Зад лицето на властта: Елза Величкова – кмет на община Бобов дол: Искам да направя много за Бобов дол, оптимист съм за града

Елза Величкова
  • По проект със Сърбия ще засадим гори в нашия район, самодейци ще изнасят концерти в Ражен, а сърбите тук

  • Не съм спряла да търся инвестиции, Бобов дол е прекрасно място за развиване на индустрия, с трудолюбиви хора

Елза Величкова е втори мандат кмет на община Бобов дол, известна в миналото с подземния въгледобив. В годините на прехода този основен отрасъл в местната икономика бе сринат и общинската управа се изправи пред цял списък с проблеми – екологични, социални, безработица,  обезлюдяване. За това какво правят кметът и общинската администрация за съгражданите си и за градоначалника като човек, разговаряме с Елза Величкова.

– Госпожо Величкова, разкажете за себе си и семейството си.

– Родена съм в Бобов дол, завършила съм гимназия в Бобов дол, индустриална химия в София, първото ми висше образование е публична администрация, второто ми висше образование е право. Работила съм като лаборант в химическа лаборатория, като началник на отдел в общинската администрация и 15 години като адвокат.

– Какви са приликите и разликите между правото и политиката, като кмет сте и в ролята на политик?

Работна среща в общината за проблемите с тежкотоварните камиони

– Както казах, освен право съм завършила и специалност „Публична администрация” и тя много ми помага в работата. Правото също доста ми помага в работата, защото тук се работи предимно със закони, подзаконови нормативни актове, така че работата ми на адвокат ми е в страхотна полза.

– Защо се захванахте с политика, не беше ли по-спокойно в другите професии?

– Точно така е, права сте, че в другите професии, особено в професията ми на адвокат, беше много по-спокойно, но това беше едно предизвикателство за мен. Когато ми предложиха да ме издигнат за кмет, не взех веднага решението, доста мислих, но все пак това беше нещо ново за мен и се съгласих.

– Какво смятате да промените в общината в този мандат и каква искате да бъде тя след 3 години?

– През първия мандат успях да направя немалко неща. Мислех си, че за това време ще направя всичко, което исках, и си бях поставила за задачи, но един мандат не стига. Това ме провокира да се кандидатирам за втори мандат. Има още страшно много неща, които трябва да се направят за община Бобов дол, и се надявам, че с моите и усилията на екипа ми ще успеем да ги осъществим.

– Какво се прави в момента в общината?

– Знаете, че спечелихме един проект за асфалтиране и пълна рехабилитация на три улици в кв. „Христо Ботев”. Това са улиците „Васил Демиревски”, „Кирил и Методий” и „Цар Самуил”. Там ще бъдат подменени асфалтовата настилка и тротоарите, ще бъде направен ремонт и на мостовете. През следващите 3 години пред мен стоят много цели, но нека да ги реализираме и тогава да коментирам. Уверявам Ви, че имам предвид и цел доста неща да се направят за община Бобов дол.

– Утихнаха ли проблемите заради горенето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол” и преминаването на камионите с въглища за централата, които рушеха къщите на живеещи в общината?

На старта на проект за укрепване на реката в с. Мламолово

– Обещах на хората в предизборната си кампания, че ще спра камионите и горенето на боклуците и съм горда от факта, че в момента не се горят боклуци в теца и не преминават тежкотоварните камиони през кв. „Христо Ботев” на град Бобов дол, Мламолово, Мало село и Големо село, не рушат къщите им, не рушат инфраструктурата. Поне на този етап е така и съм доволна, че успях да изпълня това си обещание пред хората.

– Общината има сериозен дълг, натрупан преди доста години, какво е финансовото й състояние в момента?

– Пандемията оказа влияние и на община Бобов дол. Финансовото състояние е много по-лошо в сравнение със същия период на миналата година. Въпреки това се справяме, нямаме големи задължения към фирми, имаме задължения към фирми доставчици, но това е регулярно и ще се справим и с него. Дългът се плащаше предния мандат и ще бъде плащан поне още един мандат. Не пропускам вноска, но това тежи на община Бобов дол.

– А общината има ли много длъжници?

– Общината има длъжници. Това са по-големите фирми, които съм дала на частен съдебен изпълнител, и очаквам приходи и оттам.

– Кои са тези фирми, мините и тецът плащат ли редовно данъците и таксите си?

– Тецът плаща всеки ден на община Бобов дол по 5000 лв., дала съм фирма „Екоанализ” на  частен съдебен изпълнител, сега подготвям документите за още две фирми, които също ще бъдат дадени на частен съдебен изпълнител.

– Каква е стойността на задълженията?

– „Екоанализ”, която е свързана с мината, дължи такса „смет”, доста голяма сума – близо милион.

– Разработвате ли нови проекти, които предстои да внасяте за финансиране?

– Бобов дол е община от селски регион. Имаме право да кандидатстваме по 3 програми и използвам всяка възможност за това. В момента текат два проекта по Програмата за трансгранично сътрудничество, които сме спечелили. Надявам се да спечелим и третия, който е в резервите, заедно с Македония. Освен това чакаме да се отвори Програмата за селските райони, за да кандидатстваме наново с нови проекти.

– Какво конкретно се прави по защитените по Програмата за трансгранично сътрудничество проекти?

