Бобовдолци възстановяват паметника на русите, освободили Горна Козница от турско робство? Валери Радлев проучи миналото на Разметаница, свързано с изгонването на османците, набира средства за монумента

Валери Радлев
  • Гъстите гори спасили местните от изстъпленията на отстъпващите башибозуци

  • Тежко пострадали българите в Мали и Голем Върбовник, с. Блато изпитало всички ужаси на оттеглящата се войска, ограбено и запалено е

 

Валери Радлев проучи историята на Разметаница (Бобовдолски район), свързана с освобождението й от турско робство. По негово предложение на заседанието си на 30 юли Общинският съвет в Бобов дол, част от който е и Радлев като представител на  Коалиция „БСП за България”, ще вземе решение дали да осигури пари за възстановяване на паметника на руските войски, освободили село Горна Козница от 5-вековното иго. Радлев настоява още местният парламент да проведе изнесено заседание в Горна Козница, на което да обсъди проблемите на селото. Съветник възнамерява също да създаде Инициативен комитет за набиране на финансови средства за паметника от населението на Горна Козница и цялата община. Според Радлев е необходимо да се проучи и възможността за създаване на музейна сбирка в Горна Козница. Знае се, че паметникът е бил построен през 1879 г. – само  година след освобождението на селото. Представлявал е постамент с православен християнски кръст. Впоследствие при ремонт паметникът бил разрушен, кръстният знак -закаран в музея в Кюстендил, откъдето изчезнал и от него не е останало нищо. „Надявам се до догодина, когато ще честваме 143 г. от освобождението на Горна Козница, да успеем да възстановим паметника. Ще дам 500 лв. лични средства за това, има и други хора, фирми, готови да помогнат. Изключително оскъдни са историческите данни за петвековното робство, касаещо община Бобов дол и движението на руските войски в Югозападна България. Ние не знаехме въобще дали са идвали руските войски на територията, на която е нашата община сега. Постарах се и открих информация в наличните исторически спомени и литература. Малко хора знаят, че и след настъпването на руските войски насам и освобождението на София опасността Дупница да остане под турско владичество е била огромна, границата е била при днешно Кочериново и Дупница е щяла да остане извън Княжество България. Освободена е, след като свещениците и първенците на Дупница в края на декември 1878 г. отиват при майор Орлински, срещат се с него в района на Диканите и го молят да мине през Дупница, за да я освободи», каза Радлев.

 

Във връзка с идеята си общинският съветник описва историята на село Горна Козница, чиито най-известни жители в по-ново време са големият оперетен артист Видин Даскалов и неповторимата актриса Латинка Петрова. В докладната записка пише:

«Близо две години събирам исторически данни и информация за освобождението на община Бобов дол от

руските войскови части, които са влезли на наша територия на 13.02.1878 г. и са освободили село Горна Козница.

Планът на руското главно командване, изработен от генерал Н. Обручев, предвиждал турските сили да бъдат рагромени в Северна България и Тракия, с бърз марш да се овладее Одрин и да бъде заплашен Цариград – столицата на Османската империя (справка ”Руско-Турской войны 1877-1878 г. ”М  1956 г., стр. 70-75)».

Както е известно, Русия обявява война на Турция през пролетта на 1877 г. След превземането на Плевен и София основните сили на западния отряд, командван от ген. И. В. Гурко, се насочили по направлението Ихтиман – Пазарджик, линия, на която по агентурни и дипломатически сведения Сюлейман паша се опитвал да организира отбраната на отстъпващите от прохода Арабаконак и София турски войски, разказва Валери Радлев, позовавайки се на информация от книгата на Дойно Дойнов «Национално революционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на 19-и век».

Информация за събитията отпреди повече от век съветникът намира в 16 източника. Един от тях е книгата на дупнишкия краевед Никола Лазарков ”Спомени отпреди и след Освобождението”. Лазарков казва, че подхвърлено на произволите на черкезките шайки, на башибозушки изстъпления, на отмъщението на бягащите турски войници, населението е виждало в руските войски свои избавители.

