Ако не беше срамно, щеше да е комично: вече бившият министър на околната среда и водите Нено Димов, който е от квотата на коалиционния партньор на ГЕРБ (това е важно!), е обвиняем не само за еднолично лошо стопанисване на пернишкия язовир “Студена”, но и за концесионния договор на ски зоната над Банско. В света на военните такъв вид „отстрел“ се нарича „допустима жертва“. Все някой трябва да го отнесе, като темите вече дори не са от значение – важното е да бъдат заявени и тези, които заявяват интерес, да бъдат удовлетворени като група.
Правителственото решение след години на спорове ски зоната на Банско да бъде модернизирана с още един лифт бе атакувано в съда, темата бе яхната от жадната за нова роля Мая Манолова и макар тя да не спечели нищо от участието си, все пак й остана лек екологичен ореол.
Само преди дни светът видя колко професионално и перфектно работи най-добрият ски курорт у нас. И не само това: Банско е първият европейски ски курорт, който изцяло премахна пластмасата за клиентите. Водоизточниците, които бяха изградени за подготовка на пистите, са напълно самостоятелни и не засягат нито един от водоизточниците в планината.
Оказва се обаче, че докато претърсвали дома на Нено Димов, разследващите открили „едни документи, свързани с Банско“. Истината е, че на държавниците у нас не им стиска да направят онова, което нашата природа наистина заслужава, защото с лекота подвиват крак и свеждат глава пред всяка група от няколко човека, които блокират или Орлов мост, или тропат с крака срещу магистрала “Струма”.
Въпросът е дали Нено Димов ще послужи като „допустима жертва“,
за да може всичко да продължи в интерес на тези, които неизменно остават на свобода? Природата в България е жертва на първо място на хората с автомобили – тези, които смятат, че няма проблем да паркират колата си в чашката на кой да е язовир, в коя да е гора, да пресекат коя да е планина, да паркират сред дървета, растителност, пясъци, ручеи и реки. Ако случайно някъде някой дръзне да постави бариера и да прекрати наплива на безобразните димящи ауспухови дула, веднага се намира учтив журналист и празноглава медия, която да подеме темата как „старци, бременни, майки с малки деца и хора с увреждания“ не могат да се радват на природата, като паркират директно насред нея. В Националния парк „Пирин”, според системата за отчитане на автомобилите, всеки ден влизат между 2500 и 4000 коли (зависи както от сезона, така и от дните от седмицата). Едва ли нещо може да е по-разрушително за земята, дърветата, въздуха и всяка форма на живот от постоянния автотерор.
Всяка държава, която пази природата си, първо спира достъпа на автомобили до определени региони
Съвсем не е задължително всеки да стигне навсякъде, където евентуално му харесва. Плачът у нас за липса на достъп и отнети права на придвижване се отнася по странен начин само за ползването на коли, независимо в какво състояние са те. Ако същите хора заплачат, че не могат да си купуват само маркови облекла или не могат да отсядат само в петзвездни хотели, всеки ще коментира, че това не става само с пожелание – луксът е на съответната цена. Възниква въпросът защо тогава луксът да си сред истинска природа у нас е достъпен за всеки – не като място, а като начин на разрушение? Дивото къмпингуване по морето трябва да е всеобщо наше и международно благо; правото да се настаниш, където ти хрумне сред природата, неизменно се подкрепя с Конституцията; правото да разположиш, каквото ти е удобно, за да си живееш на избраното място – всичко трябва да е неотменно право на всеки, който реши, че така му харесва!
Догодина, на 29 януари, ще бъдат тържествено чествани 135 години от създаването на първия автомобил от Карл Бенц, който през 1886 г. патентова превозно средство, задвижвано от двигател с вътрешно горене и завинаги променя начина, по който хората пътуват. Първата кола в България е френска и е доставена през 1896 г. – Дион бутон, с парен двигател, дървени колела и плътни гуми. Към днешна дата по пътищата у нас се търкалят около 4 млн. автомобила, като половината от тях са над 20-годишни, 35 на сто са в тийнейджърска възраст, а под десет години са 10 процента от всички автомобили. Новите коли гравитират около и под 2 процента, а електричките са 0,009 на сто от целия ни автопарк, по данни на Евростат.
Възниква логично въпросът: защо голямата битка в екологията не е за това планините, езерата, бреговете, плажовете ни да бъдат място, свободно от вредите на престарелия ни автопарк? И не само на нашия – чужденците прекрасно знаят, че могат да газят с колите си, където им видят очите!
Цялата земя под Седемте рилски езера е изорана от гумите на джипове,
но се оказва, че те димят, вонят и разрушават извън пределите на природния парк. Те са сред природата и никой не се съмнява в това, нанасят щети на почвата и това е пред очите на всички, но се оказва, че няма проблем. В този район животни не виреят – няма как. Проблем за еколозите обаче е лифтът, който преминава високо над всичко, без да доближи и клонка на дърво.
Единствено България допуска всеки турист да мине, откъдето си иска, да спре, където му хареса, и да си създаде бивак и да си живее в него колкото му се ще. Към днешна дата, когато туристи обикалят с раници из Перу и преминават през поляната на нечий имот, оттам излиза учтив перуанец, който носи касов апарат и таксува туриста както намери за добре – понякога, ако пътеката е много удобна, цената достига космическите за изостаналите там селца 5 долара! Не говорим за настаняване, за предоставяне на услуга – само пресичане. В България обаче от всички красиви брегове до всички красиви върхове всеки може да се разположи, както му харесва и да стигне с колата си дотам, докъдето гумите могат да се въртят.
