МБАЛ-Самоков ни представя младите надежди на медицината, които работят в лечебното заведение в града. Оттам разказаха за пътя на чуждестранни студенти по медицина от Турция и Северна Македония до една общинска болница в България. А също така и за тежката задача на един млад лекар специализант от Самоков да защити и дори надмине в професията своя баща.
Д-р Ивайло Гълъбов: В чужбина започваш от 2000-3000 евро, а тук специализантът работи за две минимални заплати
Д-р Ивайло Стойчов Гълъбов е роден в гр. Самоков през 1990 г., завършва медицина през 2015 г. в Медицински университет-София. Започва работа в Клиниката по ендоскопска и обща хирургия към Първа градска болница, където работи 3 години като ординатор, и същевременно специализира хирургия. А вече повече от година работи в отделението по хирургия на МБАЛ-Самоков. Син е на д-р Стойчо Гълъбов. Натоварен с тежката задача да оправдае надеждите и очакванията на своя баща, д-р Ивайло Гълъбов е специализант по хирургия четвърта година.
– Здравейте, д-р Гълъбов. Как сте?
– Благодаря, добре съм. Като на работа.
– На Вас се падна трудната задача да защитите лекарската професия както на семейството, така и на лекарите от Самоков. Как избрахте медицината?
-Запалих се по медицината още от малък. Това бе детската ми мечта – реализирана във времето. Запалих се покрай моя баща и поех по неговия път.
– То е ясно, но все пак защо хирургията?
– Хирургията не е просто избор или специалност. Тя е страст! Това е раздел от медицината, който съвпадна с моите мечти. Исках да уча медицина, за да бъда хирург. През цялото ми следване всички усилия, които съм полагал, са били насочени точно към тази специалност.
– Как се чувствате в Отделението по хирургия като специализант.
– Чувствам се много добре. Получавам подкрепа от всички колеги, като най-голяма подкрепа получавам от моя баща, като се стремя да следвам стъпките му и да вървя по неговия път. Моята специализация започна преди три години в Първа МБАЛ-София. Там изучавах както обща хирургия, така и лапароскопска и конвенционална хирургия, които прилагам и в МБАЛ-Самоков.
– Голям процент от младите лекари напускат страната. Защо решихте да останете в България?
– Да, така е. Около 70% от моите колеги заминаха за чужбина. Аз реших да остана тук, защото обичам родината си, обичам родния ми град. Искам да стана добър професионалист, да помагам на хората в моя роден град. Отделението по хирургия в момента е на доста високо ниво и дава шанс да се прави хирургия на високо ниво като в университетска болница.
– Какво може да върне емигриралите млади специалисти обратно?
– По-добри условия на труд, въвеждане на нови технологии в областта на медицината, по-добро заплащане и по-голяма признателност към тази така хуманна професия са едни от многото неща, които биха накарали лекарите да се върнат обратно. В чужбина стартовото възнаграждение е 2000-3000 евро, а тук специализантът работи за две минимални заплати. Тук трябва да работиш на две или три места, за да се издържаш.
– Каква диагноза бихте сложили на българското здравеопазване?
– Трудно ми е да поставя диагноза. Ако знаехме диагнозата, щяхме да знаем как да го излекуваме. Като млад лекар смятам, че нивото на медицина е много добро, но по отношение на самото здравеопазване в България е нужна адекватна реформа, като се ползва опитът на други европейски държави.
– За какво мечтаете в професионален план?
– Да завърша специализацията си по хирургия успешно и в бъдеще да се реализирам като добър хирург в обществото.
Д-р Ристо Голев: Лекарската професия я избра сърцето ми
Д-р Ристо Голев е от Република Северна Македония. Роден е в гр. Струмица. Завършва висшето си образование „Магистър по медицина“ в Тракийски университет-Стара Загора. Работил е като помощник-лекар в амбулаторията на болница в Германия. Работил е и специализирал офталмология в областната болница в гр.Сливен.
– Д-р Голев, защо дойдохте да учите в България?
– Дойдох да уча в България, защото повечето ми роднини са тук, в България. Ние сме бежанци от Егейска Македония, като една част останахме да живеем в гр. Струмица, а друга част се преселихме тук, в България. В градове като София, Благоевград, Петрич, Стара Загора.
– Защо избрахте лекарската професия?
– Избра я сърцето ми. Това е привличане.
– Има ли лекар в семейството Ви?
– Да, имам роднина лекар, чичо ми е коремен хирург.
