ЗАД ЛИЦЕТО НА ВЛАСТТА – Методи Чимев – кмет на община Дупница: Много исках да стана спортен журналист

Инж. Методи Чимев

Ценя коректността, обичам нещата да ми се казват в прав текст

 

– Кой е Методи Чимев?

– Съпруг, баща, един нормален човек, с всички потребности, интереси и проблеми, които касаят всеки българин в ежедневието му.

– Какво е усещането да ръководите една община и да носите отговорност за нейните жители?

– В различни ситуации се усеща по различен начин. Понякога си даваш сметка, че това е институция, която е съществувала преди теб, ще съществува и след теб. Това е институция, която трябва да всява респект и уважение. И същевременно всеки гражданин очаква от нея да поеме всички несгоди и да реши всички проблеми. Когато се реализира нещо добро, кметът стои някъде в края на веригата. Но когато има проблем, кметът е пръв. Всички проблеми опират до кмета.

– Защо според Вас българите имат негативно отношение към политиците?

– Със сигурност си има своите причини. Най-вероятно хората, които са овластени, допринасят за това с действията си. Много пъти съм се питал как трябва да се държи един управленец, какво трябва да прави, за да може да няма такива упреци. На мен също понякога определени неща ми правят неприятно впечатление. Със сигурност и аз правя неща, които могат да провокират негативна реакция. Но освен това такова отношение сякаш е насаждано с години и този процес продължава. Може би единоборствата на политическата сцена оставят неприятно усещане у хората. Не мога да кажа… Но независимо дали си кмет, народен представител или друг човек на властова позиция, това във всички случаи е упражняване на професия. Полага се труд, който е специфичен за определената дейност. За съжаление се наблюдава едно омаловажаване на работата на хората, които заемат по-високи позиции. Предполагам, че причината се крие в недостатъчно доброто познаване на задълженията, които имат управляващите. Работният график е изключително натоварен, работният ден никога не е ограничен в рамките на определено време. Не можеш да си позволиш да си тръгнеш в 17 часа и да забравиш всичко, което касае задълженията ти. Не съществува само онази, лъскава част, която е на показ – привилегията да имаш служебен автомобил, секретарка, кабинет… Да бъдеш кмет, носи със себе си и много отговорности.

– Хората виждат само една част от работата Ви. Какво остава скрито зад вратата на кметския кабинет?

С Армен Назарян и Кирил Милов

– Аз много пъти съм казвал: човека, в случая Методи Чимев, може и да не го уважаваш, но към институцията си длъжен да се отнасяш с уважение. А какво остава скрито? Понякога това е едно неприятно усещане, една горчилка от нещо, за което си мислил, че ще има добър отзвук, но си получил точно обратна реакция. Сутрин ми е изключително приятно, идвайки към сградата на общинска администрация, да срещна хора и поздравявайки ги най-учтиво, да видя усмивката им. Усмихнатите хора ме радват. И обратно, много ми е неприятно, като видя намръщен човек. Да, със сигурност има някакъв проблем. Но нима аз нямам. И аз съм човек, и аз тръгвам от дома си сутрин. Винаги е възможно да има някакъв семеен или житейски казус, нещо, което сутринта, вместо да ти даде криле, малко те смачква. Да, но аз нямам право да предам настроението си на когото и да било – нито на служителите, нито на гражданите. Както мисля, че не е коректно и човек, който ме среща, веднага да си прехвърли проблема. Имал съм различни ситуации, дори и псувня съм получавал рано сутрин. Спирам се и питам за какво. И получавам махване с ръка. Очевидно в мое лице човекът е видял олицетворение на всичките си несгоди. Най-лесно е да прехвърлиш всичките си проблеми на този, който стои на върха на пирамидата. Но дали тези хора си дават сметка те самите с какво са допринесли за конкретната ситуация или проблем?

Така че и аз изпитвам човешки емоции, това е нормално. И аз обичам да имам пет минути спокойствие, в които да съм сам и да подредя мислите си, да организирам деня си. Да мога да направя анализ на дадена ситуация, на някой проблем, но не мога да си го позволя. Когато дойде гражданин или служител, аз прекъсвам работата си и сменям темата. Налага се да бъда гъвкав, да преминавам в различни области с лекота.

– Разочарова ли Ви нещо или някой през изминалите години като кмет, политик и общественик?

