За година в българските училища е имало над 10 000 инцидента

 

Случаите на посегателства срещу българските учители се увеличават. Ако през 2017/18 г. проявите срещу авторитета и достойнството на преподавателите в училище са били 391 на брой, то през следващата 2018/19 г. те се увеличават до 476, или с около 20%. Това показват данни на просветното министерство, поискани от “Сега” във връзка с нестихващите случаи на агресивни прояви в клас.

От синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” редовно засягат темата за агресията срещу учителите. Миналата година оттам дори настояха да се изготви стратегия, която да защитава гилдията от посегателствата на родители и ученици. В своя позиция профсъюзът коментира, че в последните години всички опити за формиране на нова политика за превенция на агресията в образователната система се правят по възможно най-грешния начин – чрез вменяване на повече, предимно административни, задължения за българския учител и директор. В резултат на това след всеки училищен инцидент според тях има негативна обществена реакция с грозни обвинения срещу педагозите, без дори и намек за една от основните причини за това – ролята на възпитанието чрез агресия в семейството.

Подобно развитие имаше и последният случай със скандален оттенък – в училище в Перник, в което учениците са участвали в програма за превенция на сексуалното насилие на фондация П.У.Л.С., одобрена предварително от родители и директор. Заради критиките само на едно семейство от Министерството на образованието спряха програмата. Просветният министър дори заяви, че ще поиска дисциплинарна отговорност от шефката на РУО-Перник заради това, че е подходила “непредпазливо и с липса на доза чувствителност към въпроса”, тъй като ранно сексуално образование в българските училища няма. Впоследствие обаче, след като в МОН бе получено писмо от останалите родители с изричното настояване програмата да не се спира, от МОН решиха да я продължат в присъствието на педагози от училището.

Още инциденти

Данни на МОН показват, че са нараснали и другите нарушения на обществения ред в българските училища – от 1081 на 1407, или с 1/3 повече. Скок има и при случаите на вербална агресия – те се увеличават с 508 на брой, до общо 3545 случая, или с около 16%. Случаите на физическа агресия в клас през 2018/19 г. са били 2462 – спрямо предходната година това е намаление с 289 случая (10%). Проявите на тормоз са намалели от 1128 на 885 (с 20 на сто). Кибертормозът се е задържал на същото ниво – 280 случая, а при насилието върху дете са регистрирани 225 случая, което с 44 случая по-малко от 2017/18 г.

Общо всички видове инциденти в родните учебни заведения през изминалата учебна година, включително вандализъм, кражби и др., са цели 10 281 на брой. От справката на МОН не става ясно дали има увеличение в общата бройка спрямо 2017/18 г. В края на 2018 г. от УНИЦЕФ бе изнесена информация (позоваваща се на данни на МОН), според която за 2016 и 2017 г. в родните учебни заведения са били регистрирани над 8000 случая на тормоз и насилие. При 4500 от тях става дума за физическа и вербална агресия, което прави средно по 30 инцидента дневно.

В-к “Сега” попита колко ученици в последната година са преместени в друг клас или в друго училище като санкция заради агресивно поведение, както и какви други санкции се прилагат при провинения на ученици. Оттам обаче посочиха, че информацията за този вид санкции е на регионално ниво и не се събира в МОН с оглед намаляване на административната тежест. “Санкцията “забележка” се налага на ученик със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, като се отразява в дневника. Санкциите, които се налагат с решение на Педагогическия съвет като преместване в друг клас или училище, важат за учебната година и могат да се отменят пак по решение на Педагогическия съвет. Например един ученик може една година да е бил в друго училище, но ако поиска да се върне и Педагогическият съвет реши да го приеме, санкцията е отменена”, отговориха от министерството.

Практиката сочи, че доста от училищата неглижират случаите на агресия, докато те не избуят съвсем. И у учители, и у директори има нежелание и инертност да се занимават с подобни казуси, свидетелства учител. Освен това масово случите на тормоз и насилие, особено психическото насилие, не се разпознават от педагозите. Как да се действа при конфликтни ситуация, е разписано в Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование. В него са описани три нива на насилие, при всяко от които има конкренти разпоредби кой какви мерки трябва да вземе по веригата. Много често обаче препоръките в документа си остават само на хартия.

“Първенци”

В областите Бургас, Варна и Велико Търново има намаление на инцидентите, но във Велико Търново случаите на насилие над учители са се увеличили, посочват от МОН. Във Враца и Пазарджик също има намаление на инцидентите, в т.ч. и свързаните с агресия и тормоз. В Перник и Русе има задържане на броя на инцидентите, а в Силистра, в София-област и Видин има висок брой на индикаторите и на тези, свързани с агресията по видове./СЕГА