-
Търговецът Цветан Димитров: Обяснявам си липсата на купувачи с безпаричието, което е налегнало хората
Години наред в последната седмица на февруари центърът на Дупница беше притегателно място за малки и големи, които, въодушевени, разглеждаха и си купуваха мартеници. Пред ГУМ и на площад „Свобода” можеше да се намери голямо изобилие от най-различни модели, отговарящи на всеки вкус. Беше голям и броят на търговците, които ласкаво подканяха минувачите да зарадват близките си с оригинални мартеници.
Тази година обаче нито търсенето, нито предлагането е толкова голямо.
Още преди около три седмици пред ГУМ се появиха няколко малки сергии, които обаче останаха единствените. В четвъртък следобед, само два дни преди 1 март, времето в Дупница беше лошо, което донякъде обяснява малкото търговци. Тези, които се осмелиха да опънат сергиите си, се бяха скрили на сушината пред входа на градския универсален магазин. Предишните дни обаче беше слънчево, но въпреки това отново имаше малко сергии.
„Тази година положението е много зле. През последните няколко години също не беше много добре, но тази е направо плачевно. Не мисля, че причината е лошото време, защото имаше и много хубави дни през последните две седмици. Продажбите вървят много слабо. През минали години в последните дни на февруари вече съм имал до 1600 лева оборот, докато в момента той е 430 лева. А преди 15 години, когато започнах да се занимавам с това, стигах и до 3000 лева. Можете сами да си направите сметката каква е разликата”, каза пред „Вяра” Цветан Димитров.
Той е изложил всякакви мартеници, които са българско производство. Има различни видове за всеки джоб. Десет бройки от най-елементарните мартеници за ръка струват едно левче. Има и такива от 50 стотинки, 1 лев и така до най-скъпите, които струват 3 лева. Ако пък искате да си купите класическата мартеница с Пижо и Пенда, ще трябва да отделите 1,50 лева.
Но купувачи почти няма. Бившият военен си обяснява това с обедняването на българина.
„Според мен това е следствие от безпаричието на хората. Цената не се е повишила в сравнение с преди 12 месеца, но има много по-малко купувачи. Идват хора, спират се и казват колко са хубави мартениците. Гледат, гледат, но после си тръгват и не купуват нищо, дори и от най-евтините. Някои казват, че още било рано и евентуално щели да се върнат друг ден, но така и не се връщат. Но това е истината, хората обедняха и вече нямат пари дори и за мартеници. А това се купува един път в годината и не е чак толкова скъпо. Не беше така преди години. Спомням си как, като бях дете, чакахме с нетърпение да наближи Баба Марта и да си купим мартенички. Аз съм родом от района на Белоградчик и си спомням как си кореспондирахме с писма с някое непознато другарче от друго място. Разменяхме си мартеници и чантата на пощальона беше пълна с тях. Но сега цялата ни държава върви на зле. И политиката, и изобщо нищо в момента не е наред у нас”, завърши Цветан Димитров.
