Едри земевладелци се възползват от незаинтересованост за обработване на терените

 

Собственици на земя, които не я обработват, не я отдават под наем или аренда и не се интересуват от нея, могат да загубят имотите си по схемата с т.нар. “бели петна”. Това предупреждават от Института за политики и развитие (ИПР), който организира среща по проблема.
Анализ на неправителствената организация показва, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) ощетява хиляди дребни собственици на земя, за сметка на едрите фермери с милиони левове.
Министърът на земеделието Десислава Танева обаче не смята така. При зарязването на лозята в Русе пред журналисти тя коментира, че “белите петна” защитават дребните собственици на земя и няма никакъв риск да я загубят.

Режимът на “белите петна” в земеделието

През последните години заявените за подпомагане земеделски площи растат, като за Капания 2019 надхвърлят 38.5 милиона декара. Няма данни какъв процент от тях са “бели петна”.
За първи път режимът т.нар. “бели петна” е регламентиран в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 2002 г. Тогава е приет текстът на чл. 37б от ЗСПЗЗ, с който се изисква подаването на годишна декларация за обработваната земя пред държавен орган. Неподаването на декларация от собственика на имота превръща автоматично земята му в т.нар. “бяло петно”. Целта на промяната е да се уедри разпокъсаната земеделска собственост и да се обработва, а не да пустее.
След тази законодателна промяна от 2002 г. се наблюдават и първите негативни ефекти от нейното прилагане, показва анализът на института. В общинските служби по земеделие вече разполагат с информация кои са земеделските парцели, за които собствениците не са заявили, че ще ги обработват. Това дава възможност на местни арендатори чрез “достъп” до тази информация да разберат кои са чуждите парцели, които те могат да обработват и съответно да събират реколтата от тях, бидейки до голяма степен уверени, че собствениците няма да реагират на това.
Апетитът към тези имоти нараства след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Причината са евросубсидиите за единица площ, т.нар. СЕП, която през годините расте. Ако до този момент някои арендатори са си позволявали да обработват чужда земя, за която знаят, че собствениците не се интересуват, за да увеличат приходите си, с идването на европейските субсидии за тях е възникнал въпросът: “Дали може да се намери правен – законов механизъм, чрез който не само могат да продължават да го правят, но и да получават европейски субсидии за това?”, се посочва в анализа на Института за политики и развитие.

Това е въпрос, който представлява сериозен лобистки интерес и резултатите не закъсняват.
Още в началото на 2007 г., с брой 13 на „Държавен вестник” се изменя разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ, като към съществуващите две се добавени 7 нови алинеи. С новата разпоредба на чл. 37в, ал. 3, т.2 се предвижда “белите петна” да се разпределят служебно на най-големия ползвател (арендатор) в дадено землище от кмета на общината. През 2009 г. тези правомощия са прехвърлени на директорите на областните дирекции “Земеделие” към Министерството на земеделието, храните и горите с друга промяна в закона. Така на тях им се дава право служебно да преразпределят незаявените за обработване от собствениците земи.

Така през последните 10 години режимът на “белите петна” се превръща в централна тема в поземлените отношения, довел до не един и два конфликта по места и стотици съмнения за нерегламентирано получаване на помощи.
Едва ли е случаен фактът, че най-често променяната разпоредба в ЗСПЗЗ е именно тази, която регламентира “белите петна” (чл. 37в). След първоначалната му версия от 2007 г. този член от закона е изменян 12 пъти, е посочено в анализа.
Ефектът от въвеждането на новия механизъм е, че стопаните на “бели петна” получават по-ниска рента от пазарната, има риск да загубят собствеността си и дългосрочно земята да не им носи никакви доходи, смятат от Института за политики и развитие.

