Анелия Овнарска: Знанието идва от бабата, мъжът строи къщата, а жената я прави дом

Анелия Овнарска, Анелия Геренска и Виктория Крумова
  • Огънят не бива да угасва, палете свещи, ако нямате камина, каза етноложката при представянето на книгата си за обичаите в Дупница

 

„Това е най-празничната книга, която представяме в Дупница. Нели е написала книга, която да докосне читателите и да ги върне към корените им. Точно това е книгата „Думам ти, щерко“. Тя е написана на базата на строго научни източници, на базата на етнографски изследвания, но авторката я е представила по един много интересен начин, под формата на диалог между възрастната и младата жена, между майката и дъщерята.

Тя е представила книгата така, както винаги са се предавали обредите – от майка на дъщеря, от баба на внучка, от по-опитната на по-неопитната”. Това каза етноложката към Общинския исторически музей в Дупница Виктория Крумова за книгата на  преподавателката в СУ „Св. Климент Охридски” Анелия Овнарска-Милушева „Думам ти, щерко. Български празници и обичаи“. Анелия Овнарска, работещите в музея и читалищни дейци потопиха залата в магичната атмосфера на българската Коледа от миналото. Присъстващите не само се запознаха с авторката и нейната книга, но за съвсем кратко време научиха много за родните обичаи, традиции, вярвания. Анелия Овнарска-Милушева разкри, че от дете танцува и пее в самодеен ансамбъл и е внучка на една от прословутите „Бистришки баби”, вписани като нематериално културно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Тя е докторант в катедрата по етнология в Софийския университет. Израсла е в софийското село Бистрица, където живее и днес. Автор на собствена страница в интернет с първоначалното име “Слушай, щерко, и добре запомни”, която вече е „Думам ти, щерко”. Зад гърба си има две издадени книги отпечатаната миналата година „Нашата Бистрица – традиция и памет“, посветена на родното й село, и „Думам ти, щерко. Български празници и обичаи“. В „Думам ти, щерко” подробно са описани всички традиционни обичаи, които съпътстват всеки един от празниците в годината. Изданието бе представено за първи път в Дупница, и то в навечерието на Игнажден, Бъдни вечер, Коледа – празници, които изобилстват от обредно-магически практики с дълбока символика.

„Преди няколко години, подготвяйки се за Великден, когато правим козунаците, дошли по-късно в нашата култура, реших, че ще омеся стария хляб, който правеше баба ми. Тя правеше едни коколници – в нашето село така им казваме – едни малки кръгли хлебчета в средата с яйце. Започнах да ги меся и дъщеря ми казва: „Аз никога в живота си не съм чувала дори за това. А тя беше достатъчно голяма, когато баба почина, и за мен беше изключително странно, разтърсващо като осъзнаване, че това дете е загубило нещо. Загубило е нещо важно от връзката с миналото, от връзката с моята баба. Тогава реших, че трябва да й разкажа поне това, което знам.

Трио „Авлига”

И точно може би в тоя момент осъзнах, че е дошло време и аз да науча нещо. Защото аз си знаех това, което баба ми е казвала, което знам от моето село, от танцуването ми и пеенето ми в танцовия състав, но много други неща не знаех. Така се върнах в университета, учих си етнологията и изведнъж се оказа, че това е една необятна сфера, в която човек колкото повече навлиза, толкова повече разбира, че нищо не знае и толкова по-интересно му става да дълбае”, обясни преподавателката за първите си стъпки в разказването на това, което знае за българските празници и обичаи. Подтикната от своя съпруг, Анелия създава страницата си във фейсбук, а по-късно интересът на читателите я кара да събере в книга своите текстове, редактирани от нейна приятелка. Докторант  по етнология, тя познава традицията не само от научна гледна точка, но и като певец и танцьор, израсъл покрй „Бистришките баби”. Книгата е във вид на монолог на възрастна жена, която предава знанието на дъщеря или внучка. Впоследствие те също трябва да предадат наученото на следващите поколения, каквато е почти забравената българска традиция.

