След тримесечно забавяне заради коронавируса Република Северна Македония се насочва към решаващи избори днес. Гласоподавателите трябва да избират, раздвоени между международната политика на правителството или приказката за „изгубената идентичност“ на опозицията.

Гласувайте или останете вкъщи? Тревожното повишаване на новите коронавирусни инфекции в Република Северна Македония поставя много избиратели пред дилемата дали да отидат до урните утре. Това може да се окаже решаващо за резултата от деветите парламентарни избори, след като балканската страна с население от 2 милиона души обяви независимостта си от Югославия през 1991 г.

В страната, която е много променена – откакто социалдемократите на Зоран Заев поеха властта през май 2017 г., хората в Република Северна Македония сега трябва да избират между това да продължат по същия път, който им донесе членството в НАТО, и перспективата за присъединяване към ЕС или следването на националистическия носталгичен разказ за „изгубената идентичност“, лансилан от основната опозиционна партия – консервативната ВМРО-ДПМНЕ.

През октомври, след като Европейският съюз не успя да започне преговори за членство въпреки промяната на името на Северна Македония, за да успокои правителството на Гърция, Заев призова за предсрочни избори, първоначално насрочени за 12 април. В крайна сметка обаче компромисът донесе известно политическо удовлетворение на правителството, като Северна Македония статна 30-ият член на НАТО. Освен това в края на март ЕС промени позицията си и се съгласи да позволи започването на преговори за присъединяване.

Реформаторски дневен ред

Въпреки че Европейската комисия определи Република Северна Македония като намираща се в състояние на „разпад на държавността“ след десетилетие на управлението на ВМРО-ДПМНЕ, социалдемократите успяха да изпълнят реформаторския дневен ред, въпреки постоянните проблеми с върховенството на закона и ендемичната корупция. Дали това ще е достатъчно, за да предостави на Заев още четири години мандат?

Резултатът от изборите ще има огромно влияние върху политическия път на Република Северна Македония, като последните проучвания сочат, че резултатът на противоборстващите кандидати е твърде близък, за да се прогнозира.

“Тези избори може да са повратна точка в бъдещето на Република Северна Македония”, заяви политическият анализатор Петър Арсовски пред DW. “В крайна сметка изборът се свежда до това дали страната остава на пътя, който избра преди няколко години”, каза той. “Резултатът от гласуването ще определи също дали промяната на името в сделката с Гърция и настоящата инерция на евроатлантическата интеграция ще докажат жизнеността си”.

ВМРО-ДПМНЕ критикуват отстъпките, които Заев направи за Гърция и България, подписвайки двустранни споразумения, които отвориха пътя както към НАТО, така и към ЕС. Пренебрегвайки новото име Република Северна Македония и използвайки историческата Македония по време на предизборната кампания, лидерът на партията апелира главно към националистическото чувство за несправедливост и обещава, че той и неговата партия ще отменят споразуменията, застрашаващи идентичността на македонците.

През ноември германският външен министър Хайко Маас заяви пред DW, че “дори не може да си представи някой, който иска да унищожи” постигнатите международни споразумения и “умишлено да доведе Република Северна Македония до задънена улица”.

Съдействайки за първи път с етническа албанска политическа партия като част от предизборната им коалиция, социалдемократите твърдят, че вотът за опозицията би означавал завръщане към “мрачните векове”.

Много политици от ЕС изглежда споделят този страх и решиха да дадат обществена подкрепа на социалдемократите по време на кампанията – включително Майкъл Рот и външния министър на Люксембург Жан Аселборн. Унгарският премиер Виктор Орбан е единственият лидер на ЕС, който открито е изразил подкрепата си за ВМРО-ДПМНЕ по време на кампанията.

Пандемията от коронавирус засенчи изборите, като водещите партии се съсредоточиха върху телевизионните реклами, социалните медии и малките митинги, докато обвиняваха противниците си за нарастващата епидемия. Република Северна Македония е третата страна на Балканите, която провежда парламентарни избори по време на пандемията, след като и Хърватия, и Сърбия станаха свидетели на най-ниската избирателна активност в най-новата си история.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията поставя Северна Македония сред първите пет европейски държави с най-голям брой случаи на коронавирус на 100 000 жители през юни. Въпреки че броят на инфекциите през първите две седмици на юли намалява, те все още са повече от четири пъти по-високи от средните в страните от ЕС./ „Дойче Веле”