– Това са проекти, осъществявани заедно със Сърбия. Единият е по „Еконатура”. В рамките на изпълнението му ще ни бъде доставено багерче, около Бобов дол и селата ще бъдат засадени гори. Другият проект е по т.нар. „меки мерки”. Той е за обмен на културно наследство. Знаете, че в общината имаме доста читалища, с много добре развита дейност и това ще бъде един начин за обмяна на опит между нашите читалища и община Ражен в Сърбия. Ще има концерти на нашите самодейци в Сърбия и на сръбските тук. Освен културен обмен, по този проект ще ни бъде предоставена чисто нова сцена. Тя ще ни служи и за празника на града, и за различните тържества, които се правят в общината.

– Каква е стойността на тези проекти?

– Проектът по „Еконатура” е за около 300 000 евро за двете общини, а стойността на втория проект е по-малка, защото, както казах, това са „меки мерки”.

– От години местната управа търси алтернатива на въгледобива, който замря, опитва се да привлече инвестиции. Вашите опити в тази посока докъде стигнаха?

– В първия мандат най-трудното за мен беше затварянето на рудниците „Бабино” и „Бобов дол”. Безработицата е един от основните проблеми за общината, така че аз не съм спряла да търся алтернативи. Ходих в Украйна, в Турция, в Гърция за търсене на инвеститори, но нещата не стават от днес за утре. Сега с пандемията нещата са в абсолютен застой. Правих среща с националната кампания „Индустриални зони”, с шефа й Антоанета Барес, също за привличане на инвеститори в община Бобов дол. Следващата седмица имам среща с нея, на която отново ще търся начини за докарване на нов инвеститор и разкриване на нови работни места в общината.

– Според Вас в коя сфера е най-удачно да се инвестира, за какво е най-подходящ районът?

Величкова с екипа си по време на предизборната кампания

– Винаги, когато разговарям с потенциален инвеститор, първо казвам, че хората са трудолюбиви. Това са миньори, които са работили тежък физически труд, работата не ги плаши и всяко едно производство ще бъде добре дошло за нашите хора и населението на Бобов дол няма да се посрами в това отношение. На срещите с инвеститорите винаги съм казвала, че Бобов дол се намира на едно прекрасно място, близо до София, близо до магистрала, близо до Сърбия, близо до Гърция, близо до Македония, така че Бобов дол е едно прекрасно място за развиване на индустрия, за обособяване като селище с индустриална зона. Мисля, че самото разположение на града е много добро и това рано или късно ще привлече нови инвеститори.

– Според Вас защо инвеститорите се отказват да дойдат в България?

– Моето лично мнение е, че всеки един инвеститор, преди да тръгне да прави нещо, си прави анализ на дейността. Не е толкова лесно. В нашия случай за община Бобов дол нито се отказват, нито към момента приемат, което все пак ми дава надежда, че в един по-късен етап ще приемат и ще инвестират.

– В сравнение с други общини Бобов дол се отличава с една по-добра социална политика, успявате ли обаче да помогнете на всички, които се нуждаят и търсят помощ от общината?

– Всеки ден се стремя всячески да помагам на хората. Знаете, че увеличихме сумата, която общината изплаща за новородено дете, от 350 на 600 лв., дай, Боже, да се раждат повече деца. Предлагаме услугата за оказване на лична помощ за възрастни и тежко болни хора. Знаете, че още от предния мандат има медицинска сестра, която обслужва населението. Предния мандат успях да осигуря една линейка за общината и с тази линейка медицинската сестра обхожда селата и обслужва хората. Там, където хората не могат да отидат в кметството, за да бъдат прегледани, да им бъде измерено кръвното и да получат адекватна помощ от медицинската сестра, тя ги посещава по домовете. Мисля, че така пак сме в услуга на хората. Отпускат се помощи на тежко болни хора, на деца сираци и полусираци за абитуриентски балове. В зависимост от финансовите възможности на общината се опитваме да помагаме и да се справим с проблемите на хората.

– Най-тежката Ви битка на този пост досега коя е?

– Както казах, най-тежката битка и най-трудният момент е затварянето на рудниците „Бабино” и „Бобов дол” в града. В предния мандат доста битки водих. Една от битките, които спечелих, е, че заедно с госпожа Мая Манолова успяхме да подсигурим ранното пенсиониране на миньорите. Това е един плюс за тях, тъй като има хора, работили по 20 години под земята, и в един момент да не могат да се пенсионират на 45, а да работят до 52 или 60 години. Битката беше доста голяма, доста срещи направих – и в Народното събрание, и с парламентарни групи, с министри, с комисии. Доволна съм, че успяхме да осигурим ранно пенсиониране на миньорите.

– Успявате ли да оставите проблемите в общината, или си ги носите и вкъщи? Как си почивате, имате ли любимо занимание или място, където релаксирате?

– Успявам да почивам вкъщи, не съм от хората, които обичат да ходят на разни места. Имам ли свободно време, го прекарвам вкъщи, но проблемите остават. Такъв човек съм, че не мога да ги оставя в общината, пренасям си ги и вкъщи, така че и моето семейство понякога е обременено от проблемите на общината.

– Някои ходят на лов, имат хоби, занимават се с нещо, други просто търсят природата.

– Имам ли малко свободно време, обичам да ходя на гъби.

– Оптимист ли сте за бъдещето на общината? Въпреки всички трудности ще успее ли да се запази?

– Аз нямам друг вариант, освен да бъда оптимист. Мисля, че нещата в Бобов дол и в община Бобов дол ще тръгнат в една по-добра посока.