Георги Георгиев
  • Асен Илиев от БСП: В ТВО-то е имало мародери! На тях ли ще им правим паметник! Костадин Костадинов: Изстъпленията са били жестоки! Никой не може да бъде тероризиран! Искаме да запазим паметта! Историята трябва да се учи такава, каквато е била!

  •  Георги Георгиев: Има паметник на мародер, терорист! Казва се Жельо Демиревски

 

Паметната плоча на жертвите от комунистическия концлагер в Дупница скара управляващи и опозиция в местния парламент в Дупница. За гушите се хванаха общинските съветници от БСП и техни колеги от СДС – инициатори на отбелязването на Деня за почит към репресираните от комунистическия режим с поставяне на мемориал. Скандалът завърши с демонстративно напускане на залата от групата на социалистите, в знак на несъгласие с одобрителния вот.

„С изненада научих скоро, че в Дупница, в района, в който желаем да поставим паметна плоча, е имало трудово-възпитателни общежития (ТВО) от затворен тип и това може би са едни от първите в България след 9 септември 1944 г. В това общежитие са били настанявани много и най-различни затворници, но едно е сигурно – че режимът е бил толкова строг, изстъпленията са били толкова жестоки, че се стигнало до затварянето и разпределението на въдворените там в други общежития и затвори. И точно защото желаем да запазим паметта, защото историята трябва да се учи такава, каквато е била, ние правим това предложение.

Асен Илиев

Не правим оценка и не искаме да разделяме, да противопоставяме хората, но нека се знаят тези неща. Защо историците мълчат по тези теми?! Защо мълчим по повод теми, свързани с Дупница?! Например тук е бил щабът на българската подкрепа на революционното движение в Македония?! Защото не е било удобно 45 г. да говорим, че сме помагали на македонското движение в България, защото е било политически нецелесъобразно! И ние в Дупница не знаем подвизите, които са се случвали в нашия град! Подобни са съображенията ни да внесем тази докладна!”, мотивира предложението вносителят на докладната записка Костадин Костадинов.

„Нека се знае, че е имало такъв лагер, с над 1600 човека в него, които са били подложени на зверски мъчения! Времето е било жестоко! Написано е и за Дупница по въпроса, знаят се и имена на загинали дупничани от тези репресии! Жестоки политически борби! Именно заради това и във връзка с празника и с този именно позорен концлагер тук ние желаем да поставим една паметна плоча и въз основа на това ще продължим да търсим исторически материали, свидетели или хора, които знаят нещо, за да разберем докрай какво и как се е случило. Между другото в крайна сметка – това го знам от г-н Илиев – лагерът е бил запален”, допълни председателят на Общинския съвет (ОбС). И подчерта: „Искаме да има истина и честност. Не може да промиваме мозъците на младежи и деца, както на нас ни бяха промивани мозъците 45 г.”

Емил Гущеров

По молба на Валентина Караганова от БСП Костадинов прочете текста, който ще бъде върху плочата. Той гласи: „В памет на жертвите на комунистическия терор, въдворени и изтезавани в концлагера, намиращ се на това място през 1945 г. Поклон!  Познайте истината и тя ще ви направи свободни”. „Последното е цитат от Библията”, посочи председателят на Общинския съвет. Той обясни още, че плочата ще бъде с размери 1 м широчина и 80 см височина.

„Четейки докладната, към нея възникват едни въпроси. Първо виждаме като вносител само г-н Костадинов. Има ли, г-н Костадинов, Инициативен комитет, политическа група или хора, които стоят зад тази идея, тъй като Вие отговорихте за паметната плоча? Другото, което е, пише, че е 5 дка теренът, в който ще бъде разположена плочата. Къде конкретно ще е тя, защото останалите примерно 4,5 дка за какво ще бъдат използвани? Да не се получи една огромна площ, която да не бъде поддържана във вид, в който да показваме отношение към този процес, както и Вие споделихте, за бъдните поколения”, каза Емил Гущеров от ГЕРБ.

Костадин Костадинов отговори, че инициативата е на ръководството на СДС-Дупница. Той е вносител, тъй като така е по закон – Общинският съвет разрешава и поставянето на паметни плочи и паметници, които се вписват в регистър. „Къде ще бъде поставена, е друга тема и от компетенциите на общинската администрация. Общинският съвет има компетенцията да разреши или да не разреши. Със сигурност ще заеме по-малко от 1 кв. м, така че останалото място ще е свободно. Плочата няма да ангажира по някакъв начин имота, ако това имате предвид”, отговори Костадинов.

