От 1960 до 2002 г. мястото е било бунище за земеделска продукция и строителни отпадъци

Античният град Хераклея Синтика е открит при спасяване на епиграфски паметник от иманяри. Това разказа за БТА директорът на музея в Петрич д-р Сотир Иванов. Повече от сто и петдесет години науката не е знаела точното местонахождение на древния обект. Откриването му става случайно в края на януари 2002 година, малко след постъпване на работа на историка в тогавашната музейна сбирка в Петрич.
Изпълнявайки задълженията си на директор, Сотир Иванов обикалял местности и обекти с културно-историческо значение. При първото си посещение в местността Кожух край Петрич забелязал мъже, които работят наблизо. Първоначално не се усъмнил, че дейността им е в разрез със закона, тъй като в южния град пролетта и съответно полската работа започват много по-рано, отколкото в останалата част от страната. “Тези шестима мъже, които работеха на хълма Червените скали, обаче бяха много агресивни, което ме накара да се свържа с районното управление в града”, разказа Сотир Иванов.
След пристигане на полицията мъжете се разбягват. Остава само един, който е дошъл с техника – малък багер и ремарке. Именно в ремаркето е била натоварена мраморна плоча. Това е и първата експертиза за младия историк. Установява се, че плочата е епиграфски паметник, на която са изписани двадесет и четири реда на латински език, което се е оказало императорски надпис. “Те са изключително редки, надписът е на император Галерий от 308 година и той промени схващането за историческата география въобще на Хераклея Синтика на територията на Югозападна България”, разказа д-р Сотир Иванов.
Плочата, благодарение на която се установява местоположението на древния град, се съхранява в Исторически музей – Петрич. Тя е с внушителните размери от 168 на 88 сантиметра и тежи около половин тон.

Първите разкопки на Хераклея Синтика обаче са близо половин век по-рано

Форумът, който вече е експониран в голямата си част, е бил частично разкрит още през 1958 година от проф. Атанас Милчев, но без да разбере, че е на Хераклея Синтика. “Тогава един учител по история от Петрич, вече покойник, но с огромен принос в изучаването на историята, Методи Кръстев, като студент на проф. Милчев показва стълбите, които водят към форума на Хераклея Синтика. Проф. Милчев обаче по това време тепърва започва своята кариера, започват изкоп, но правят една грешка, която е типична за младите археолози – масата, която изкопават, почвата, я разполагат много близо до себе си и в даден момент изкопът става опасен, защото никой не е предполагал, че културният пласт на Хераклея Синтика е дълбок повече от 6 метра”, разказа д-р Сотир Иванов. Проф. Милчев остава с впечатлението, че е открил древен град, наречен Петра, заради близостта на названието до съвременния Петрич. “Но Петра е град, който е свързан с тракийското племе меди, а те са били съседи на синтите. Тоест Петра би следвало да се търси северно от Хераклея Синтика”, посочи директорът на музея в Петрич.
След откритието на проф. Милчев работата по Хераклея Синтика приключва. Публикациите от различни пътешественици и учени, които датират отпреди сто и петдесет години, твърдят, че Хераклея Синтика е разположена на юг от планината Беласица. Откриването на епиграфския паметник от 2002 година променя изцяло посоката, като се оказва, че той всъщност се намира на север от Беласица.
Следващите няколко години след локализирането на Хераклея Синтика преминават в

 

почистване на мястото, превърнато с времето в нерегламентирано сметище.


