Клисарят Костадин Атев: Църквата „Св. Никола” в с. Баланово е уникат

Костадин Атев
  • Тя е една от малкото, в които е било отредено да влизат както християни, така и мюсюлмани

  •  Само местният храм и Рилският манастир имат двойна дърворезба на иконостаса

  • Църквата е изографисвана повече от 20 години от майстор-зограф от Бобошево

  • Трябва да вярваме силно и да се молим на Господ, защото той ни закриля и ни помага

Църквата „Св. Никола” в дупнишкото село Баланово е уникална по рода си заради няколко неща. Тя е една от малкото, в които са можели да влизат и християни, и мюсюлмани. Доказателство за това е човешката глава, поставена под кръста, намиращ се на покрива на църквата. Иконостасът пък е направен от уникална дърворезба, каквато има само в Рилския манастир.
Клисарят на храма „Св. Никола” Костадин Атев е щастлив човек, защото се занимава с това, което му носи удовлетворение. Благородният човек се грижи за старинната църква и посреща в нея вярващите, които идват да запалят свещичка за здраве. Той даде кратко интервю за „Вяра”, в което говори за вярата и за това колко изключителна е старата църква.

Кръстът и главата под него, които показват, че в храма могат да влизат и мюсюлмани.

– Г-н Атев, от колко години сте клисар?
– От 15 години се занимавам с това и тази работа ме прави щастлив и ми носи голямо удовлетворение.
– Идват ли доста християни в църквата в с. Баланово?
– Да, идват само на празниците. Църквата ни е отворена само тогава. На по-големите от тях има доста посещения и много хора идват да запалят свещичка и да се помолят.
– Връща ли се вярата у хората?
– Има и хора, които идват чисто и просто от едното любопитство. Повечето обаче посещават храма, водени от вярата си в Бог, и това е много хубаво. Именно те са и редовните посетители в църквата, другите, любопитните, идват много рядко.
– Вие лично молите ли се?
– Да, аз съм силно вярващ и се моля всеки ден. Винаги казвам „Слава на Бога” за всичко, което ми се случва. Трябва да вярваме силно и да се молим на Господ, защото той ни закриля и ни помага.
– Имало ли е случаи хора да споделят за някое оздравяване или друго чудо след намесата на Господ?
– Чак такива случаи не е имало при нас. Но много хора признават, че чувстват голямо успокоение. На вярващите им олеква след молитва. Излизат от църквата далеч по-ведри и спокойни, изпълнени с надежда в Бог и силата Му.
– Идват ли посетители, които да видят двойната дърворезба? Осен в с. Баланово, подобна има само в Рилския манастир…
– Да. Хората идват и гледат. Дърворезбата е изключителна и много им харесва. Лошото е, че никой не дава дарения за църквата и го закъсваме. Всеки гледа, но никой не помага. Има нужда от ремонт и трябва да ни се помогне. Това се случва навсякъде и много добре знам, че не е само при нас. Но един подобен ремонт не може да се случи на няколко етапа. Знаете, че една реставрация на църква е доста скъпа и според мен трябва да се извърши наведнъж.
– Разкажете ни нещо повече за самата църква „Св. Никола”…

Църквата „Св. Никола” в с. Баланово

– Тя е една от най-старите в региона. Построена е през 1843 година и е трикорабна. Изографисвана е от майстор-зограф Георги от Бобошево в продължение на повече от 20 години и някъде към 1876 година е завършена окончателно. Иконостасът и самият камък са нещо уникално. Тази двойна дърворезба, която я има при нас, я има само тук и в Рилския манастир, на никое друго място. Иначе всички хора от цялото корито на Разметаница са се включили в построяването и са помагали всеки с каквото може. Има един символ на църквата, който показва, че е било отредено в нея да влизат както християни, така и мюсюлмани. Има една глава, която се намира под кръста, и именно това показва, че в храма са добре дошли и мюсюлманите. Не са много подобните църкви в България. Сега вече тук изобщо няма мюсюлмани, но тогава е имало, както пишат по учебниците, „турско присъствие”. Те са имали възможност да влязат в храма по всяко време, в което пожелаят.
– Параклисът „Св. Спас” също е сред известните места в региона. Той също ли е толкова стар?


– Да, параклисът също е много стар и датира от 4.-5. век. Беше много хубаво място, но военните го разрушиха. Тук имаше щаб на една бригада и параклисът беше разрушен през 70-те години. Преди време медиите бяха писали, че е имало вандалски акт там, но мога да кажа, че положението там е такова от много време насам. Сега ние поехме инициатива. Изчистихме го до основите и решихме да го възстановим. Той е кръстокуполна черква и е уникат. Такива се срещат изключително рядко. Има една вдлъбнатина за олтара и самите стени приличат на големите църковни такива. Надявам се да успеем да съберем достатъчно средства, за да можем да я възстановим.