Д-р Ивайло Стойчов Гълъбов

МБАЛ-Самоков ни представя младите надежди на медицината, които работят в лечебното заведение в града. Оттам разказаха за пътя на чуждестранни студенти по медицина от Турция и Северна Македония до една общинска болница в България. А също така и за тежката задача на един млад лекар специализант от Самоков да защити и дори надмине в професията своя баща.

 

Д-р Ивайло Гълъбов: В чужбина започваш от 2000-3000 евро,  а тук специализантът работи за две минимални заплати

 

Д-р Ивайло Стойчов Гълъбов е роден в гр. Самоков през 1990 г., завършва медицина през 2015 г. в Медицински университет-София. Започва работа в Клиниката по ендоскопска и обща хирургия към Първа градска болница, където работи 3 години като ординатор, и същевременно специализира хирургия. А вече повече от година работи в отделението по хирургия на МБАЛ-Самоков. Син е на д-р Стойчо Гълъбов. Натоварен с тежката задача да оправдае надеждите и очакванията на своя баща, д-р Ивайло Гълъбов е специализант по хирургия четвърта година.

– Здравейте, д-р Гълъбов. Как сте?

– Благодаря, добре съм. Като на работа.

– На Вас се падна трудната задача да защитите лекарската професия както на семейството, така и на лекарите от Самоков. Как избрахте медицината?

-Запалих се по медицината още от малък. Това бе детската ми мечта – реализирана във времето. Запалих се покрай моя баща и поех по неговия път.

– То е ясно, но все пак защо хирургията?

– Хирургията не е просто избор или специалност. Тя е страст! Това е раздел от медицината, който съвпадна с моите мечти. Исках да уча медицина, за да бъда хирург. През цялото ми следване всички усилия, които съм полагал, са били насочени точно към тази специалност.

– Как се чувствате в Отделението по хирургия като специализант.

– Чувствам се много добре. Получавам подкрепа от всички колеги, като най-голяма подкрепа получавам от моя баща, като се стремя да следвам стъпките му и да вървя по неговия път. Моята специализация започна преди три години в Първа МБАЛ-София. Там изучавах както обща хирургия, така и лапароскопска и конвенционална хирургия, които прилагам и в МБАЛ-Самоков.

– Голям процент от младите лекари напускат страната. Защо решихте да останете в България?

– Да, така е. Около 70% от моите колеги заминаха за чужбина. Аз реших да остана тук, защото обичам родината си, обичам родния ми град. Искам да стана добър професионалист, да помагам на хората в моя роден град. Отделението по хирургия в момента е на доста високо ниво и дава шанс да се прави хирургия на високо ниво като в университетска болница.

– Какво може да върне емигриралите млади специалисти обратно?

– По-добри условия на труд, въвеждане на нови технологии в областта на медицината, по-добро заплащане и по-голяма признателност към тази така хуманна професия са едни от многото неща, които биха накарали лекарите да се върнат обратно. В чужбина стартовото възнаграждение е 2000-3000 евро, а тук специализантът работи за две минимални заплати. Тук трябва да работиш на две или три места, за да се издържаш.

– Каква диагноза бихте сложили на българското здравеопазване?

– Трудно ми е да поставя диагноза. Ако знаехме диагнозата, щяхме да знаем как да го излекуваме. Като млад лекар смятам, че нивото на медицина е много добро, но по отношение на самото здравеопазване в България е нужна адекватна реформа, като се ползва опитът на други европейски държави.

– За какво мечтаете в професионален план?

– Да завърша специализацията си по хирургия успешно и в бъдеще да се реализирам като добър хирург в обществото.

Д-р Ристо Голев: Лекарската професия я избра сърцето ми

 

Д-р Ристо Голев е от Република Северна Македония. Роден е в гр. Струмица. Завършва висшето си образование „Магистър по медицина“ в Тракийски университет-Стара Загора. Работил е като помощник-лекар в амбулаторията на болница в Германия. Работил е и специализирал офталмология в областната болница в гр.Сливен.

– Д-р Голев, защо дойдохте да учите в България?

– Дойдох да уча в България, защото повечето ми роднини са тук, в България. Ние сме бежанци от Егейска Македония, като една част останахме да живеем в гр. Струмица, а друга част се преселихме тук, в България. В градове като София, Благоевград, Петрич, Стара Загора.

– Защо избрахте лекарската професия?

– Избра я сърцето ми. Това е привличане.

– Има ли лекар в семейството Ви?

– Да, имам роднина лекар, чичо ми е коремен хирург.

