза в битка за трети мандат. Убеден съм, че вече знаем как, можем и се надявам да удовлетворяваме очакванията на нашите съграждани.