„Знанието идва от бабата. Книгата, както и страницата, е монолог. Там една баба, клатейки пръста, непрекъснато казва: „Това и това се прави, така и така трябва да се случи. А ти запомняй, защото после трябва ти да разказваш”. Така започнах”, разказа Анелия Овнарска. Тя подчерта, че за нея е важно децата да научат старото знание (кое, как и защо е било в миналото) и впоследствие да го предадат на следващото поколение. Смята, че трябва да се гордеем с богатата си култура и история. „Важно е да знаем кои сме и откъде сме, това ни дава самочувствие”, каза етноложката. Тя отбеляза, че в изданието има бели полета, в които читателят може да напише за важни лични събития (имени и рождени дни, годишнини и др. празници, бабини рецепти и т.н.) и така да се превърне в семейна книга.

„Аз лично нямам най-любим празник през годината. Харесвам всички празници. Те са толкова, толкова различни. Тази част на годината е най-тъмната, в която слънцето е най-слабо, нощта е най-дълга и в миналото това са били най-страшните дни”, посочи авторката. Тя разказа за това, че целият обреден календар, всички празници през годината са свързани с работата на хората, с това, което произвеждат и се прехранват. На Атанасовден през зимата българите в миналото са си приготвяли ралото за работа, св. Атанасий облича копринена риза и само по риза тръгва да търси лятото. На същия празник през лятото светецът си облича кожуха, за да търси зимата. Гостенката подчерта, че изключително важен в тези тъмни зимни дни е огънят. „В научната литература огънят е еквивалент на слънцето и колкото по-слабо е то, толкова повече хората трябва да се стараят огънят да е по-силен, за да помагат на небесното светило. През зимата огънят не угасва, не трябва да угасва. Защото ако угасне огънят в едно огнище, къщата умира, семейството умира. В традицията, в стари времена огнището никога не е угасвало, защото това е печката, където се готви, огънят непрекъснато гори. Дори и през лятото. Единственият момент, в който трябва да се угаси огънят, се прави пак обредно. И то ако има нещо страшно в селото – болест, някакво природно бедствие, нещо, което вреди на хората. Тогава по обреден начин огънят във всички къщи се гаси и пак със специален обред се запалва нов жив огън. Това е единственият момент, когато през годината реално вкъщи няма жив огън. Днес е различно и аз затова казвам – палете свещи, ако нямате огнище, ако нямате камина. Живото пламъче дава топлина. За празниците, които идват, това е важно – огънят и топлината. И една баба, която да събира семейството. Защото, както се казва, мъжът прави къщата, ама жената я прави дом. За да има празници в дома, там трябва да има една баба, която да знае как да омеси една хубава пита и да събере семейството“, подчерта Анелия Овнарска. Етноложката посочи, че в миналото българите вярвали, че ако нещо не се направи така, както трябва, това ще има лоши последици – болест, природно бедствие. Затова хората съхранявали традициите по строго определен начин, като с  канон.

Дошлите в залата на Общинския съвет бяха истински заинтригувани от събитието, организирано от Историческия музей. Присъстващите имаха възможността да чуят и фолклорното трио „Авлига”, които изпълниха народни песни, свързани с Рождество. Директорът на музея Анелия Геренска подари на гостенката саксия с красива коледна звезда и книга за дупнишката шевица. В залата имаше и изложба на обредни хлябове за Бъдни вечер, характерни за Дупнишкия край. Подредени бяха питки, приготвяни в Самораново, Ресилово, Джерман, Дупница и Слатино, със символи, наречени за здраве, берекет, плодородие. На трапезата имаше плодове, пуканки, ядки, вино, сервирани на Бъдни вечер. Секретарят на читалище „П. К. Яворов” Юлия Атанасова разказа за символите на питата, приготвяна в с. Слатино, а Анелия Геренска – в с. Бабино. Двете бяха омесили със собствените си ръце обредните хлябове, за които говориха, а след това бяха и опитани от присъстващите. Археологът в музея Емил Севдин разчупи и раздаде хляб и почерпи с вино.