Aerial cityscape landscape view of farmland in Ile D'Orleans, Quebec, Canada

Хиляди левове губят всяка година собствениците на земи, превърнати в т.нар. „бели петна“ (земи, за които собствениците на са подали декларации с изрично описание какво ще правят с тях през следващата стопанска година и не ги отдават под наем или за съвместно ползване), като в национален мащаб става въпрос за над 30 милиона лева годишно. Това съобщи председателят на Института за политики и развитие (ИПР) арх. Емил Мечикян на среща със собственици на т.нар. „бели петна“, посветена на рисковете пред тях.

Срещата се състоя преди дни, след като ИПР публикува обстоен анализ по темата, с който в. ”Вяра” ви запозна в предишния си брой.

Хората, дошли на срещата, се оплакваха, че земите им се раздават служебно зад гърба им, че са ощетявани от рентите, че са пресирани да продават имотите си… Гражданка от София разказа, че 25 години е била в чужбина и като се върнала тук, получила писмо от кандидат-купувачи. “Научили са имената ми, телефонния ми номер – откъде? И какво ми пишат: “Уважаема госпожо, търсим ви относно вашата изоставена земеделска земя в землището еди-кое си, с предложение да я закупим или вземем под наем, ще ви предложим добра цена”. Не съм я изоставила. Обстоятелствата в България ме изхвърлиха извън България и сега, когато се връщам… Същото става и с 4 декара гора… Не мога да вляза във владение. Казват – елате, ще ви дам 1000 лева, не е нужно да ходите при нотариус…”, оплака се тя и изрази недоумение как се прехвърля така земя. “Трябваше да има информация за българите, които живеем в чужбина. Как ме намериха тези – с телефонния номер, с домашния адрес? Аз съм от една година в България и те всичко са намерили с точност и ми пишат, че земята е запустяла. Откъде го извадиха това заключение, кой им го даде?”, недоумява дамата. Тя сподели още, че докато била в чужбина, братята й били принудени да продадат дяловете си от парцела: “Те се уплашиха – чукат им по вратите, телефоните звънят… принудиха ги и те си продадоха земята”.

Режимът на “белите петна” няма еквивалент не само в Европа, а и никъде по света. Подобни режими на узурпиране на собственост са приемани само по време на война, но не и в мирно време, коментира Мирослав Каракашев – юрист и експерт в областта на поземлените отношения.

“Самото понятие “бяло петно” е обидно за собствениците, защото всяко парче земя си има собственик, а така наречено – все едно няма собственик, все едно е нищо. В законодателството този термин не е дефиниран, но в последното десетилетие е придобил публичност и се е утвърдил в професионалните земеделски среди, включително в издавани от администрацията актове“, подчерта Каракашев.
Председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков коментира, че никъде в Европа няма понятие и практика като нашите „бели петна“. Ако преди 10 години „белите петна“ са изглеждали като добър вариант за обработване на парчета земя, към която собствениците не проявяват интерес (не я отдават под наем и не я стопанисват сами), то сега вече земеделските производители не могат да се оправдаят с това, че нямат връзка със собствениците. Освен това обработването на чужда земя без съгласието на собственика е и противоречие с Конституцията. Според Стайко Стайков през следващия програмен период няма да бъде допустим този начин на владеене на земята. Затова той предлага да се създаде поземлена банка, в която собствениците да обявят нивите си. Така както държавата отдава под наем на добра пазарна цена своите земи, така областните земеделски служби могат да администрират от името на собствениците отдаването на техните парцели със справедлива наемна цена. Стайко Стайко предлага това предложение да се обсъди сериозно от заинтересованите страни и да се създаде подобна поземлена банка.

Следващ начин да бъдат ощетени собствениците на земи е уедряването на земеделските земи, предупреди по време на срещата бившият омбудсман и председател на “Изправи се.БГ” Мая Манолова и насочи вниманието към Закона за земеделските земи, който в момента е на обществено обсъждане. Тя е категорична, че проектът не урежда справедливо въпросите за “белите петна”, арендата, реституцията, продаването на земя на чужденци, стойността на рентата, не защитава малките собственици и не стопира свръхконцентрацията на земеделските земи. “Процедурата за уедряване означава, че в рамките на един масив, в който има едри собственици и дребни собственици на земи, с административен акт ще се промени собствеността, т.е. нотариалните актове няма да действат, ще действа един административен акт – едно решение на съответната комисия по земеделие, което ще бъде издадено в резултат на План за уедряване. В този план за уедряване, естествено силните – собствениците на големи масиви, ще бъдат в привилегировано положение”, твърди Манолова. Тя е категорична, че “процедурата е изключително важна, за да не се стигне до недоброволно уедряване на земеделските земи, от което отново ще пострадат малките собственици” и подчерта, че този закон събира всички закони в сферата на земеделските земи, ползването, арендата, “белите петна” и пр., както и че предпоставките за ощетяване на дребните собственици трябва да бъдат законодателно уредени и затова е важно хората да са информирани и да има наистина широко обществено обсъждане, преди законът да влезе в парламента. “С нашата категорична позиция “против” сме един от субектите, които накараха правителството да даде заден и да каже, че с една година ще отложи приемането на този закон и че той ще бъде обсъждан една година”, изтъкна Манолова, след като припомни, че земеделското министерство го обяви за публично обсъждане на 5 ноември 2019 г., непосредствено след последните местни избори. “В България има над 3 млн. собственици на земеделски земи, които владеят над 10 млн. декара земи. Голяма част от тях са се превърнали в “бели петна” и подлежат на разпределение по административен път”, посочи тя и обърна внимание, че в момента законодателството казва за “белите петна”: “Предимство пред вашия документ за собственост има заповедта на шефа на служба “Земеделие”, вие не сте си декларирали в посочения срок как ще си ползвате земята, затова тя е “бяло петно”, което е разпределено за ползване, има административна заповед, която е влязла в сила и това е”.

