• Предприемачи от Радомирско разказват своите истории

Кампания в подкрепа на местния бизнес провежда местната инициативна група “Радомир – Земен”. Акцията обхваща местни производители от двете общини.
Местната инициативна група популяризира например дейността на радомирския хлебопекар Сашо Тасков. “Той развива бизнеса си повече от 20 години и продуктите му са харесвани от местните жители. Затова ще се постараем повече хора да научат за него”, каза изпълнителният директор на “Местна инициативна група – Радомир – Земен” Радослав Йорданов. Инициативата протяга ръка и към 37-годишния Любомир Любомиров от Радомир, който ръчно произвежда шоколадови бонбони без заместители на шоколад и без вредни примеси. “С това начинание се занимавам от няколко месеца. Липсва ни популяризация на продукта и възможност за пласмент на по-широк кръг от пазари”, призна Любомиров. Той е изучавал тънкостите на занаята при шоколадиера Ради Стамболов. Предприемачът предвижда разрастване на бизнеса си и откриване на поне 5 работни места.
Ето ревю и на част от другите предприемачи в Радомир:

Валентин Данаилов: Истинската боза съдържа зърно, захар и вода

 

Вече над двадесет години Валентин Данаилов поддържа традицията в правенето на боза. В днешно време няма град или село, в което да не се пие боза, тръгнала най-напред, разбира се, от Радомир – столицата на бозата и единственият град в света с паметник на бозаджията.
Производителите на истинската боза са много малко на брой. Един от тях е Валентин Данаилов, който прави боза от пълнозърнеста биоръж. Истинската и неподправена боза съдържа много малко съставки, но в изключително точни съотношения, в което се крие и цялата тайна на тази легендарна напитка. Вкусното питие съдържа нито повече, нито по-малко от тези три неща: зърно, захар и вода. Захарта е био и сурова (нищо общо с рафинираната) и в момента, в който тя докосне вече свареното зърно, бозата започва да живее свой собствен живот, т.е. започва процеса на ферментация. „Истинската боза е истински еликсир за човешкото тяло и нейното популяризиране и употреба, особено сред подрастващото поколение, е много полезно и препоръчително“ – сподели Валентин Данаилов.
Науката за храненето препоръчва тази древна и традиционна за нас напитка, която утолява жаждата, подобрява културата на храненето и създава предпоставки за добро здраве. Насладете се на вкуса на традициите с една хубава, студена и вкусна боза.

Свилен Класанов меси хляб с брашно, смляно на каменни мелници

Лимецът е една от най-древните житни култури, познати от човечеството. В наши дни позабравеното растение получава шанс за нов живот благодарение на усилията на Свилен Класанов, търсещ мечтата за истински хляб.
Преди седемнадесет години по своя рецепта той започва да прави пълнозърнест хляб. Истински, жив, квасен хляб, направен от древни сортове зърнени култури като лимец, спелта, камут, ръж, банкут, които са отглеждани по естествен, органичен начин. В пекарната в село Долна Диканя, където Свилен твори, се използва прясно смляно на каменни мелници брашно. Хлябът се меси на ръка и с любов, на което се дължи и неговият неповторим вкус – миг ухание и наслада във всяка хапка.
Приготвянето на хляб е един от най-старите занаяти, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история.

Иконописта като призвание и дарба

За иконите като посредник между човека и божественото.
Тя е талантлива, скромна, неподправена. Спокойно можем да я наречем „Пазител на традициите“. Удоволствие е да ви запознаем с работата на иконописеца Веска Чакърова от село Друган, община Радомир.
Открива призванието си през 1990 година, когато представя първата си икона на пазара пред храм-паметник „Александър Невски“. Тридесет години по-късно, нейни творби могат да се видят в църквите в село Друган, с. Старо село, с. Борнарево, с. Дебели лаг и град Земен. „Човек се ражда с рисуването“ – споделя тя. Още помни думите на своя учител „Не си мислете, че сте големи таланти, а се радвайте, че във вашите ръце е дадена възможността да творите“. Когато хване четката, се чувства в свои води и ръката сама се движи, за да извае светия образ. Вярва в силата на доброто. Рисува икони предимно след срещата с клиента, защото енергията на човека се предава на иконата. Иконите й излъчват светлина, смайват с изтънчения личен почерк и свидетелстват за онова майсторство, което наричат “Дар Божи”.

 

Любомир Христов от 18 години е в обущарството

Забравени занаяти. За обущарството като занаят и как ремонтът на обувките ни може да се превърне в мисия и начин на живот.

Вече ви запознахме с Любомир Христов, който е единственият обущар в град Радомир. В града добре познават работата му, защото не един и двама радомирци са ползвали услугите му.
От 2002 година навлиза в занаята и той се превръща в негова страст. Споделя, че обущарството е интересен занаят и че трудна работа няма, а когато човек има желание, се справя с всичко.
Негово хоби е да майстори не какво и да е, а цървули и кании за ножове. Сега е майстор в истинския смисъл на думата, отдаден на работата си.
В професията е повече от 18 години. По рафтовете в малкото му ателие са наредени нуждаещи се от ремонт обувки и чанти. Споделя, че разчита на качествeната и добрата работа, защото както е казал народът: „Когато клиентът е доволен, търси си майстора“.