Храмът е паметник на културата, но е в много лошо състояние
Общината в Кюстендил поиска от Министерството на културата да изпрати комисия, която да оцени състоянието и да набележи незабавни укрепителни дейности по строената през 16-и в. джамия “Фатих Мехмед” в центъра на града. Храмът, който от десетилетия не е действащ, е паметник на културата, но е в много лошо състояние. Укрепването трябва за започне незабавно, за да се избегнат инциденти, коментира пред БНР главният експерт “Управление на кризи” към общината Ивайло Чалъков.
Една от арките на храма, укрепена с дървена конструкция, преди десетилетия е поддала. Прогнилите укрепващи елементи вече не държат и може да рухнат. Това създава опасност за преминаващите пешеходци и за автомобилите по централния булевард “Цар Освободител”. Движението в този участък е отцепено със сигнални ленти. Това обаче стеснява платното и затруднява движението. Обковът на високото близо 39 метра минаре също е отпран, разрушен и силно компрометиран. Има опасност да се срути, обясни Ивайло Чалъков. “Трябва спешно да вземат отношение. Ние даже писахме: “Спешно”. Спешни и неотложни аварийно-възстановителни работи да се направят. Да се надяваме, че от днес до утре трябва да пристигнат на място и да си избират как да го обезопасят – скеле ли ще се прави, ще се извикат ли конструктори инженери, ще го премахват ли, те вече си знаят, компетентните лица и органи”.
Справка в „Уикипедия” сочи, че джамията носи името на османския султан Мехмед Втори (1444 – 1446 и 1451 – 1481), известен с прозвището си Ел Фатих (Завоевателя). През 17-и век в Кюстендил е имало 17 джамии, а в София са били между 150 и 300. През 1463 г. Мехмед Втори начело на османската армия преминава през Константиновата земя в поход за завладяването на кралство Босна и с цел окончателно овладяване на Балканския полуостров. Османският предводител получава в дар от Мехмед Хан втората петъчна джамия в града (след джамията на Хаджи Дундар), посветена и носеща неговото име – Фатих Мехмед Джамия (джамията на султан Мехмед Хан). На връщане от похода, след присъединяването на Босна към Османската империя, Мехмед Втори посещава Осоговския манастир. Мехмед Втори се проявява и като закрилник на православното християнство, а 6 години по-късно (1469 г.) и след като българските земи са обединени под една власт (османската), са пренесени от Търново в Рилския манастир мощите на свети Иван Рилски (със съдействието на Мара Бранкович и с цел „да се напътят към добро“ западните български земи).
Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е дело от средата на 15-и век на последните полусамостоятелни владетели на Константиновата земя – Яков Драгаш и Стефан Драгаш.
Датировката й сочи 1531 г., като е изписана с тухли в източната част на купола, но вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокчета и тухли. Градежът на минарето се отличава със своите шестостенни орнаменти от червени тухли и е единственото запазено такова в Кюстендил.