– Искам да уточня, че аз не обичам да ме охарактеризират като политик, макар че съм такъв, имайки предвид, че съм политическа номинация, и като такъв съм избран и съм кмет трети мандат. Някак си ми е по-приятно да бъда приеман като администратор. А разочарования има, как да няма. Понякога нещо, по което е работено месеци наред, стига донякъде по веригата и спира. И след време разбираш, че е поради някакво недоразумение. Всеки иска като кмет да получи някакъв допълнителен ресурс, било по линия на министерско постановление, било по линия на фонд „Бедствия и аварии”, било по европейски програми, но за да стигнеш до там, трябва да си готов. Когато се отвори програмен период и знаеш посоките, в които се финансират проекти, най-нормално е да подготвиш предложения в тази посока. И все пак се оказва, че понякога това не е достатъчно. Мога да посоча като пример проекта за местността Кулата. Идеята на проекта е там да се обособи една зона, да се покаже това, което е направено, да се изгради подход, по който да минават не само нашите съграждани, но и гостите на града. Но се оказа, че не може да бъде финансиран, защото не отговаря на условието да има статут на национален археологически обект. Проведохме много разговори на ниво министър и заместник-министри. Не искам да търся вина в когото и да било. Явно е, че има режим, по който се класифицират такъв тип обекти. Но все пак това е една местност и една кула, изградена и функционираща от четвърти-пети век. Мисля си, че би било съвсем нормално този обект да получи искания статут. За съжаление понякога такива малки пречки не позволяват да се реализира нещо голямо веднага. Трябва време.

Методи Чимев с приз от конкурса “Кмет на годината”

– Вие сте кмет трети мандат. Очевидно се ползвате с одобрението на жителите на общината. Каква е формулата на успешното управление?

– Ами не трябва да има скрито-покрито. Предполагам, че някои хора ще реагират веднага на това и ще кажат, че говоря едно, а правя друго. Знам, че има такива нагласи. Но повярвайте, все още лягам вечер спокоен, с чиста съвест. Благодаря на моите съграждани, които вече трети мандат ми дават правото да бъда кмет на нашата община. Признавам обаче, че някои мои очаквания бяха по-различни от реалността. Когато се кандидатирах за кмет на първите избори, не познавах добре спецификата на работата. Кметуването е професия и не мисля, че има някой, който може да каже, че се е родил кмет или е готов за тази професия. Но след първия мандат вече имах много ясна представа и за ситуацията в общината, и за своята работа и тази на екипа ми. Мисля, че направихме немалко неща. Когато станах кмет, общината беше в изключително тежко финансово състояние, пета в класацията отзад напред от 265 общини по задължения. Факт е, че успяхме да променим драстично това състояние и забравихме какво е това финансова несгода. Факт е, че се реализираха немалко неща през първия мандат. И това ми даваше основание да си мисля, че можем да постигнем успех на изборите. Имахме добри изходни позиции. Но отидохме на балотаж с доктор Ибришимов, когото уважавам и който е достоен кандидат на опозицията. Все пак спечелихме изборите и аз за втори път получих доверието на хората. Голямата ми изненада дойде преди третия мандат. Имайки предвид, че вече наистина беше направено много, си мислех, че ще бъде достатъчно, за да победим. И бях определено много изненадан от трудните избори. Не искам да коментирам факторите, които са повлияли. Но в крайна сметка станах кмет трети мандат, а това се случва за първи път в историята на нашата община.