“В годините от 1960-а до 2002-ра това беше бунище за земеделска продукция и строителни отпадъци. Първите ни усилия бяха насочени към събирането и депонирането на тези тонове отпадъци”, продължи историята на археологическия обект, който привлича хиляди посетителите годишно, директорът на музея в Петрич. “Това беше първата крачка, последвана от археологическите разкопки и веднага след това социализирането. Познаването на културно-историческото наследство е най-добрият начин за неговото опазване. В момента в района на местността Кожух почти няма иманярска дейност, защото там всеки ден има посетители. Това е една малка революция, защото се промени мисленето на хората, които припознаха Хераклея Синтика като свой обект, като част от своята история и минало, от своята идентичност”, допълни д-р Сотир Иванов.
С откриването на мраморната плоча през 2002 година се променят много неща, проследи хронологията на събитията историкът. Благодарение на епиграфа музейната сбирка прераства в музей, общината застава зад идеята за опазване на това културно-историческо наследство, а резултатът е над шейсет хиляди посетители от цял свят всяка година. “Финансовият ресурс, който се създава от това, дава възможност не само да се опазва това наследство, но и да се създаде сериозен туристически потенциал за Петрич и съответно заетостта в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Случаят с Хераклея Синтика показва, че културно-историческото наследство може да бъде двигател за икономическото развитие, защото, съгласете се, шейсет-седемдесет хиляди туристи в град, в който до 1989 година се е влизало с открит лист, е не просто еволюция, това е революция в икономическите механизми. И всички в Петрич виждат ползата от опазването, експонирането и публикуването на културно-историческите обекти”, каза още д-р Сотир Иванов. Той допълни, че много често след археологически проучвания обектите се публикуват и зариват. Така обаче не носят дивидент на местните общности. Хераклея Синтика, по начина, по който е експонирана, може да потопи изцяло посетителите си в живота, присъщ на хората от края на пети век преди Христа до шести век след Христа.
Откритията от 2007 година досега разкриват културния, политически и икономически живот на хераклейците. Форумът, занаятчийският квартал, работилницата за театрални маски – всички те могат да се разгледат на място, разкрити за туристите от археолозите, ръководени от доц. Людмил Вагалински. Движимите културни ценности, като монети, съдове, прибори, са експонирани в Исторически музей – Петрич. А потенциалът на мястото предстои да се разширява с помощта на хората на науката и институциите на централно и местно ниво.

 

Откриха част от скулптура на богинята Артемида

 

По време на поредните разкопки на древния римски град Хераклея Синтика край Рупите екипът археолози на доцент д-р Людмил Вагалински откри част от скулптурно изображение на богинята Артемида. Намерено е парче от долната част на пластика, както и фрагмент от корнизите с лъвски глави, каквито вече са откривани и по-цялостно запазени на този обект.  „Богинята на лова обикновено се изобразява с по-къса туника, за да може да тича, а и долу при краката виждаме дъговиден предмет, най-вероятно лък. Намерихме я между нападалите от земетресението през 4-ти век колони, в близост до разкрито от нас при предишни разкопки помещение с олтар. Ще можем да твърдим, че е Артемида със сигурност, когато открием и другата част от пластиката. Но отсега мога да добавя и че култът към нея е много разпространен през античността в района на Средна Струма“, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Вагалински, които бяха подновени в понеделник. Вече са открити и части от мраморни колони, срутени вероятно при голямото земетресение през 4-ти век след Христа. Това е поредното доказателство за мащабите на строителството в този великолепен град през античността, а и за професионализма на археолозите, които го проучват. През този сезон археолозите ще опитат да локализират югозападния ъгъл на форума, за да се изчисли точната квадратура на площада. Това пък ще помогне да си изградим представа за истинските мащаби на Хераклея Синтика, за икономическата мощ на града в сравнение с Амфиполис, Филипи, Тесалоника, Берое. За този сезон 30 000 лв. са осигурени от кмета на Петрич Димитър Бръчков. Те ще стигнат за три седмици, но има вероятност проучването да бъде удължено, ако бъдат отпуснати допълнителни още толкова средства от Министерството на културата.

 

Аполон или Ефеб?

 

Засега са две предположенията относно открития при разкопките в Хераклея Синтика мъжки мраморен торс. “Това е третата подобна находка през годините тук, в рамките на форума – коментира ръководителят на проучването доц. д-р Людмил Вагалински. – Наистина е впечатляващо колко богато украсен е бил централният площад на този античен град!”
Мъжки мраморен торс бе открит в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко, през май 2018 г.