• В експозицията могат да се видят оръжия и снимки на войводата,  на синовете му − Иван и Никола, а също и на много български революционери

Къщата е построена през 70 години на 19-и в. След Освобождението през 1878 до 1898 г. тук живee Ильо войвода. Къщата е реставрирана през 1979-1980 г. и официално открита като музей през месец януари 1981 г. Заедно с паметника на войводата (автори: Ст. Стоимиров – скулптор, ярх. Ю. Фърков и инж. Гр. Владимиров) и реставрираните къщи на други двама националреволюционни дейци от Кюстендил Константин Попгеоргиев-Беровски и Тонче Кадинмостки, оформят цялостен възрожденски мемориален комплекс.
Уредената експозиция на тема “Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край” е разположена в шест зали и проследява националноосвободителните прояви на населението в Кюстендилския край до Освобождението на България. Основни акценти в нея са отделени на живота и делото на Ильо войвода, Разложкото въстание от май 1876-а, участието на местното население в българското опълчение и Освобождението на града от османско владичество през януари 1878 г. В зала №6 са показани ролята и мястото на Кюстендил в борбите за освобождение на Македония до началото на 50-те години на 20-и в., когато легалните организации за съхранение на българския дух в Македония и Западните покрайнини са закрити.

Илия Марков Попгеоргиев е един от малкото участници в освободителните процеси във всички етапи – от хайдутлука през годините на османско иго, до военните сражения, извоювали свободата на България. Наричали го войводата на войводите. Народът го е възпял в своите песни, а съвременниците му го описват като изключително смел, с твърда воля и характер, откровен и добронамерен човек със завиден морал.

Роден е на 28 май 1805 г. в гр. Берово (днешна Република Северна Македония), в историческата област Малешево. През 1850 г., защитавайки близките си, влиза в конфликт с османската власт. Събира малка дружина, с която броди из Малешевско, Пиянец и Осогово, а сестра му Мария Попгеоргиева е байрактар. По време на Руско-турската война той е командир на всички сборни опълченски чети. Участник е и в Сръбско-българската война (1885 г.), по време на която е вече на 80 години, но въпреки това грабва пушката и се записва като доброволец. Многократно е награждаван с ордени за храброст. В Кюстендил се заселва със семейството си след Освобождението през 1878 г. и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание, в което също е активен участник.

„Експозицията в музея е открита през 1981 г. – разказва Веселка Кискимова, уредник в музея. − Имаме много снимки и материали, като акцентът е върху живота и делото на Ильо войвода.

На 20 г. той става пазач в Рилския манастир. Там се запознава с Неофит Рилски (една от водещите фигури на българското просветно движение в първата половина на 19-и век и игумен на Рилската обител в периода 1860-1864 г.) и други просветни дейци. Често се разхождал из Осоговската планина, където се срещал с други борци за народна свобода. През 1877 г., когато започва Руско-турската война, Ильо войвода е в болница, с незаздравяла рана от куршум, която е увредила дясната му ръка. Получава покана от щаба на действащата руска армия да се включи като водач на чета, напуска болницата и заминава за крайдунавския град Свищов, където вече е щабът. След освобождението на София (1877 г.) участва в освобождението на близките селища Радомир, Перник, Дупница. В Кюстендил руските освободителни войски и четата на Ильо войвода влизат на 11 януари 1878 г. Но откъм Крива паланка настъпват големи османски легиони и те се оттеглят в Конявската планина. Изчакват подкрепление и на 17 януари (29-и по нов стил) Кюстендил е свободен. В този момент четата на Ильо войвода наброява 300 човека, повечето от родното му Малешево.“

В експозицията на кюстендилския музей могат да се видят оръжия и снимки на войводата, на синовете му − Иван и Никола, а също на много български революционери. Сред тях са Васил Левски и Георги Сава Раковски, тъй като Ильо и неговите четници участват в Първата българска легия през 1861 г. Той самият бил военен ръководител и помощник на Георги Сава Раковски. В неговия отряд се записва Васил Левски и така бъдещият Апостол на свободата получава първите си военни знания именно от Ильо войвода. В музея има и две големи живописни платна, дарени от техния автор – известния художник Никола Мирчев. На едната е изобразен Ильо войвода и четата му, а на другата – Румена войвода. Тя е родена в нашия край − в с. Гюешево през 1829 г. – пояснява Кискимова. − Тъй като била много буйна, баща й решава да я задоми, когато е едва на 14 години. На 20 г. ражда първото си дете, но го оставя при свекърва си и става войвода. Била е много красива и дейна. Решава да се присъедини към Ильо войвода с малобройната си дружина, но той не я взел, защото не искал жена в своята чета. Срещнали се на площада в града през същата година, в която Ильо войвода и хората му включват в Първата българска легия.“

В непосредствена близост до музея се издига и паметник на войводата. Висок 7 метра, изваян в цял ръст от гранит, видът му е повече от внушителен – като делото на последния български хайдутин. /БНР, Снимки: Facebook/ Регионален исторически музей-Кюстендил и Албена Безовска