И да се върна на това кое считам, че води до успех. Мисля, че трябва да държиш на думата си и да правиш нещата по начин, който да удовлетворява хората, които ще ползват резултата от работата ти. Имаше улици в града, които бяха наистина в много лошо състояние – например „Бригадирска” и „Велико Търново”. И то не отскоро. Но сега те изглеждат по съвсем различен начин. Има все още много проблеми и по селата, които очакват да бъдат разрешени. Ние сме длъжни като кметска администрация да направим така, че живеещите на територията на общината да получават еднакво това, което очакват. Преди няколко дни направихме символично откриване на проекта за подмяна на водопровод в с. Бистрица и аз неслучайно казах, че това е един от най-приятните ми дни, имайки предвид, че наистина нещо хубаво започва да се случва и в селата. И ние сме готови да се стартира и в Самораново, и в Яхиново. За да спестим време, проведохме процедури, избрахме изпълнители, с подусловие при осигурено финансиране. Важно е да подменим водопроводната мрежа и след това да се ремонтират улиците и тротоарите. Защото в противен случай авариите на водопроводите водят до разкопаване на асфалтовата настилка и всички усилия отиват напразно. В града вече имаме около 25 км подменен водопровод. Защото считам, че инфраструктурата е нещо, което дава завършек на вида на населеното място. Неслучайно влязохме във ВиК асоциацията. Община от нашия калибър има нужда и от финансиране по европейски програми, за да реализира големи инфраструктурни проекти. Само преди няколко години имахме бюджет от 22-23 милиона, сега сме вече към 33-34 милиона. В началото за капиталови разходи получавахме целеви средства от бюджета, които не стигаха да направим някаква малка рехабилитация на улиците. Тази година в бюджета имаме капиталови разходи от местни приходи 2 милиона и половина. Преди няколко години това звучеше немислимо.

– Какво още бихте искали да направите за община Дупница?

С екипа на “Ливърпул” след победата в Шампионска лига

– Бих искал да продължим работата си в посока развитие на туризма. Преди две-три години, когато заговорихме за термална вода, голяма част от нашите съграждани го приеха изключително скептично. Като някакъв фойерверк, който се ползва предизборно, въпреки че изборите бяха далече.  Но не се свеня да го кажа отново – според мен бъдещето на нашия регион е туризъм. Дупница беше промишлен център в миналото, но не мисля, че това е възможно да стане отново. Разбира се, че ако дойде инвеститор, няма да бъде върнат. Вярвайте, за кмета е мечта да дойде сериозен инвеститор. Само че инвеститорите търсят освен локация, за която безспорно регионът ни е номер едно, и квалифицирана работна ръка. Ако проследите внимателно процеса през последните години, ще видите, че сериозните инвеститори се локализират в Софийския и Пловдивския регион. Защото там е пресечна точка на много населени места и работната ръка може да бъде събрана. Ние не можем да обезпечим толкова квалифицирана работна ръка. Така че посоката за развитие на района е туризъм. Затова потърсихме екип начело с проф. Щерев – име, което за моя радост не буди коментар. Това е човекът, който казвайки, че на определено място има такъв ресурс, означава, че това наистина е така. Той и екипът му направиха обстойни проучвания, изнесоха информация пред Общинския съвет и нашата общественост за това какво имаме като даденост, като обем, като температура на тази термална вода. И неслучайно в проектобюджета заложихме за тази година цялата ни сума, която е от делегирания ни бюджет за капиталови дейности 700 000 лв. за сондиране. Имайки предвид, че вече е определено мястото, където да бъде извършено то. Буквално преди няколко дни се чухме с проф. Щерев и ги чакам до две седмици да дойдат на място, за да конкретизираме нещата. Това вече само по себе си отваря нов хоризонт. Аз съм вече 10 години в кметския кабинет и неслучайно в района от жк „Бистрица” нагоре в посока Рила нито един квадратен метър не е продаден и не е отдаден под наем. За мен това е районът, в който да се изградят необходимите сгради и съоръжения и да се развива тази дейност. В резултат на перспективите за туризъм цените на земите в района скочиха четири-пет пъти. Ние си имаме природни дадености, археология, нали разбирате, като се прибави и термална вода, какво можем да постигнем. В с. Бистрица, в което има една или две къщи за гости, в момента имат огромна нужда от леглова база. Има желаещи за почивка там, за разходки в най-девствената част на планината, северния склон на Рила. Има невероятен водопад. Искаме да реализираме и още една прекрасна идея за едно място над селото, където има изграден заслон. Проектът е готов и гласуван. Ще направим площадка от типа на „Орлово око”. Там има невероятна гледка на цялото поле.

– От дълги години се говори за откриване на висше учебно заведение или филиал на такова в Дупница. Тази идея присъства ли в управленската Ви програма за този мандат?

