Съветници: 6 април, когато е бомбардировката над Кюстендил, да залегне в културния календар

Съветниците от ПП „Партия на Зелените“

Общинският съветник инж. Огнян Атанасов и колегите му в ОбС от ПП „Партия на Зелените“ – Гражданска листа заведоха в деловодството на община Кюстендил предложение датата 6 април 2020 г. да залегне в Културния календар на общината. Идеята им е тогава съвместно отдел „Култура и духовно развитие“ и Регионалният исторически музей да организират отбелязване на 79 години от бомбардировката над Кюстендил.

В предложението от инж. Огнян Атанасов, Димитър Велинов, Любомир Терзийски, адв. Константин Дингозов и д-р Андрей Димитров, адресирано до кмета на община Кюстендил, се казва:

Бомбардировката над Кюстендил е въздушно нападение през 6 април 1941 г. от югославските ВВС по време на Втората световна война. Независимо че в града няма важни военни обекти, той е на стратегическо шосе и железопътна линия и в него са дислоцирани германски военни части. На 6 април 1941 г. в 8,35 ч. над Кюстендил се появяват вражески бомбардировачи. Самолетите са „Дорние До 17 К” от 64-та въздушна група от Трети югославски бомбардировъчен полк и излитат от летище “Стубол” до Прищина. Командир на отряда е майор Бранко Фанедл. Групата, която бомбардира, е от 4 самолета, летящи на височина 1500 м. Те пускат няколко бомби, които нанасят тежки поражения, тъй като нападението е неочаквано, а по улиците на града много хора наблюдават преминаването на моторизираните германски части. Бомбите падат около гарата, където има спрени ешелони с войски, и в жилищен район. Убити са 58 граждани, 2-ма български войници, 8 германски войници и 11 коня от 13-и пехотен полк. Ранени са 59 граждани, 5-има български войници и 31 германски. Сред жителите на града настъпва паника, част от населението го напуска. Малкият лекарски екип в градската болница прави героични усилия за спасяването на ранените. В 10,30 ч. същия ден още 2 югославски самолета се появяват над близкото с. Гюешево. Те пускат 2 бомби, които не нанасят поражения. При бомбардировката не излита нито един български или германски изтребител. Противовъздушната артилерия не е в състояние да окаже сериозно противодействие и бомбардировачите отлитат невредими. Жертвите са погребани в кюстендилското гробище, където има паметник на загиналите при бомбардировките.