-
Купонът ни в хореографското училище не минава без песен на Гуна Иванова. Ще остана в България
18-годишен посвети 13 г. от живота си на българските хора и си завоюва правото да бъде знаменосецът на празници в Дупница. Дупничани са виждали танцьора, широко усмихнат, да дефилира на тържества на площада със знамето, носейки националния флаг заедно със свои приятели от школата за нашенски хора. Танцьорите, които публиката гледа с интерес, често остават анонимни. Дори и в малки градове като Дупница са малко хората, които познават любимците си от сцената. Затова представяме Радослав Василев.
Ради е роден в Дупница. Ученик в хореографското училище в София, в 12-и клас. Учи български народни танци в класа на известния хореограф Асен Павлов. Танцува и в Дупница. Солист е на Представителния танцов състав „Зора” към НЧ „Зора 1858”. „Танцувам от 5-годишен, а виновник за това е моята хореографка Дилиана Диканска – дългогодишна танцьорка на ансамбъл „Пирин” – Благоевград. Хората и танците са моят живот. Любимите ми танци са шопските. Може би защото съм от тази етнографска област”, казва Ради.
Вярно ли е, че българските танци лекуват?, питам талантливия дупничанин. Отговорът е лаконичен, но и категоричен: „Лекуват, да.” А рецептата, помагаща на Ради Василев, е трудът.
Кой е най-важният урок, който научихте, от кой учител?, още въпроси. А отговорът е: ”Най-важният урок е да се трудиш и да си постоянен в залата, за да постигаш още по-големи успехи. Уроците получавам от хореографите ми Дилиана Диканска и Асен Павлов. Благодаря на моите хореографи за всичко. Виждам, че публиката и семейството ми ме подкрепят във всяко начинание. Аз съм това, което виждате, благодарение на Дилиана Диканска и Асен Павлов”. Запитан какво получава от българските хора и на какво са го научили, Ради Василев отговаря: „Българските танци и хора ми дават много. Научиха ме, че да излезеш на сцената и да изиграеш един танц по професионален начин се изисква много голяма дисциплина. В залата дисциплината е много важна. Аз съм доста строг в това отношение и понякога много се карам и изисквам от момчетата на ТС „Зора”, но те ме разбират и се стараят да го направят”.
За крехката си възраст Ради има ясна цел – професионализъм в „занаята”, ако така могат да се нарекат танците. Амбициозният дупничанин умее да танцува не само нашенски хора. Помолен да ги сравни с танците на други нации, казва: „Знам, разбира се, и танци на други нации. Моето мнение е, че всеки танц си има своята красота. Костюми, фигури, музика… впечатляващо е”. И продължава: „Имам си и любими народни певици – Гуна Иванова и нейните внучки Ива и Велислава Костадинови. Благодарен съм им за всичко. На събирания с приятелите ми от хореографското училище винаги си пускаме народна музика. Започне ли купонът, аз им пускам “Я, излези, Гюрге” в изпълнение на Гунчето. Без тази песен купонът не минава. Започва хорото и всички почваме да пеем песента, защото и те са я научили покрай мен…”
След завършването си иска да бъде „един професионален танцьор, който ще продължи в сферата на изкуството”. „Дай, Боже, да стана и студент в Академията за музикално, танцово и изпълнителско изкуство в Пловдив”. Смята да остане в родината.
„Бъдещето си го виждам в България. Тук съм се родил и тук ще живея, докато ми е писано. Лесно е да хукнеш извън пределите на Родината си и да работиш в някоя фирма, но трябва и в България да има свестни хора, които да работят за изкуството и други професии”, категоричен е танцьорът.
Кулинарията е другото нещо, с което Ради обича да се занимава. „Обичам да готвя. Любимите ми ястия са боб чорба, пълнени чушки и т.н. За десерт предпочитам крем карамел, палачинки. Обичам още да карам колело, да плувам”, споделя момчето.
