Модата на SUV и кросоувър моделите през последните години започна да граничи с мания. Мания по това хората да купуват автомобили без реално да отделят внимание на това какво могат и какво не могат те, и на каква цена. Защото в момента да имаш „джип“, както е широко разпространено да се казва по нашите географски ширини, е въпрос на престиж, на начин на мислене, на приобщаване към хората, които са „по-така“. Останалото не е толкова важно…

А какво всъщност представлява голямата част от предлаганите на пазара модели с подобен замисъл? Една (неголяма) част от тях действително успяват да съчетаят качествата на функционален, в някои случаи дори луксозен стандартен автомобил, с типичните SUV качества като висока позиция на седене, увеличен клиренс, добра проходимост и отлична пригоденост за всякакви настилки и терени. Комплименти за производителите, успели да създадат подобни продукти, тъй като успешното съчетаване на принципно взаимно изключващи се предимства е ужасно трудна за изпълнение задача. Мисълта ми обаче е за онзи плашещо голям процент от представителите на различните сегменти, които чисто и просто притежават визията на високопроходима машина, но не са нито по-проходими, нито по-практични, нито по-добри в каквото и да било от един съвсем стандартен автомобил. Затова пък липсата на споменатите преимущества обикновено изобщо не изключва негативите, идващи от увеличеното тегло, по-големите колебания на каросерията, промените в аеродинамиката и т.н. Особено голяма загадка за мен си остава смисълът от кросоувърите и SUV моделите само с един задвижващ мост, които заради по-високия си център на тежестта всъщност имат по-фрапиращи проблеми със сцеплението върху хлъзгава настила, отколкото сравним хечбек, седан, комби, или какъвто щете друг вид конвенционален модел. Като към това прибавим и големия брой модели, които изглеждат големи отвън, а отвътре всъщност са порядъчно тесни, реалната практическа обосновка за покупката на SUV на всяка цена започва да изглежда малко, нека го кажем така, спорна. Което не пречи популярността на категорията да расте от година на година повече и повече…

Suzuki от своя страна типично по японски предпочитат да правят нещата така, че да работят добре, вместо да да убеждават хората колко са модерни. Актуалното и наскоро обновено издание на Vitara е типичен за философията на марката автомобил, който дава на клиентите си повече, отколкото обещава, при това без да струва много.

Наистина добро съотношение цена-качества

Да започнем от там, че в момента на българския пазар Suzuki Vitara и Nissan Qashqai в сегмента си са може би двете най-разумни предложения в ценово отношение – след Dacia Duster, разбира се. Добре оборудвана Vitara, задвижвана от впечатляващия 1,4-литров бензинов турбомотор със 140 к.с., снабдена с двойно предаване и автоматична трансмисия, може да бъде купена за под 50 000 лева. Срещу тази сума получавате една от най-ефективните системи за задвижване на четирите колела в сегмента – технологията ALLGRIP, която действително гарантира, че ще се справяте добре с всички предизвикателства по пътя си. Наред с това Vitara е сред най-леките представители на своята категория (с пълно оборудване автомобилът тежи под 1,3 тона) и се доказва като неочаквано приятен за шофиране автомобил, който с директната си и хомогенно работеща кормилна уредба позволява да бъде направляван с лекота и прецизност, по нищо не отстъпващи на един динамично настроен представител на компактния клас. Накланянето на каросерията също е съвсем слабо, без да напомня по неприятен начин, че каросерията е разположена сравнително високо от земята.

Ефективен турбодвигател с добра тяга

1,4-литровият задвижващ агрега успя да ме впечатли не за първи път – със своя висок пик на въртящия момент от 220 нютонметра, наличен в почти целия реално използваем през 90 процента от времето оборотен диапазон между 1500 и 4000 об./мин, той успява да осигури достатъчен запас от тяга за всяка ситуация и едновременно с това при смесен цикъл на шофиране, дори при по-сериозно настъпване по магистрала изразходва средно някъде между 6,7 и 7,2 литра на сто километра, което е повече от прилично за бензинова машина.

Практичен отвътре

Вътрешността на Vitara отново подхожда на честния характер на този модел – вместо да блести с дизайнерски заигравки, интериорът по-скоро прави впечатление с това, че е доста по-просторен и удобен, отколкото предполагат по-скоро скромните външните размери на каросерията, седалките отпред са идеални дори за дълги пътешествия, а ергономията не поражда дори минимални поводи за недоволство.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Типично за Suzuki, моделът Vitara умело успява да съчетае ниско тегло, икономичност, маневреност, добра управляемост, прекрасно сцепление, солидна японска сглобка, приятен темперамент и разумна цена. В момента автомобилът е едно от най-смислените предложения в своя клас.

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Божан Бошнаков, Suzuki/ams.bg