Първан Дангов

Първан Дангов (БСП) изрази мнението си, че информацията в докладната е крайно недостатъчна, за да се вземе такова отговорно решение. „Лично аз нямам нищо против жертвите на каквито и да било режими да се отбелязват! Стига обаче това да не е изсмукано от пръстите – извинявам се за определението – и само защото има наближаващи някакви годишнини! Аз имам два конкретни въпроса – дали Вие, господин Костадинов, като вносител правите разлика между ТВО и концлагер, както сте го написали. Защото едното с другото, според мен, по никакъв начин нямат паралел за равенство. И вторият ми въпрос е свързан с това – има ли за утре предвидена церемония по отбелязване на мястото, за което трябва да вземем решение?! Защото ние упълномощаваме кмета да предложи на Министерството на културата съгласувателни процедури. Да не стане така днес да вземем решение, а вие утре да отидете и всичко да бъде постфактум направено”, заяви Дангов. Съпартиецът му Асен Илиев също посочи, че става въпрос за ТВО. „Истината е, че това са били 6 бараки, в които е имало по 100 човека, да кажем, а не концлагер и в никакъв случай това не е начало на българския ГУЛАГ в Дупница. В никакъв случай! Истината е такава, чел съм и знам за какво става въпрос. Хората, които са били въдворени в тези общежития, са строили жп линията Дупница – Бобов дол. Дали са измъчвани, никой не го описва. Второто нещо – повечето от хората са докарани от София, Перник, които са били мародери! Какво искаме да направим?! Какво значи думата „мародер”?! Този човек, който в Северозападна България отива и граби, дали ще бъдат роми или българи, каквито и да било, граби зимнината, обувките, дрехите на хората, на възрастни хора, полицията нищо не може да направи, защото на 6 села има един полицай, и ние на този човек ще му сложим паметник. Това ли искаме да кажем?! Вторите – анархисти, т.е. хора, които не признават закона. Включени са и хора, някакви въоръжени групи, които преди 9 септември в Пиринска Македония, в България, са били въоръжени, писали са се уж някакви партизански отряди. Затворени са, защото след 9 септември отива и почва да убива, да мърсува, да изнасилва, да краде! На тях ли ще им правим паметник!”, заяви Илиев.

Костадин Костадинов го упрекна, че се изказва „като последна инстанция”. „Дали сте бил там по това време?… Или някой Ваш роднина е бил?! Бихте ли ни разяснил?! Откъде имате тези данни?! Ние търсим, призоваваме гражданството и обявяваме награда за тези данни! Щом ги имате, може да се наредите и да спечелите наградата. Това, което казахте, е безумно грешно и невярно! Как си позволявате да поставяте под съмнение нашите проучвания и това, което казахме? И една барака да е била, и един човек да е бил въдворен, никой не може да бъде тероризиран!!! Докарани били да строят жп линията!!! Защо доброволно не я построиха?!”, с висок тон заяви Костадинов. Илиев посочи, че репресираните не са били 1600, а 1800, на което Костадинов отговори, че категорично са убедени в бройката.

В спора се включи и Георги Георгиев от СДС: „Тайно се надявах да сте пораснали! Господин Илиев, не се притеснявайте, има паметник на мародер, терорист! Не го ли знаете?! Той се казва Жельо Демиревски!” От място се обади Първан Дангов, иронизира: „Браво, бе!”. В отговор получи забележка и предупреждение от председателя, че  ще бъде отстранен от заседанието.

„100 години не стигнаха да се извинят за терористичния акт в „Света Неделя”. Разбира се, че и сега няма да го направят. Миналата година Европейският парламент гласува, фашизмът и комунизмът бяха обявени за престъпни режими! Няма плоча, имало едни доброволно дошли, инакомислещи! А колко партизани са били там! Те не строиха ли жп линя?! Няма ли спомени?!”, допълни Георгиев. Думата отново взе Първан Дангов, който отново каза, че докладната е крайно оскъдна и в нея няма исторически факти. „Господин Георгиев, обърна се към опонента си Дангов, Васил Сотиров Демиревски-Жельо е вписан в пантеона на българската революция за антифашистката борба. Много сте млад да давате определения кой какъв е – терорист, какво е правил… Неговият паметник и днес стои, Дупница се гордее с това. Въздържайте се от такива изказвания. Нали предметът беше съвсем друг. Вие търсите консенсус в залата, за да се гласува нещо, което да увековечи паметта на онези, които са били изтезавани?! Защо е тази излишна конфронтация?! Какво ви трябваше?! Защо ви е това?!”, посочи Дангов. В заключение отново попита: „Отговорете ми на въпроса правите ли разлика между ТВО и концлагер?”. Отговорът на Костадин Костадинов бе, че въпросът е „изключително глупав”.

„За” гласуваха 20 от съветниците. „Против” бяха 6 – Александър Анин, Асен Илиев, Бойко Христов, Ивайло Петров и Първан Дангов от БСП и независимият Георги Градевски. „Въздържал се” бе вотът на 4-ма – Валентина Караганова от БСП, Иван Танев и Миглена Вельова – от „Глас народен”, и Костадин Севдин от Движение „Заедно за промяна”. Както писахме, лагерът се е намирал в близост до р. Джерман, в кв. „Аракчийски мост” (бивш „Ценеви”) и е просъществувал 6 месеца, след което затворниците са преместени.