В докладната се отбелязва, че югозападните български земи се оказали настрана от главното направление на руската действаща армия. Само районът на Перник – Радомир – Самоков бил зает от слаби руски части, които обезпечавали важния във всяко отношение град София и фланга на настъпващите на юг части на западния отряд. В началото на януари в Радомир квартирувал 4-ти Харковски улански полк, в село Извор се намира обединената чета на дядо Ильо Марков, а в село Перивол (Кюстендилско) достигнала четата на Симо Соколов (данните са от изданието «ОСОБОЕ приблавение к описаню Руско-Турской войны 1977-1878 г. на Балканском полуострове», стр. 70-75). В Радомир и околността четата на Дядо Ильо набира 120 конни и над 800 пеши доброволци, престояли до 16 януари 1878 г. След това се прехвърлят през билото на Конявската планина и заемат село Коняво с цел да се охранява левият бряг на река Струма (по информация на Цанко Генов в книгата «Освободителната война 1977-1878», стр. 232-233 изд. 1978 г. изд. «Научно изкуство»). След освобождението на София – 23.XII.1877 г. – стар стил, 4.01.1878 г. – нов стил, победите на руските войски предизвикват паника сред турското население. Пътните артерии София – Дупница, Горна Джумая – Солун, както и Дупница – Кюстендил са задръстени от многочислени маси мохаджири (изселници), които с коли и добитък, багажи и коне бягат от театъра на военните действия, в Дупница остават временно около 37 000 души. Преди самото освобождение на Дупница на 2 януари 1878 г., на 1.I.1878 г. майор Орлински – освободителят на Дупница, праща полева записка до командващия 4-та кавалерийска девизия, с която съобщава, че турците са напуснали Дупница и са заели Горна Джумая. Неприятелският отряд са 6 батальона и 2 оръдия, като 4 батальона са се отправили към Кюстендил (справка – Яне Билярски, цит. съч., 28 и 29 страница). Именно тези

Изглед от Горна Козница

4 батальона при изнасянето си към Кюстендил по пътя грабят и палят домовете на христяните.

 

Въпреки дебелия сняг и големия студ те изоставят домовете и търсят спасение в околните гори и по-отдалечени селища (справка – Н. Лазарков, ”’Спомени отпреди и след Освобождението”, стр. 273”).

 

В Разметаница положението е тежко,

 

в село Коркина и махалите населението се изпокрило в гората Св. Петка и местността Голак, западно от село Долно Габрашево. По спомени на 95-годишния Никола Доганджийски населението на Бобов дол и Мламолово се изпокрило по егреците източно от селата, гората била буйна и удобна за убежище. Тежко е пострадало населението на Мали и Голем Върбовник.

 

Село Блато изпитало всички ужаси на оттеглящата се войска,

 

ограбено и запалено, хората му напуснали селото и се скрили в местността Заград на брега на река Струма (справка Н. Лазарков, ”Спомени отпреди…”, стр. 273) и (справка Яне Билярски, цит. съч., ”Подробности за съдбата и загубите на селищата в казата”, стр. 44-50), (справка – проф. Румяна Радкова, ”Възрожденска Дупница XVIII – XIX век”, стр. 217).»

В докладната има и кратка справка за селото и населението. Отбелязано е, че името Козница се упоменава още около 30 години преди България да е завладяна от турците, в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г., а преди това в грамота на цар Александър от 1348 г. В грамотите е казано: селата Дяково, Скрино, Кърчино, Стоб и други са били в Търновското царство, а Скакавица, Земен, Козница и други – в Константиновото княжество (справка – ”История на България”, том 3, стр. 355; Асен Меджидиев ”История на Дупница”, стр. 19). Село Горна Козница след Освобождението от турско робство 1883 г. е причислено към община Голем Върбовник, към която влизало и село Долна Козница. През 1887 г. селото влиза към община Коркина.

 

В землището на село Горна Козница съществуват останки от две късноантични крепости

 

в местността Градището и местността Лукарнико и едно късноантично укрепление на възвишението Редени скали, които не са напълно проучвани (справка – инж. Христо Киселички, ”Село Горна Козница”). На 3 км североизточно от село Таваличево и западно от село Горна Козница се намирало късноантично укрепление – Градище, то е било малко укрепление, а не голям военен лагер. Недалеч от укреплението са разположени граждански римски ”канаби” (справка – «Археологически паметници от Кюстендилски окръг», Цв. Дръмзъзова и Л. Слокоска”). Пояснение, основата на римската администрация са били военните лагери – ”кастра” и ”каниби” селища, където са живели жените и децата на легионерите, търговците и занаятчиите. В края на III век пр.н.е. Рим става световна сила. В 148 година римляните завладяват Македония и я правят римска провинция. Римляните са създали истински пътища на Балканите. Това са Струмски път, Далматински път, от него се отклонява един път през Пауталия и минава през Таваличево и през Горнокознишката клисура, отива за Сердика; Винарски път. Тази мрежа от пътища говори, че Горна Козница е било село на кръстопътища, което е дало голямо икономическо и стопанско развитие. В началото на XI век цяла Разметаница, включително и Горна Козница, влизат във владение на Арон, брата на цар Самуил. Интересен за историците и археолозите паметник е Козничкият  манастир, построен на 3-4 км северно от селото, високо в планината на една равна поляна, над големи отвесни скали. В църквата е имало икони, а преди Освобождението е имало 2-ма калугери. Със своите проповеди и цялостна дейност, част от която бил Рилският манастир, те допринесли  за недопускането на ислямизация на Горна Козница и околните села.