– За мен темата за откриване на Колеж за медицински сестри е приоритетна. Знаем, че има такава необходимост в цялата страна и хората, които ще се обучават в него, наистина ще имат професионална реализация. Проведохме разговори с различни учебни заведения, които имат такива специалности. Появиха се и алтернативни идеи за учебни заведения с друга насоченост – филиали на Техническия университет, на Русенския университет. Аз лично не ги приемам, защото считам, че не е нужно просто да отбием номера. Да кажем, да, направихме филиал или колеж. Идеята е това да удовлетворява определени потребности. И затова казваме, че колежът за медицински сестри е нещо, върху което продължаваме да работим, макар  че имаме колеж по туризъм. Бъдещето на едно населено място са младите хора. Дали ще създадем добри условия за работа, за обучение или развлечение, това са все неща, които могат да ги задържат тук. Тук ще отворя една скоба. От много години съществува проблем с липсата на кино в града. В момента се очертават два варианта за неговото разрешаване. Не говоря за голяма зала тип „Арена” с 500 или 1000 седящи места. За мен по-добрият вариант е студийно кино. На предстоящата сесия на Общинския съвет съм входирал докладна за придобиване на сградата на ДНА. Водени са разговори с Министерството на отбраната, тъй като сградата е част от техните активи, да бъде върната на община Дупница, тъй като тя е изградена от жителите на града. За мен като кмет е атрактивно киното, което имаме в сградата. За предназначението на останалата част на сградата нямам никакви претенции. Бих го предоставил за каквито нужди има. И другият вариант е Младежкият дом. Има място и за исторически музей, и същевременно в концертната зала може да се направи едно студийно кино. Правихме опити за лятно кино на парка, каним киноразпространители и плащаме прожекциите, за да могат гражданите да имат достъп до това изкуство. Но усещането е различно. Лятното кино е сезонно, то е в рамките на месец-два.

– Имахте идея за изграждане на модерна зона за бизнес. Ще бъде ли реализирана тя?

В планината със съпругата си Клементина

– Излизайки от града в посока София, районът е изцяло с автокъщи. Само че законодателството предвижда при излаз на главен път да има локално платно. За да решим този казус, имахме през последните месеци разговори и с ЧЕЗ, и с Министерството на околната среда и водите, и с „Напоителни системи” за изграждане на необходимата инфраструктура – електрическо захранване, вода, обособяване на две такива ленти. Първо, за да обезпечим нашите съграждани, които развиват дейност в района, и второ, за да обезпечим визията на града, влизайки от София. А бизнес зоната е нещо, което битува от 2013 година. Идеята е обособяване на един район от порядъка на минимум 200 декара, изграждането на подземна и надземна инфраструктура и предоставяне на обособените помещения на различни фирмени представителства. Идеята е добра, но за реализирането й е необходим сериозен финансов ресурс. Обмисляме два варианта за Дупница. Проведохме разговори с министъра на икономиката г-н Караниколов, който подкрепи намеренията ни. Темата е отворена и ще се работи по въпроса.

– Имате прекрасно семейство. Успявате ли да балансирате между ангажиментите Ви като кмет и потребността да бъдете с любимите си хора? Как предпочитате да релаксирате от напрегнатото Ви ежедневие?

– Не съм добър пример, признавам си. Това, че ежедневно звъня на дъщеря ми, която е студентка в София, едва ли изчерпва родителските ми ангажименти. Със съпругата ми се виждаме вечер, но тя отдавна е разбрала, че при по-натоварени дни е трудно да водим нормален разговор. Благодаря й за търпението, което проявява. Знам, че не е редно напрежението от работата ми като кмет да се пренася в отношенията с близките хора. Давам си сметка, че и дъщеря ми, и съпругата ми страдат от цялата ситуация. Със сигурност има хора, които намират добрия баланс, но аз невинаги успявам. Понякога имам нужда да се усамотя, да имам моето си време, в което никой не ме безпокои за нищо. Понякога гледам спортни предавания и това ми помага да релаксирам. Но със сериозно притеснение казвам, че семейството ми определено е ощетено.

Преди да стана кмет, всяка събота и неделя правехме някаква разходка – Рилски манастир, Паничище, Мелник. Заради дъщеря ни, която беше още малка, решихме да посетим стоте национални обекта, но всъщност и ние си припомнихме някои неща от ранните ни години. Събрахме около седемдесет печата. Беше наистина много хубаво да пътувам заедно със семейството си.  Обичам да си почивам и в компанията на приятели, без значение  дали ще поиграя карти, или ще спортувам. Понякога намирам време да поиграя тенис на маса или волейбол в спортната зала. Обичам спорта. Това е нещото, което ме разтоварва. Да изгледам един волейболен мач, да отида на стадиона. А иначе не лягам преди 12 часа. И като лягам, за да заспя, чета книга. Това е моят начин да се разтоваря и да изчистя мислите си от проблемите, с които съм се сблъскал през деня. Намерил съм мой начин, който пазя ревниво, между другото.

