-
За да не натовари домакинствата и бизнеса с по-висока такса „смет”, община Благоевград ще трябва да задели над 1,3 млн. лв., в Рила се очаква такса „битови отпадъци” да скочи с 20%
Кметове и общински съветници от над 200 общини участваха във форум в София, организиран от Националното сдружение на общините (НСОРБ). Форумът е по повод встъпването в новия общински мандат 2019-2023 година. Участниците обсъдиха проблемите и възможностите пред местната власт с представители на парламента и правителството. Изпълнителният директор на Сдружението на общините Силвия Георгиева подчерта, че изграждането и поддръжката на системите за управление на отпадъците и превръщането им в модерни съоръжения е много скъп, продължителен и сложен процес, който със сигурност не може да се финансира само от такса “битови отпадъци”. Разчитаме за инвестиционните си разходи почти изцяло и само на европейско финансиране, добави тя. “Ключът към решението за нашите общински бюджети и за по-поносима такса “битови отпадъци” е именно думата “депониран” – колкото по-малко отпадък депонираме, толкова по-малък ще бъде размерът на отчисленията”, подчерта Георгиева. По думите й, когато става въпрос за вдигане на данъци, трябва да се държи сметка за тяхната събираемост: “Ние във всеки Общински съвет много добре правим разчети каква е социално-икономическата поносимост на размерите на данъците, които нашето население би могло да заплати. Безсмислено е да отиваме на тавани, които не можем да съберем. По-важният въпрос, който трябва да решим заедно с държавата, е за размера на данъчните оценки”.
Ще се увеличи ли такса “смет” в общините, които не са изградили съвременни депа за преработка и оползотворяване на отпадъците и ще трябва ли да правят по-високи отчисления към екоинспекциите заради това?
Благоевград и още четири общини – Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево, са обединени в сдружение за изграждане и управление на регионално депо за отпадъци. Реализацията му беше на ръба заради забавени срокове и некоректно подадени проектни предложения. В крайна сметка със средства от ПУДООС и МРРБ за 23 милиона се изгради частта за депонирането на отпадъците, а с европейско финансиране започна строителството на система за рециклиране и компостираща инсталация. Към момента обаче депото не работи, няма и оператор. Причината е, че обществената поръчка за възлагане на тази дейност е направена еднолично от бившия кмет на Благоевград Атанас Камбитов, без да е получил съгласието на другите четири общини в сдружението. Всички кметове с декларации са упълномощили благоевградския си колега Румен Томов да отмени поръчката и да не подписва договор с избраната фирма, както и са гласували доверие на общинската фирма за чистота в областния център “Биострой” да бъде и оператор на депото, което изисква допълнителни разходи за закупуване на машини. Това обаче няма да спести на петте общини горчивата истина, че от началото на идната година отчисленията, които дължат на екоминистерството по Закона за управление на отпадъците в частта за депониране и рециклиране, се увеличават от 57 на 95 лева. И към момента цената за боклука е критично висока, тъй като отпадъците се транспортират към столицата чрез услугите на външна фирма. Румен Томов, кмет на Благоевград, увери, че на този етап няма да се увеличава такса “смет”. Според него хората трябва да плащат на принципа „кой колкото замърсява, толкова да плаща”. За да не натовари домакинствата и бизнеса с по-висока такса „смет”, община Благоевград ще трябва да задели над 1,3 милиона лева. Другите общини в сдружението, ангажирано с депото за отпадъци, обаче са по-малки и бюджетите няма да могат да поемат по-високата цена за тон отпадък. Кметът на Рила Георги Кабзималски каза, че ще предложат на Общинския съвет увеличение на такса „битови отпадъци” с 20%. Единственото спасение е депото за отпадъци да заработи възможно най-скоро.
Междуобщинското сътрудничество – през новия мандат 2019 -2023 г.
“Задължени сме да мислим по съвсем различен начин, да мислим по-модерно и в перспектива. Хората вече не се впечатляват, че някой кмет е асфалтирал улица или е оправил междублоково пространство… За първи път ще говорим за комплексен ефект, за междуобщинско сътрудничество през новия период”, сподели Иво Димов, кмет на Димитровград, зам.-председател на НСОРБ. /БНР