Наскоро във фейсбук групата «Скалните лица на България» бе публикувана снимка на скала в землището на Горна Козница, авторът на снимката Румен Зиновиев оприличава скалното образувание с рептил.

След Освобождението в Горна Козница се заселват хора от Кюстендилско краище, Вардарска Македония, Долна Козница, Лиляч, с. Киселица, с. Кортен и други населени места. Няма писмени доказателства за четническо движение през турско робство в Горна Козница. По спомени на стари хора се говори, че в Горнокознишкият балкан е имало 2 чети, едната е действала до селото, а другата близо до село Углярци. Споменават се племената на хайдут Георги; Миленко войвода; Чавдар войвода; Асен Делия и Еленко войвода. Старите хора споменават, че е имало 3-ма четници от селото при Дядо Ильо войвода.

В Козница се развиват следните занаяти: терзийството, шивачеството – практикувано само от мъже, воденичарство, коларожелезничарство, кожухарство, кацарство и бъчварство, предарство, имало е силно развито земеделие. През м. II. 1899 г. по инициатива на Александър Димитров се открива читалище ”Петко Р. Славейков”.

 

Преди Освобождението в Горна Козница е имало предимно интелигентни и будни хора,

 

възниква ”пясъчното училище” от младия Христо Митев впоследствие поп Христо. Официално светско училище се открива през 1879 г. Първият учител е Димитър Йовчев от Кюстендил. През 1900-1901 г. започва изграждане на първото по-стабилно училище в ”Друмо”. През 1927-1940 г. започва и завършва т.нар. ново училище. По инициатива на Христо Андонов Киселички през 1920/21 г. се открива прогимназия. От пясъчното училище на поп Христо излизат десетки млади будни хора, включително и Димитър Христов Кознички, участник в Априлското възстание, а след Освобождението от турско робство дългогодишен народен представител.

 

Димитър Кознички лично е бил назначен за касиер на Югозападна България от Васил Левски.

 

На 13.II.1878 г. посрещат своите освободители русите. Велика е била тяхната радост, тържественото посрещане на руските ни братя в селото е организирано от Димитър Хр. Кознички (1850-1900 г.) Ето и речта му, с която посреща и приветства руските войници: ”Братушки, Бог да Ви благослови, че ни освободихте от анадолските башибозуци! Братушки, бъдете благословени, че вашата страна ни защитаваше от зверствата и жестокостите на турците, татарите и черкезите, когато те столетия измъчваха и унищожаваха нашия народ. Нашата закрилница Русия сега с цената на огромни човешки и материални жертви дойде завинаги да ни отърве от султанското робство. Тя ни помогна да си възстановим държавата и България да стане свободна и независима! На Вас, братушки, желая, след като ни освободихте, да се върнете живи и здрави в Русия! Още ведъж приемете нашата голяма благодарност и нека Бог да Ви пази от вражески куршуми.” (справка – инж. Христо Ст. Киселички, «Село Горна Козница”). В знак на признателност и благодарност към освободителите още на следващата година горнокозничани поставят паметник в махала ”Друмо”.

И още за Горна Козница. Сред по-забележителните места в селото са местността Кюнеца и пещерата Асанделегия.

Местността Кюнеца е дълбока падина, обрасла с букова и дъбова гора, а преди няколко години са засадени борови дръвчета, които в момента преобладават и достигат над 10 метра височина. В падината на местността се намира извор на рядко студена вода, същата е каптирана и по деревационен път се влива в специално устроен резервоар, който се използва за питейна вода на населението.

Пещерата Асанделегия се намира от източната страна на „Градището“ към реката на едно разстояние не по-малко от 40-50 метра. Дъното й още не е разкрито. Същата е проучвана от специалисти, но резултати все още няма.

Над селото, на един от върховете в Конявската планина, е имало крепост, служеща за защита на главния път, минаващ в подножието му. Преданията говорят, че при падането на България под османско владичество местното население се оттегля в крепостта. Дълго време турците не могат да я превземат, но след предателство от страна на местен жител спират прясната вода и така крепостта пада. Свидетелства за наличието на тази крепост — разрушена до основи, са често намираните по склоновете на планината тухли и керамика.

При изкопни дейности, свързани с каптирането на водоизточници, работници се натъкват на древни погребални церемонии. Интерес представлява начинът на погребване на мъртвите – в глинени саркофази, наподобяващи две затворени една към друга керемиди.