– За какво мечтаехте като дете? Сбъднаха ли се мечтите Ви?

– Много исках да стана спортен журналист. Наистина много. Баща ми беше спортна натура. Занимаваше се с бокс, футбол, лека атлетика. Може би това ме привлече към спорта и аз много го обикнах. Затова мечтаех за спортна журналистика. Това щеше да ми позволи да бъда близо до спортните събития и да пътувам, за да ги наблюдавам. Ако разгледате кабинета ми, ще видите много спортни атрибути и медали от наши известни личности на местно и на национално ниво.

– Обръщайки се назад, има ли нещо, за което съжалявате? Или нещо, което бихте направили по различен начин?

– Човек винаги има за какво да съжалява. Когато е на кръстопът, прави избор и в деветдесет процента от случаите вярва, че това е редно. Но след часове или дни може да се окаже, че не е точно така. Мога да кажа обаче, че за важните решения, които съм вземал, не съм сбъркал. Благодаря на съдбата и на Господ, че са се случили. Дали е могло нещо да стане по друг начин, или в друго време? Не знам. Аз за себе си считам, че съдбата ме е пазила от груби грешки.

– Налагало ли Ви се е да правите компромиси с убежденията си?

– Не съм чак такава авторитарна личност, за да кажа, че от мен зависи всичко или само от мен могат да излязат правилни решения. Правя компромиси, но имам праг. Още в началото помолих хората, с които работим през последните 10 години, в работата си да бъдем коректни. Не съм изисквал от никого да нарушава обичайния си начин на живот в извънработното си време. Но във времето, в което е на работното място, искам всеки да бъде коректен – към ангажиментите си, към нашите съграждани, към колегите си. Ненавиждам дълбоко, дебело подчертавам, некоректния човек. Обичам, колкото и да не ми харесва, да ми се казва в прав текст – тук се бърка, това би било добре да не се прави така, това е проблем, който трябва да се реши. А не някой да стои пред теб, да ти казва, че това, което предлагаш, е чудесно, а след това да чуеш коментар, че е голяма глупост. Няма нужда от това. Големи хора сме. Аз поне имам претенцията, че съм сериозен човек, имайки предвид, че карам вече 58-ата си година. Видял съм много неща, но ценя коректността на първо място. А иначе мисля, че всеки прави компромиси. Когато хората срещу мен са диалогични, е чудесно да се стигне до общо решение, дори и то да е по-различно от моето. Случвало се е. Много е хубаво да имаш около себе си колеги, които да дават идеи. Добрият служител, когато има тема, трябва да дойде добре подготвен по нея и да има ясни предложения, излагайки ситуацията от различни гледни точки. Добре е да предложи решение. А не просто да ми съобщи, че има проблем. Тогава проблемът става вече мой. Такъв тип отношения се спряха още първия мандат.

– Кое Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?

– Най-човешкото. Най-дребното е най-сладкото. Да ти каже някой с усмивка „Здравей, кмете”. Повярвайте, от това по-хубаво няма. Човек наистина си избира приятелите. Знае, че от тях упрек няма да чуе. Затова е важно какво имат да кажат хората, които са извън приятелския кръг. С времето се научих, като се отвори вратата на кабинета, да разбирам отчасти защо идва даден човек. Преди няколко дни например дойде ползвател на общински обект, който е в договорка с официалния ползвател. Това направо ме втрещи. Отдаването на какъвто и да било общински обект, откакто аз съм кмет, минава по един-единствен начин – чрез търг с явно наддаване. Всеки може да участва по правилата на търга. Печели този, който даде най-добрата цена. Оказа се, че имало тарикати, Дошъл, спечелил търга, след което с горница в негова полза го оставя на някой друг да го работи. Това надхвърли всякакви мои представи. Не съм мислил, че някой може да бъде рентиер на гърба на общината. И много хора си мислят, че това се случва с благословията на кмета. Трябва да ги уверя, че кметът, ако разбира неприятните неща, обикновено ги разбира последен. По време на пандемията например, когато всички закрити обекти бяха затворени, нормалният въпрос например за ползвателите в ГУМ беше освобождаването им от заплащането на наем. Но имаше и хора, които злоупотребяваха. Техните обекти работеха, аз ги виждах, служителите от администрацията ги виждаха и въпреки това те искаха също да бъдат освободени от заплащане на наем. Никой не пита като приход колко общината събра в този период. А от друга страна всички очакват да се случи нещо. Общинският бюджет е като семейния бюджет. Работят двама, взимат заплата, влизат едни пари, с тях обезпечават битовите си потребности, образование и почивка. Така е и тук. Когато влезе един ресурс, през януари или февруари се гласува на сесия за какво ще бъде изразходван. Когато от едната страна няма приход, това води веднага до проблем и в разходната част.

