На 1 май 1906 г. по повод Деня на цветята група учители от Бобов дол и съседните села, между които има и такива със социалистически убеждения, устройват в мламоловските ливади (между с. Мламолово и с. Мало село) среща на учениците. На нея се провеждат игри, надпявания и се отбелязва пролетарският празник, а учителите провеждат първата социалистическа сбирка.
Участникът в срещата-ученикът Борис Делибалтов пише, че кметът Стоян Писарски (09. 2003 г. до м. 11. 1907 г.) – представител на либералната (Радославска) партия и други служебни лица, се опитали да прогонят учениците, съзнавайки, че срещата има социалистически характер. Завързва се ръкопашен бой, при който властниците са прогонени от учители и ученици, (потвърдено от Държавен архив – Кюстендил, ф 222К, оп 1, а. е. 2, л. 7 и 8).
След 1903г. в Бобов дол идеите на марксизма се разпространяват от учителите: Симеон Максимов – Кюстендил, Нота Миленов – Радомир, Христо Маданчев – Дупница, Невена и Никола Грънчарови, Георги Тасев – Радомир, дейци на БРСДП (т.с.). Семейство Грънчарови създават просветен кръжок. Партиен архив – Кюстендил (709. Грънчарова).
През м. март 1909 г. от Бобов дол е изпратен делегат на Първия рудничарски профсъюз – Илия Кожухаров.
Силно икономическо въздействие за организиране на миньорите в защита на икономическите и политически права изиграва Рудничарският синдикален съюз в Бобов дол с представителите му Темелко Ненков и Александър Костадинов, които създават синдикална секция, която в края на 2019 г. наброява 186 души (По данни на Държавен архив – Кюстендил).
На 01. 07. 1919 г. избухва миньорската стачка в Перник. В Бобов дол първият стачен щурм в подкрепа на Перник е организиран и проведен на 16. 07. 2019 г. В стачните искания са поставени въпросите за осемчасов работен ден, подобряване условията на труд и храна, изравняване на заплатите с тези на пернишките миньори и др.
В края на 1918 г. се учредява първата партийна структура на БРСДП (т.с.).
Голяма заслуга за развитието и управлението на организацията имат видните деятели от Кюстендилския край Георги Муструков, Станке Димитров и д-р Коста Петров.
Валери Радлев