– Повечето млади български лекари предпочитат след завършване на образованието си да заминат в чужбина. Вие защо останахте в България?

– По принцип всички тези държави са с различна култура, а България е с много сходна култура с нашата, близка до моя манталитет.

– Харесва ли Ви в Самоков?

– Да, харесва ми, затова и работя и живея тук.

– С какво се занимавате в свободното си време?

– С много неща – фитнес, тенис, плуване. Харесвам и стрелбата.

 

Д-р Антонио Кочоски: След 10 г. се виждам като министър на здравеопазването

 

Д-р Антонио Кочоски е от Северна Македония. Роден в гр. Прилеп през 1986 г. Завършва медицина в Тракийски университет-Стара Загора през 2013г.

– Здравейте, д-р Кочоски. Как сте след поредното дежурство?

– След всяко дежурство се чувствам удовлетворен от това, че съм помогнал на нуждаещите се хора, нашите пациенти.

– Как един млад лекар избра да лекува у нас?

– Предизвикателство, амбиция да помагам на хора, които имат нужда на място, където има недостиг на медицински кадри -млади лекари.

– Липсва ли Ви динамичната работа от Спешна помощ?

– Да, липсва ми и затова все още работя там, макар и на половин щат. Съчетавам и двете местоработи.

– А работата там помага ли Ви днес като лекар специализант по вътрешни болести?

– Да, помага ми много, защото там човек се среща с много и различна патология.

– Какво Ви дава лекарската професия?

– Лекарската професия е една моя сбъдната мечта.

– Бихте ли останали и след специализацията в България?
– Да, бих останал.

– Как си представяте живота си след 10 години?

– Като министър на здравеопазването. Защо не.

 

 Д-р Кадир Беркан Безирджи: Вече се чувствам като българин

 

Д-р Кадир Беркан Безирджи е от Турция. Роден е в гр. Елазъг. Учи медицина в Софийски университет-София. Завършва през 2016 г.

– Д-р Кадир, разкажете нещо за себе си.

– Аз съм един чужденец, дошъл тук да учи и практикува медицина. В семейството ми не само аз съм лекар, имам и вуйчо, който също е хирург, и братовчед лекар. Аз също съм тук, за да специализирам хирургия.

– Как се чувствате в Отделението по хирургия на МБАЛ-Самоков?

– Много добре се чувствам. Заобиколен от добри специалисти, от които мога да науча много.

– Идвате от държава с различна култура. Кое Ви беше най-трудно да приемете тук?

– Аз вече се чувствам като българин. Дойдох в страната преди 8 години и свикнах с начина на живот тук.

– Най-малкото сте се сблъскали с езиковата бариера.

– О да, беше много трудно. Ние изучавахме в университета медицина само на английски език, на английски разговаряхме и с нашите колеги и преподаватели. На български не знаех почти нищо. И когато започнах работа, аз изпитвах голямо затруднение. Мислех, че няма да се справя. Но днес вече се чувствам много по-уверен.

– Вярват ли Ви пациентите, когато видят колко млад сте?

– Да, и много се радват, става им приятно, когато виждат срещу себе си млад лекар.

– Лекарят според Вас трябва да е…?

– Себераздаващ се. Трудолюбив. Отдаден на професията.

– А пациентът?

– Доверяващ се и с респект към лекаря.

 

Д-р Аднан Йълмаз: Работя на 3 места

 

Д-р Аднан Йълмаз е от гр. Батман, обл. Сасон, Турция.
Завършва медицина в Медицински университет-София през 2016 година. Произхожда от семейство на мнозина лекари, той също решава да приеме най-хуманната професия – лекарската.

— Разкажете нещо за себе си. Откъде сте?

– Аз съм от семейство на много лекари. Моят чичо е известен доцент в Турция, който се занимава с озонотерапия при дискова херния и има собствена клиника. Имам братовчеди, които също са лекари, единият е кардиолог, а другият също хирург.

– Защо избрахте да учите медицина?

– Лекарската професия е специална. За нея трябва да имаш сърце. Обичам да помагам на хората и да виждам в очите на болния щастие и благодарност.

– Как попаднахте в България?

– Любовта ме доведе в България. Дойдох тук заради жена. Съпругата ми е българка.

– Харесва ли Ви Самоков? Как се справяте с българския език?

– Да, Самоков ми харесва много. А с езиковите бариери се справям с помощта на съпругата ми и приятели.

– Бихте ли останали да работите и след специализацията в България?

– Да. В момента работя и на още две места, в болницата в Ботевград и в гр. София в клиника по пластична хирургия.