– Повечето млади български лекари предпочитат след завършване на образованието си да заминат в чужбина. Вие защо останахте в България?
– По принцип всички тези държави са с различна култура, а България е с много сходна култура с нашата, близка до моя манталитет.
– Харесва ли Ви в Самоков?
– Да, харесва ми, затова и работя и живея тук.
– С какво се занимавате в свободното си време?
– С много неща – фитнес, тенис, плуване. Харесвам и стрелбата.
Д-р Антонио Кочоски: След 10 г. се виждам като министър на здравеопазването
Д-р Антонио Кочоски е от Северна Македония. Роден в гр. Прилеп през 1986 г. Завършва медицина в Тракийски университет-Стара Загора през 2013г.
– Здравейте, д-р Кочоски. Как сте след поредното дежурство?
– След всяко дежурство се чувствам удовлетворен от това, че съм помогнал на нуждаещите се хора, нашите пациенти.
– Как един млад лекар избра да лекува у нас?
– Предизвикателство, амбиция да помагам на хора, които имат нужда на място, където има недостиг на медицински кадри -млади лекари.
– Липсва ли Ви динамичната работа от Спешна помощ?
– Да, липсва ми и затова все още работя там, макар и на половин щат. Съчетавам и двете местоработи.
– А работата там помага ли Ви днес като лекар специализант по вътрешни болести?
– Да, помага ми много, защото там човек се среща с много и различна патология.
– Какво Ви дава лекарската професия?
– Лекарската професия е една моя сбъдната мечта.
– Бихте ли останали и след специализацията в България?
– Да, бих останал.
– Как си представяте живота си след 10 години?
– Като министър на здравеопазването. Защо не.
Д-р Кадир Беркан Безирджи: Вече се чувствам като българин
Д-р Кадир Беркан Безирджи е от Турция. Роден е в гр. Елазъг. Учи медицина в Софийски университет-София. Завършва през 2016 г.
– Д-р Кадир, разкажете нещо за себе си.
– Аз съм един чужденец, дошъл тук да учи и практикува медицина. В семейството ми не само аз съм лекар, имам и вуйчо, който също е хирург, и братовчед лекар. Аз също съм тук, за да специализирам хирургия.
– Как се чувствате в Отделението по хирургия на МБАЛ-Самоков?
– Много добре се чувствам. Заобиколен от добри специалисти, от които мога да науча много.
– Идвате от държава с различна култура. Кое Ви беше най-трудно да приемете тук?
– Аз вече се чувствам като българин. Дойдох в страната преди 8 години и свикнах с начина на живот тук.
– Най-малкото сте се сблъскали с езиковата бариера.
– О да, беше много трудно. Ние изучавахме в университета медицина само на английски език, на английски разговаряхме и с нашите колеги и преподаватели. На български не знаех почти нищо. И когато започнах работа, аз изпитвах голямо затруднение. Мислех, че няма да се справя. Но днес вече се чувствам много по-уверен.
– Вярват ли Ви пациентите, когато видят колко млад сте?
– Да, и много се радват, става им приятно, когато виждат срещу себе си млад лекар.
– Лекарят според Вас трябва да е…?
– Себераздаващ се. Трудолюбив. Отдаден на професията.
– А пациентът?
– Доверяващ се и с респект към лекаря.
Д-р Аднан Йълмаз: Работя на 3 места
Д-р Аднан Йълмаз е от гр. Батман, обл. Сасон, Турция.
Завършва медицина в Медицински университет-София през 2016 година. Произхожда от семейство на мнозина лекари, той също решава да приеме най-хуманната професия – лекарската.
— Разкажете нещо за себе си. Откъде сте?
– Аз съм от семейство на много лекари. Моят чичо е известен доцент в Турция, който се занимава с озонотерапия при дискова херния и има собствена клиника. Имам братовчеди, които също са лекари, единият е кардиолог, а другият също хирург.
– Защо избрахте да учите медицина?
– Лекарската професия е специална. За нея трябва да имаш сърце. Обичам да помагам на хората и да виждам в очите на болния щастие и благодарност.
– Как попаднахте в България?
– Любовта ме доведе в България. Дойдох тук заради жена. Съпругата ми е българка.
– Харесва ли Ви Самоков? Как се справяте с българския език?
– Да, Самоков ми харесва много. А с езиковите бариери се справям с помощта на съпругата ми и приятели.
– Бихте ли останали да работите и след специализацията в България?
– Да. В момента работя и на още две места, в болницата в Ботевград и в гр. София в клиника по пластична хирургия.