Дупница посрещна с духова музика поклонниците от похода в чест на св. Иван Рилски

Моменти от шествието в Дупница

Паскал Пиперков: За първи път газихме в реките Росица и Вит и бяхме в Червен брег

 

Най-тържествено – с духова музика, дупничани посрещнаха  участниците в поклонническия пешеходен поход „Светият път”  за отбелязване годишнината от пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Велико Търново в Рилския манастир. Първата спирка на поклонниците в Дупница бе черквата „Покров на св. Богородица”, която бе огласена от музиката на общинския духов оркестър. Местните духовници, черковни служители и около 100 граждани посрещнаха носената от поклонници плащаница с лика на светеца, покровител на града и страната ни.

Свещениците отслужиха молебен за здраве и благоденствие.

В църквата бе отслужена литургия, след което шествието премина по Наковия мост и ул. „Николаевска”. На централния площад „Свобода” поклонниците отново бяха посрещнати с духова музика, а архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски и останалите свещеници отслужиха молебен за здраве и благоденствие. „Благодаря на героите, които изминаха този велик път пешком от Велико Търново, старопрестолния град, до нашия град Дупница. Благодаря им от сърце, че вървяха по стъпките на онези монаси, които преди 500 години са минали край нашия град Дупница – през местността Св. Марина, където са и пренощували с мощите на свети Йоан Рилски и сутринта рано са потеглили за Рилския манастир”, каза Паликарски. „Нека Бог да чуе молебния глас на нас, дупничани, за да имаме мир и любов. И нека по молитвите на свети Йоан Рилски Чудотворец връхлетялата целия свят епидемия да отмине”, допълни Паликарски. Думите му бяха аплодирани и екна мощно „Многая лета”, след което процесията се отправи към катедралния храм „Св. Георги Победоносец”, където имаше служба.

Сред присъстващите на площада бяха председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов, зам.-кметът на общината Крум Милев, общинският съветник от СДС Георги Георгиев, които заедно с останалата част от екипа на кмета Методи Чимев организираха посрещането.

Походът пресъздава пренасянето на мощите на свети Иван Рилски отпреди 551 години. Маршрутът на участниците е максимално близък до пътя, по който е минало шествието на монасите през 1469 година. Процесията ръководи Паскал Пиперков, който организира и първото шествие, проведено миналата година. Той отбеляза, че сега в инициативата с ходене пеша, с молитви са участвали между 100 и 200 души, освен посрещачите. Преминали са през около 70 населени места, над 90 свети места – храмове, манастири, оброци и други светини, които са посетили.

Има ли дупничани сред хората, изминали целия маршрут, попитахме Паскал Пиперков. „Тези, които от самото начало вървят, са шестима души. Един от тях е от Дупница – Иван Райнов, така че имате участие от Дупница. А сега в нашия поход се включиха още дейци от туристическото дружество. Имахме помощ и миналите дни, съпътствие от дупничани ще има и следващите дни, за което сме им много благодарни”, каза ръководителят.

Духова музика огласи центъра на града в чест на свети Иван и поклонниците.

На въпроса кой е бил най-трудният участък от пътя, ръководителят отговори: „Трудно ми е да кажа. Всеки ден е свързан със своите трудности, със своите радости, със своето разнообразие. Примерно тая година включихме преминаване на реки – през самата река, не по мост, на два пъти, река Росица и река Вит пресякохме. Трудностите са от различно естество, понеже теренът е твърде разнообразен. Имаме горски пътеки, имаме планини, имаме асфалт, имаме черни пътища, всякакви терени минаваме, през полето е също интересно. Тази година има много слънчогледи, надяваме се да е добра реколтата. Огромни поля със слънчогледи из Дунавската равнина, на които се наслаждавахме”.

В отговор на въпроса усещахте ли помощта на свети Иван по този труден път, Паскал каза: „Определено светецът е с нас и Бог е с нас. Всяка вечер си лягаме уморени от дневния труд, а сутрин сме бодри, с нови сили и с желание, с дух да продължим, а това всичко е дар свише”.

Стана ясно още, че тази година поклонниците за първи път са преминали през Радомир и дупнишкото село Червен брег, със средновековната черква, раннохристиянската базилика и действащия храм „Св. Николай”. „Разбрахме, че в Червен брег има 9 оброка, 9 параклиса, в които периодично се извършват съответните служби. Много добре бяхме приети там от духовника и енориашите. Направо сме очаровани от посрещането в Дупница. Така богато и мощно организирано от духовенството и архиерейския наместник отец Паликарски, за което сме им много благодарни. Благодарни сме и на общинското ръководство за посрещането, за цялата съпричастност. Смисълът на този път е най-вече духовен. Ние опитваме да го изминем с молитва, с участие в редовните богослужения и се надяваме да измолим отново и отново покровителството на свети Йоан Рилски към българския народ, неговото застъпничество пред Бога за просперитета на България, на народа, на държавата, на всички селища, през които минаваме”, каза Паскал Пиперков.

На въпроса чул ли е за чудеса, извършени от свети Иван, ръководителят на похода отговори: „И с нашия поход стават чудеса. В един момент се похвалихме, че не ни е валял дъжд. Не беше така, 3-4 дни все пак ни валя. Но докато Велико Търново и София ги беше заляло в началото на месеца, при нас беше спокойно. Някъде към 18 юли заваля и сериозно се понамокрихме, но слава Богу, и това изпитание преминахме. На два или три пъти след нашето преминаване им беше поправен проблемът с липсата на вода и те отдадоха това на свети Иван Рилски. Има и други разни такива дребни неща, които човек нормално не би казал, че са чудеса, но хора, запознати с добра интуиция в тази сфера, ги усещат. Всеки ден стават чудеса и слава на Бога за това”.

След посещението на храма „Св. Георги Победоносец” поклонниците са участвали във вечерна литургия в параклиса „Св. Иван Рилски“ в парк „Рила”, нощували са в парка. В сряда поклонниците са посетили параклиса „Св. Марина” над града и по Бели път са се отправили към Рилския манастир, където се очаква да пристигнат в четвъртък (30 юли). Амбицията на организаторите на похода е той да бъде ежегоден.