– Българските политици често стават обект на нападки и злонамерени коментари в медийното пространство или социалните мрежи. Как реагирате на подобно отношение?

– Старая се да гледам на това, което излиза в медиите или социалните мрежи, като източник на информация за различните нередности. Невинаги това, което се пише, отговаря на истината, но аз го проверявам. Вчера видях две неща, които са качени за територията на общината. Днес сутринта изпратих колеги да проверят за какво става дума. Единият сигнал беше за детската площадка в квартал „Развесена върба”. Снимките показваха счупени и изкривени съоръжения. В такива ситуации аз приемам, че това е обективна реалност, и предприемам мерки за решаване на проблема. Но ми е неприятно, когато чета ироничния въпрос „Къде е кметчето?”. Всъщност всеки знае къде е „кметчето”, но къде са тези, които допринасят за това положение? Тези, които са чупили? И тези, които са ги наблюдавали, без да кажат нищо? Преди време една възрастна жена ми сигнализира, че площадката до „Лидъл” е замърсена с фасове от цигари и обелки от слънчоглед. Не отрече, че е видяла как млади майки с деца седят там, пушат и ядат слънчоглед. Но не можа да ми каже защо не им е направила забележка. Обичаме да казваме, че някой е направил нещо, но ние сме наблюдатели. А нещата се случват, когато има обществена реакция. Не може да сме безучастни и да чакаме кметът да дойде и да реши проблема. Някои хора казват, че не е тяхна работа да направят забележка. Напротив, работа ни е, на всеки от нас. Не може да гледаш, че някой прави беля, да си замълчиш и да направиш снимка, която да ми изпратиш на следващия ден. А по отношение на улиците знам, че всички искат те да бъдат новоизградени с новите асфалтови настилки. Това би зарадвало изключително много и мен. Но нямаме такава финансова възможност. Ремонтирахме „Венелин” и „Евтим Трайчев”. Тази година ремонтираме още десет улици. В момента тече асфалтиране по „Батенберг”. Навсякъде подменяме водопровод, асфалтираме и правим тротоари. Но преките улици между основните са зле и затова започваме и техния ремонт. Стараем се да завършваме работата в цели квартали. Сега се работи в жк „Бистрица”. Градската градина също е планирана за основна рехабилитация в частта, която остана извън обхвата на предишните ремонтни дейности. Убеден съм, че през есента голяма част от улиците ще бъдат в значително по-добро състояние.

– Какво искате да кажете на дупничани?

– Нека да бъдем малко по-оптимистични, по-доверчиви. Нека доброто да надделява над лошото. Пошлото винаги е най-добре конвертируемо, най-интересно. Но това ни деформира.

Надявам се, че моите съграждани си дават сметка, че и аз съм човек, който греши и който ще греши. Хората, които работят в администрацията – също. Не бягам от упреци и забележки, просто искам те да кореспондират с истината. Пожелавам на всички жители на общината най-вече да са здрави, да бъдат позитивни, да обърнат гръб на омразата. Ще завърша с едно мое верую – „Като не знаеш какво да кажеш – бъди директен и кажи истината“. Никой няма да се разсърди, никой няма да те упрекне. Когато се научим да бъдем откровени и директни, когато показваме проблемите с реални мотиви, тогава нещата се случват далеч по-лесно. Тогава и на кмета ще е по-лесно. Защото и кметът е човек!

Даниела ПЕТРОВА