Експертите на Института за политики и развитие посочват и други механизми за измами и злоупотреби със земеделска земя. За да извадят определени парцели от статута им на “бели петна“, някои арендатори изготвят фалшиви договори за наем и ги регистрират в общинските служби “Земеделие“. Към днешна дата, по неофициални данни се счита, че между 10 и 15 млн. декара българска земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това представлява 10% от територията на България и 20% от българската земя със селскостопанско предназначение.

Вече има и място, където всеки, който не е сигурен дали земята му е „бяло петно”, може да провери това, като зададе въпрос на: www.belipetna.com.

От своя страна с позиция излезе и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Асоциацията съобщи, че не съществува вариант, в който земеделец да придобие по давност нива, която е чужда собственост. Причината е в това, че производителите в дадено землище ежегодно разпределят помежду си „белите петна“ и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 37в) внасят административно решения размер на рента (който е определен на пазарен принцип – б.р.) в специална банкова сметка. Споразуменията се променят ежегодно, така че за давност не може да става дума. „НАЗ е категорично против заблужденията, които се тиражират в обществото, че чрез действащото законодателство се ощетяват собствениците на парцели земеделска земя“, се казва в становището на асоциацията.

Накрая ще ви припомним и едно научно изследване, за което съобщава преди 7 години DW.

Кой владее земята ни?

Българските ниви масово се изкупуват от големи инвеститори, които на всичко отгоре прибират и огромни субсидии. Така е всъщност в цяла Европа. Което означава, че Старият континент започва да прилича на Латинска Америка.

Знаете ли колко са били малките селски стопанства в Германия през 2010 година? Близо 300 000 – това звучи доста добре, но не и ако знаем, че през 60-те години на миналия век е имало четири пъти повече – 1,25 милиона. В началото на 1990-те години малките стопанства са обработвали близо 124 000 хектара земеделски земи, а през 2007-а – едва 20 000 хектара. Затова пък земите, притежавани от големите ферми, са се увеличили от 9,2 млн. на 12,6 млн. хектара.

От всички тези цифри става ясно, че уедряването на земеделски земи напредва все повече. Не само в Германия, а и в цяла Европа. До този извод стига едно изследване, публикувано наскоро от амстердамския Transnational Institute. В него се казва, че в някои европейски държави земята е също толкова неравномерно разпределена, колкото и в Бразилия, Филипините и Колумбия – все страни, в които въпросът за земята предизвиква конфликти, които нерядко прерастват в насилие. Половината от аграрната земя в Европа междувременно е в ръцете на три процента от селскостопанските фирми, а това е истински скандал, смятат авторите на изследването.

Включително и поради това, че този нов “аграрен елит” получава огромни финансови инжекции под формата публични средства – и то във време, когато всички останали държавни разходи са подложени на масивни съкращения. На всичко отгоре авторите на изследването установяват, че голяма част от тези инвеститори не само имат връзки с глобалната търговия на земеделски стоки, но и се стремят да извлекат печалби от спекулата със земи.

Как се отразяват аграрните субсидии от Брюксел, може да се види много добре в Източна Европа, където уедряването на земеделски земи се засили много през последните години. Когато бившите социалистически страни влязоха в ЕС, тамошните селски стопани бързо фалираха, тъй като нямаха никакви шансове срещу субсидираната от Запада конкуренция. Фактът, че европейските субсидии бяха изплащани предимно на големите ферми, допълнително засили тази концентрация на земи.

В изследването се твърди, че голяма група елитни спекуланти и инвеститори успели да сложат ръка върху земите на тези фалирали земеделци.

Следователно онова, което в Африка, Латинска Америка и Азия от години насам е познато под наименованието Land Grabbing (заграбване на земи), сега вече се случва и в Европа. Инвеститорите са предимно големи агрохолдинги или финансови фирми, някои от които са от самите страни, а други – от чужбина. Бизнесът им е също толкова непрозрачен, колкото и този на фирми, които инвестират в страни като Етиопия или Камбоджа, се казва още в изследването.

Достъпът до земя е основна предпоставка за осигуряването на европейския суверенитет по отношение на храните, констатират авторите на изследването. Под суверенитет на храните се разбира правото на народите сами да взимат решение за това как да си осигуряват прехраната. Според учените от амстердамския Transnational Institute земите трябва да са в ръцете на онези, които ги обработват. За да не се превръща земята в стока, държавата би следвало активно да се намеси. Нужна е “политика за преразпределение”, заключават учените. А думите им звучат така, сякаш са по адрес не на Европа, а на Бразилия или Колумбия…

Източници: agroplovdiv.bg, plovdiv24.bg, actualno.com, DW

 

Ще загубят ли собственици нивите си по схемата „бели петна“?