Разлика от 30 лв./дка между пазарната и държавната рента

Един от основните аргументи за приемането на спорните промени беше, че със служебното преразпределение на частната земя от държавата собствениците й ще получават пари, без да правят нищо.
Причината – фермерът, който е получил земите на другите собственици, е длъжен да плати за тях рента. Сумата се внася в специална банкова сметка за чужди средства, която се управлява от съответната областна дирекция “Земеделие”. Дължимата от арендатора сума е в размер на средното рентно плащане за декар за съответното землище.
Законът дава право на всеки собственик  (чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ) да отиде на място в общинската служба “Земеделие” по местонахождение на имота и да подаде заявление, с което да изиска да му се изплатят събраните суми за неговите “бели петна”.
Практиката обаче показва, че процедурата е толкова сложна, че малцина са тези, които го правят. Причината е тежката административна процедура и ниската рента, която не си заслужава усилията. Тези, които са довели нещата докрай – сумата, която получават за земите си, е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента, показва анализът на института.
Според него най-ощетени са тези, които притежават земи във Варна, Добрич, Монтана и Силистра. Разликата в получаваната от държавата рента и пазарната е 30 лв./дка.
Така общата сума на загубите от неплатени ренти надвишава 30 млн. лв. годишно, сочат сметките на института.
Даден е и пример с инженер от София, който има наследствена земеделска земя във Варненско. Той не я обработва и не подава декларация в местната земеделска служба. Средната рента в областта за 2017 г. е била 49 лв./дка, по данни от НСИ. В същото време за “бяло петно” се плаща по 19 лв./дка, по официални данни на МЗХГ. При 10 дка загубата е 300 лв. годишно. Умножено по 13 години (след 2007 г.), това прави средно около 4000 лв. Средногодишният ръст на рентите е с около 5 на сто, което означава, че през следващите години загубите ще растат, сочат сметките на института.

Риск от загуба на собственост

По-големият риск обаче е загубата на собствеността върху земите си чрез измама или прост законов трик, предупреждава Институтът за политики и развитие.
Законът за собствеността дава право за собственост по давност на недвижим имот с добросъвестно владение в продължение на десет години.
Това означава, че арендаторът има възможност да докаже, че е бил добър стопанин и без да уведоми истинския стопанин, да стане собственик на земята, посочват от института.
Даден е и пример. Арендатор разполага с официален документ – административен акт, издаден от публичен орган, за всяка от изминалите 10 години. С него той удостоверява, че в продължение на 10 години е владеел непрекъснато вашата земя, а по презумпция и добросъвестно (на законно основание), независимо че това се е случвало без вашето изрично съгласие като собственик и без някой да ви е питал дали сте съгласен.
Арендаторът подава искане до нотариуса имотът да бъде признат за негова собственост, като представя заповедите по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ от последните десет години. Посочва и трима души от селото, които пред нотариуса казват, че той действително е владеел земите ви през последното десетилетие. Така нотариусът ще издаде нотариален акт за собственост, ще го впише в Имотния регистър към Агенцията по вписванията и край, твърдят от Института за политики и развитие.

Фалшиви договори за наем

По места са засечени и други измами. За да извадят определени парцели от статута им на “бели петна”, някои арендатори изготвят фалшиви договори за наем и ги регистрират в общинските служби “Земеделие”.
Подобни случаи станаха публично известни за обществеността през 2017 г. Тогава се оказа, че това се е превърнало в практика в десетки общини, която продължава и през последните години.
С днешна дата, по неофициални данни, се счита, че между 10 и 15 млн. декара земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това е 20% от земята със селскостопанско предназначение.
Изводът на института е, че режимът на “белите петна” е в ущърб на дребния собственик и има основания да се счита, че е нарушен принципът за неприкосновеност на частната собственост, залегнал в Конституцията.

Танева: “Белите петна” защитават дребните фермери, няма риск за земята им

Министърът на земеделието Десислава Танева каза пред журналисти в Русе, че т.нар. “бели петна” защитават изключително интереса на малките собственици на земеделски земи.

“За тях (белите петна – бел.ред.) винаги се плащат вече ренти и всеки малък собственик на земеделска земя, който няма големи обеми, който не може да си позволи разхода по сключването на договори, може да си ги получи през Областна дирекция “Земеделие” по най-лесния вариант с едно заявление за дължимата рента. Има изключителен интерес към обработката на земеделска земя. За пет години слот анализите във връзка с ОТП са публични и може да го видите това в цифри. Ние не можем вече да говорим за необработваеми земи. Всичко се работи”, коментира министър Танева при зарязването на лозята.

“Спецификата на нашата земеделска собственост е нейната разпокъсаност. Вече има големи собственици с големи обеми земи, концентрирани обаче в различни землища. Това е един процес, който тече дълги години. “Белите петна” защитават и този механизъм защитава изключително интереса на малките собственици. Те са едногодишни. По никакъв начин не можем да твърдим, че има риск за собствеността, каквито заглавия в медии прочетохме”, каза още Танева.
Според нея интерес да не съществуват “белите петна” могат да имат само много едри собственици на земеделски земи. Безспорно те могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка, допълни Танева.
В момента Министерството на земеделието провежда широка информационна кампания в цялата страна по повод новата земеделска година, която започва на 1 март. “За мен най-важното е да получим директна обратна връзка и от земеделските производители. Темата е директните плащания, които стартират от 1 март. Подаването на заявление за подпомагане за ползване на земеделски площи и на новата селскостопанска политика”, каза още Танева.

Източник: Mediapool.bg

Продължение на темата в следващия ни брой