• 30 мотористи се събраха на мотосъбор за трета поредна година

  • Организаторът Иван Петров: Цял живот около мен мирише на бензин и масло

Драгомира ЙОРДАНОВА

За 3-та поредна година пернишките мотористи се събраха да обменят опит и да покажат нови техники в общуването на две гуми. По този повод в пернишкия квартал „Мошино”, известен като Стария рудник, се проведе състезание по мотокрос. Събитието се проведе под мотото „Бензин в кръвта!”. В предизвикателството участваха над 30 мотористи. Мотосъборът няма конкурсен характер. „Събираме се заради адреналина. Съборът ни няма да излъчи победители, това го прави истински. Ние днес се събираме не да се състезаваме, а да покажем, че сме добри в това, което правим. Караме по всякакви терени. Целта ни е да покажем, че и ние, мотористите, сме хора. Участниците сме обединени от страстта си към моторите”, споделиха мотористите.

Инициативата е подета през 2017 г., като организатор е 38-годишният Иван Петров от Перник. По професия той е багерист, а по душа моторист. „Моторът е животът ми”, категоричен е Иван, който разкри част от своя свят пред читателите на „Вяра”:

  • Как се запалихте по високите скорости и с какво се занимавате извън тях? Къде е връзката между шофирането на багер и това на мотора? 
  • Цял живот около мен мирише на бензин и масло – родителите ми са тези, които ме запалиха по мотора. Най-вече дядо ми, който е луд фен на моторите и до днес. Моторът сам ме намери, бях едва 12-годишен. И работата, и моторът ми ме карат да се чувствам в свои води, колкото и да са различни. Както казват хората: “Открий работата, която ти харесва, и няма да ти се налага да работиш нито един ден през живота си”, затова съм багерист. Както в моторите, така и управлението на багера има много свобода. Но по-важното е, че и двете са огромна отговорност.
  • Срещал ли си някакви предразсъдъци спрямо това, че комбинираш две различни неща?
  • За комбинирането не, по-скоро за всяко поотделно. На много хора им е трудно да проумеят, често получавам реакция с насмешка, но не им се впечатлявам. При мотора неодобрението идва от мотообщността, защото за останалите хората аз съм лошото момче, но не съм такъв! Даже съм много добър, което ми изиграва лоша шега на моменти, особено с девойките.
  • Имате и фейсбук страница, какви хора ви харесват?
  • Всеки, който харесва моторите и намира вдъхновение в това, което правя. За мен лайковете не са цел, а инструмент, с който да разпространявам емоцията от шофирането, както и посланията за толерантност на пътя.
  • Споделяте ли с вашите фенове преживяванията си?
  • Да, споделям! Аз не съм просто видео или безгласна снимка във фейсбук – аз съм човек с емоции, разум, чувства и немалко горчив житейски опит.
  • Имате ли семейство? Женен ли сте и ако да, как половинката ви приема вашето хоби?
  • Не, не съм семеен, рано ми е още. Момичетата не харесват особено моята страст към мотора, затова и още съм сам! Искам да се знае, че голяма част от мотористите са разумни хора с професии и семейства, а не “донори”.
  • Карането на мотор винаги звучи интригуващо, това помага ли ви на вас при запознаването с нови хора и какво за вас е безопасността на пътя?
  • Често хората ми казват, че след като сме се запознали, са започнали да забелязват повече мотористите на пътя. За мен това означава, че съм допринесъл дори с една капка за повече безопасност на пътя.
  • А какви хора не ви харесват?
  • Има много малко хора, от които получавам негативни коментари. Иска ми се да знаят колко много труд и лишения стоят зад това, което съм, защото моторът е скъпо удоволствие, но е животът ми.
  • Какво още не знаем за вас като човек? 
  • Аз съм страшно любопитен, искам да мога и да знам всичко. Дивак по природа, красив по душа. Смел съм, но изпитвам страх от новото, това е адреналинът. Мисля, че това е качеството, което ме е превърнало в това, което съм днес. Смятам, че съм смел човек, и то не защото не ме е страх от нищо, а точно обратното – защото правя много неща, въпреки че ме е страх.
  • Вас ви възприемат като лошо момче, а случвало ли ви се е вие да съдите другите?

– Не съдя другите от много години. Сблъскал съм се с достатъчно ситуации, хората са особени, винаги е трябвало да ги разбирам, да намирам път към тях. Това ме е научило, че всеки човек има някаква история, всеки има проблеми, всеки си има нещо на главата. Убеден съм, че зад всяко действие стои определена мотивация и разбирането й е ключът към човека.

Затова бих казал – не хабете енергията си, за да съдите хора, които не познавате и които не вредят на никого със съществуването и действията си. Не знаете кой по какъв път е минал, за да прави или има това, което харесва. Опознайте, преди да правите заключения. А ако не искате – недейте да съдите другия, използвайте енергията си, за да обичате близките си, човека до себе си. Обадете се на майка си за няколко минути, вместо да псувате по задръстването, направете нещо добро за себе си.

  • Напоследък виждаме много катастрофи, мотористи, който не носят каски за мотор – какво бихте им казали?
  • Изпитвам болка и гняв, когато стане поредната катастрофа и погуби човешки живот. Качествената и правилно подбрана екипировка е важна, носете я!
  • Финални думи от Иван Петров към нашите читатели…

Да следват мечите си, смело напред, няма невъзможни неща има непоискани!