По време на телевизионното излъчване на Световната купа по ски алпийски дисциплини от Банско за първи път в микрофоните на коментаторите, които на живо предават състезание, влезе и звукът от неспирна аларма на кола. Тази кола е била практически на пистата! За някого е било страшно важно да се пребори за специален пропуск за своето МПС и да се разположи практически на финиша и коментаторите повишиха глас, за да могат да я надвикват поне 15 минути. В същото време, едни от най-елитните, скъпи и издевателски настроени към гостите си курорти в Швейцария, задължава туристите да оставят колата си на далечен паркинг в подножието на курорта и оттам започва одисея с местни автобусчета, метро, прокарано в самата планина, кабини за по 100 човека, които се носят по въжена линия. Условието е просто и ясно: Искате в Швейцария? Ще правите каквото ви кажем!
Защо акциите, свързани с екология у нас, са пародия?
Защото те не защитават нещо екологично, а конкретни организации развиват литературна дейност, с която измислят проекти, които уж пазят природата и за тях получават средства. Докато обаче еколозите не се намесят активно и заедно с държавата не прекратят безобразията сред природата, като резултат от неконтролируемо нахлуване сред нея, както това се случва във всички развити държави, се получава следният парадокс: не бива да се строи нищо ново сред природата, за да не пречи на природата, но няма проблем всеки, който иска да си прави нещо по личния си вкус сред същата тази природа, да стигне дотам с колата си, с бъгито, с мотора, с каквото намери и да се забавлява, без да носи никаква отговорност.
Трябва ли темата за втори лифт на Банско да заглъхне? В никакъв случай! Бурните протести, че Пирин не е Алпите, а шепа планина, продължават да са неоснователни. Ски зоната над Банско заема точно 2 процента от цялата планина и ако тя бъде утроена, ще станат 6 процента. Просто такава е математиката. Лъжата за унищожение на 40 на сто от природата в Пирин отдавна е довод само за най-некомпетентните врагове на развитието на курорта. Самите еколози знаят, че нямат екологичен довод и във всеки случай, след гафа, който направиха с предложението насред планината да бъде направен огромен паркинг, вече не желаят да коментират темата за хилядите коли, които ежедневно необратимо увреждат природата.
Същите тези хора са най-големите врагове на обновяването на Симеоновския лифт на Витоша,
който е вече антика и поддръжката му е трудна поради остарялата техника. Именно еколозите пречат за ново построяване на Драгалевския лифт, който е спрян, защото е твърде опасен за хората. И какво остава на софиянци? Да се катерят с колите си по склоновете на планината, да правят чутовни задръствания и да ругаят държавата.
Нека да е ясно: на Витоша няма спортове и ски, защото екологичните движения са решили, че там това няма да се случва; на Витоша не може да се качват безгрижно хиляди софиянци, защото липсата на лифтове и модерна, щадяща инфраструктура принуждава хората да ползват колите си.
По време на Световната купа по ски в Банско, организирана по безупречен начин, зрителите на трибуната са 5000. Само няколко дни по-късно, в популярен австрийски курорт, публиката на друго такова състезание е 40 хил. души. Изпитанието за скиорите в Австрия е точно толкова предизвикателно и води до неочаквани резултати, колкото и това в България. Голямата разлика е в националната култура по отношение на близостта с природата и разпознаването й като място за активност, спорт и здраве за цял живот. У нас държавата дори не може да се опита да развива политика, свързана със семейния спорт, защото ако допуснем, че изведнъж стотици хора решат, че това е смислено и полезно начинание, първото, което ще ги откаже, е липсата на условия. А тази липса се диктува не от бизнеса, не от националния интерес, а от
тесните пазарни апетити на уж еколози, които правят две неща: забраняват развитие на спортовете в планините и усвояват грантове.
В същото време, пак тези хора са най-запалените защитници на безразборното нагазване сред природата, когато става дума за крайбрежия – тогава вече става дума за „конституционни свободи“. От всички съпоставки, свързани с изявления, протести и други форми на публични изяви, става ясно, че стига никъде да не се строи лифт, всичко друго е добре дошло като посегателство над природата, ако чрез резултатите от него да може да се усвояват още милиони от екоактивисти. В същото време кметове в различни региони на страната алармират за системно замърсяване на реки в близост до населени места, които ежечасно са замърсявани с битови отпадъци, и то в драматично големи обеми. Мръсотията идва от цигански квартали, които в преобладаващата си част представляват огромни незаконно издигнати гета. Кметове обясняват, че не могат да глобят никого, защото няма как да издадат акт на човек, който няма право да живее там, където живее на своя глава. Реално между тези цигани и дивокъмпингуващите разлика няма – всеки си избира къде да се настани и как да ползва околната среда в своя лична изгода. Защо обаче “зелените”, еколозите и всички природни защитници не изричат и дума по адрес на този страховит проблем? Защото нямат никакъв интерес от навлизане в етническата тема и социалните проблеми – не че те не са гигантски проблем за екологията, не че тази мръсотия не води до заболявания и замърсяване на земята и водите, но тази тема еколозите не докосват. Просто не съществува нито една програма, която да финансира работа с малцинства и тяхното изселване от местата, където по закон нямат право да живеят и да се започват активни екологични действия. В мига, когато се появи, първи по активност ще са „зелените“. Някой би казал, че това е проблем на първо място на общините и те да си го решават. Но защо никога няма да видим протестиращи с плакати в защита на някоя река, която е затлачена и заблатена от местното население?
Защото е логично тогава много хора да попитат: защо тези хора да не могат, а всички дивокъмпингуващи да могат?
Няма две мнения, че природата на България е подложена на терор от местните общности чрез нарушение на законите, с незаконна сеч, с нарочни пожари, с бракониерство и всевъзможни своеволия. Ако някога еколози биха искали да работят в името на природата, те би трябвало да са сигурните партньори на държавата, а не един от неизменните врагове.
Автор: Стефан Джендов, glasove.com
