49 години от гибелта на Гунди и Котков

Преди 49 години от този свят нелепо си отиват футболните легенди на България и „Левски” Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата загиват в жестока автомобилна катастрофа на Витиня.

„Левски” почете паметта на великите футболисти в официалната си страница с думите: „Ако трябва да перифразираме заглавието на популярната книга на кинорежисьора и запален привърженик на „Левски“ Рихард Езра „Гениите гаснат млади” и да го насочим към безсмъртната легенда за Гунди и Котков, то спокойно можем да кажем, че те са гении, които никога няма да угаснат. Целокупната „синя“ общност, спортна България и хората, имали честта да се докоснат до тях, споделят онова чувство на липса, на невъзможност да се заличи символът на едно необикновено и романтично време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим. Георги Аспарухов и Никола Котков бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха толкова обичани. 49 години след трагедията на Витиня България все още ги помни. Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с „Левски“ и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел. А за нас… За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, за да можем поне малко да се докоснем до величието им! Дълбок поклон пред майсторите, учителите, човеците… Ние никога няма да Ви забравим!”.

Двамата загиват в прохода Витиня на 30 юни 1971 г. Гунди управлява своя автомобил “Алфа Ромео”, който се блъска на завой в прохода в товарен камион ЗИЛ, който е натоварил павета за Арабаконак. “Алфа Ромео”-то с двамата футболисти се запалва и те изгарят. Шофьорът на товарния камион Илия Цветков – запален левскар, в чиято кабина са залепени плакати на Гунди и Котков – скача веднага с пожарогасителя, но не може да ги спаси. На погребението на Гунди и Котков се изсипват десетки, може би стотици хиляди. То е считано за най-многобройното в най-новата ни история, сравнявано е с това на цар Борис Трети. Когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища, последните участници в него са на Герена, където е поклонението. Властта в страната дълго време мълчи по случая. Публикациите за катастрофата са малко и кратки. Причина за това е и една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката, в която загиват членовете на съветския „Съюз 11“. Челните страници на партийните органи са посветени на трагедията в Космоса и съветските космонавти, а не на Гунди и Котков.

Роденият на 4 май 1943 г. в София Георги Аспарухов Рангелов – Гунди е централен нападател, обявен за най-великия български футболист на 20-и век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Загива едва на 28 г.

Никола Котков – Котето е роден на 9 декември 1938 г. Нападателят е една от легендите на „Локомотив” (София), където играе 12 сезона. След това за кратко е част от ЖСК „Славия”. Умира на 32-годишна възраст като действащ футболист на „Левски” (София).